ЦСКА е аут от Лига Европа след само два изиграни мача. "Червените" бяха отстранени от молдовския Зимбру с две равенства - 1:1 в София и 0:0 в Кишинев. "Армейците" бързо се връщат в българската футболна действителност, но не трябва да се правят трагедии. Да, отпадането е тежко и бие по имиджа на клуба, който в миналото донесе много слава на страната ни именно с представянето си в международните двубои. Сега действителността е такава, че ЦСКА и останалите ни клубове трябва да се съобразяват дори с отбори от Молдова и Унгария.

Зимбру показа пътя на "червените". Преди 15 години те нямаха нищо. ЦСКА пък се разправи с друг тим от Молдова - Конструкторул, който бе смазан с 8:0 в София. В момента "бизоните" от Кишинев разполагат с прекрасен стадион и база. Съоръжението е изцяло покрито с козирка, макар и от плексиглас. Кокетно, спретнато, красиво стадионче, дори всяка една седалка бе кристално чиста и подържана. Такъв трябва на ЦСКА - с по-малък капацитет, но нов. Винаги ще бъде пълен.

Зимбру си има и талисман, нещата са изпипани до най-малка подробност. И тук не вървят думите, че не можем да искаме проспериращ футбол, когато държавата не ни е наред. Молдова е в далеч по-лошо състояние.

Таванът на заплати в Зимбру е 3000 щатски долара, докато при "армейците" е 15 000 лева. Разликата е огромна. Там залагат на местни момчета, чужденците са кът. В ЦСКА виреят последните, въпреки че повечето са със съмнителни качества.

Това е пътят пред ЦСКА след болезненото отпадане от Зимбру, начерта го и Стойчо Младенов, но донякъде - нов стадион, база, по-нисък таван на заплатите, налагане на повече местни момчета и по-малко чужденци. Най-важното си остава изчистване на старите задължения. И редуциране на бюджета. Просто не е нормално Йоахим да прибира по 15 бона, за да пропуска в такъв важен мач от два метра, а другата резерва Буш, който се разписва под същата сума, да не отправи един опасен удар към вратата на съперника.

Самият град Кишинев пък върна "армейците" в комунизма. Огромен е контрастът между стадиона-красавец на Зимбру и жилищния блок зад него с необитаеми апартаменти на последния етаж, очукан като след война. Ако искате да се почувствате като в Ню Йорк, когато се разхождате из София - отидете в столицата на Молдова за няколко дни. Всъщност Кишинев има прилики с нашия най-голям град, но от визията му в края на 80-те и началото на 90-те години.

Ако не сте естети, ходете в Кишинев. Поне ще се почувствате богати. Като изключим цените на хотелите за условията, които предлагат - четиризвездните не отговарят и на две звезди. В такситата няма апарати, на договаряне е. Но минаваш 10 километра за 30 местни леи, което е около 3 наши лева. Билетчетата за маршрутките са стотинки, цигарите по лев и малко до два български. Жените им красиви, много.

Порутен и евтин Кишинев, корав и дръпнал Зимбру ни върнаха в първи клас. Местните журналисти се държаха арогантно със Стойчо Младенов преди мача, атмосферата бе тягостна, враждебна. Ние така си го направихме. Защото не напредваме във футболно отношение. Вече и молдовците ни се подиграват, и те се държат надменно, подиграват ни се . Същите тези, които имат по-нисък стандарт на живот от нас, един МакДоналдс в столицата си и едно кино в сграда, която наподобява кантон.

Футболът им обаче се развива в положителна насока. Зимбру ни накара да се срамуваме, да тръгнем от красивия им стадион зачервени и с наведени глави. Крайно време е да се вземат поуки. И да поемем по пътя, показан ни от... бедна Молдова.