Талик Браун е добре познато име на баскетболните фенове у нас.186-сантиметровият плеймейкър бе част от тима на Лукойл Академик през сезон 2006/2007. Браун е роден и израсъл в един от най-баскетболните квартали в света - Куинс, Ню Йорк. Избиран в Топ 25 за най-талантливи гимназиални играчи. Преди да дойде в Лукойл се подвизава в турския Пинар Кършияка. В момента защитава цветовете на македонския Фени Индустри Кавадарци, където миналия сезон печели шампионската титла. Преди два дни Талик участва с Фени и във Финалната четворка на Еврохолд Балканската лига.
- Дойдохте в Самоков като фаворити, но в крайна сметка завършихте на последното четвърто място. Какво смяташ, че не достигна на Фени?
- Мисля, че не се раздадохме докрай. Не играхме максимално твърдо и мотивирано в защита. Това ни коства победите на полуфинала срещу Работнички и в мача за третото място срещу Мега Хипо Лизинг. Може да се каже, че отборът като цяло попадна в дупка през тези два дни.
- На полуфинала Работнички буквално ви отнесе, въпреки че би трябвало добре да познавате играта им от македонското първенство...
- В Македония ситуацията е горе-долу изравнена. И те, и ние имаме по 18 победи и 2 загуби и си оспорваме първото място. Но както видяхте, Работнички са много добър отбор и битката ще бъде сериозна. Сега ни предстои среща именно с тях.
- Можеш ли вече да сравниш Македония и България?
- Много си приличат. Аз обичам България, обичам София и много ми липсва. Столицата ви е страхотна. Но и тук се чувствам добре, въпреки, че кавадарци е доста по-малко място от София.
- Следиш ли какво се случва с бившия ти тим Лукойл?
- Да. Не пропускам да погледна в интернет какво става в България. Знам, че имат три загуби за първенството, и че миналата седмица паднаха за Купата срещу Левски. Но смятам, че този срив е моментно състояние. Може би просто са в лош период от годината. Дано се съвземат преди края на сезона.
- Продължаваш ли да мечтаеш за завръщане в НБА или вече е затворена страница за теб?
- Да играя в НБА винаги ще бъде най-голямата ми цел. Засега не се получава, но използвам всяка възможност, която ми се отдава. Ходя по кампове, поддържам връзки с мениджъри с САЩ. Но дори и никога да не сполуча няма да е фатално. Щастлив съм, че играя баскетбол. Нямам значение, че това става в Европа.
- Имаш ли любимо първенство в Европа? Къде би искал да отидеш следващият сезон?
- В Лигата на извънземните (смее се). Сега сериозно - харесват ми шампионатите на Италия и Испания. Също така и този на Русия. Там вече има много мои сънародници, които са доволни от условията, от качеството на играта. Ще е страхотно, ако някой ден замина на там. Това са трите най-силни първенства в Европа. Бих се зарадвал и на възможността да се върна в България.
- Каква е разликата между баскетбола в САЩ и този в Европа?
- Как да ти кажа точно...Основната разлика е в бързината. В Щатите се играе на много много високи обороти. Повечето отбори се фенове на системата Run and Gun (б.а - бягай и стреляй). Топката трябва да се изстреля към коша в първите седем секунди на атаката. В Европа играта ми се струва по-бавна.
- Кой от играчите в България те впечатли най-много по време на престоя ти у нас?
- Тодор Стойков, Той е най-добрият българин, с когото съм играл.
- Какво ти липсва от вкъщи?
- Най-вече семейството и приятелите ми. Също както и някои ресторанти от Щатите. За последните две години, като изключим лятото съм се прибирал вкъщи само веднъж - за Коледа. Сега съм щастлив, че Доналд Коул е в отбора и не съм единственият американец. Наистина е хубаво да имаш сънародник и да не си самичък далеч от дома.
- Кои са любимите ти отбори в САЩ?
- В НБА стискам палци за Лос Анджелис Лейкърс, а от колежанската лига - естествено за Юкон.
- И накрая, можеш ли да съпоставиш българските и македонските жени?
- Ооо, жените в България са просто страхотни. Но и тук в Македония срещнах няколко красиви момичета (смее се).
