През това лято големият френски футболист Силвен Вилтор се завърна в Рен. Какъв по-добър повод да се припомнят любопитни моменти от кариерата на най-известния играч на съперника на Локо(Сф) в турнира за Купата на УЕФА.

Една от френските футболни легенди Силвен Вилтор навърши Христовата възраст 33 години. Роден е на 10 май 1974 година в парижкия квартал Ньои сюр Марн. От дете има два прякора - Нино и Вилу. Започва да рита от невръстен топка по асфалтовите площадки между блоковете. В един друг район на френската столица - Юлис, друго дарование - Тиери Анри, изгрява по същото време.

Двамата са лудо влюбени в ПСЖ.Но ръководството на отбора търси готови футболисти, а не юноши, жадни да изядат тревата на "Парк де Пренс". Така Тиери тръгва към Монако, а Силвен към Рен. Скаути на бретонския клуб виждат във Вилтор голям голмайсторски потенциал. И не се излъгват. През 1994 година, когато отборът е във втора дивизия, момчето води тима към елита, като отбелязва 8 гола. Апетитът на Силвен расте и желае да премине в Бордо. Футболистът си спомня с усмивка за този период: "Искаха да ме задържат в Рен, но за да им покажа, че не ми се седи там, избягах от пет тренировки. После едва не стигнахме до бой с хора от ръководството. Тренирал съм малко бокс и за малко да вкарам няколко юмрука на един от шефовете."
Най-после Силвен облича тъмносинята фланелка на "жирондинците". През 1999 година е шампион на страната и голмайстор на Франция с 22 гола. Тогавашен негов треньор е Ели Боп, който сега води съперника на ЦСКА - Тулуза. Междувременно Вилтор се утвърждава в националния тим на Франция под ръководството на Роже Льомер. Звездният му час е на финала на европейското първенство на 2 юли 2000 година в Ротердам. В края на редовното време Франция губи с 0:1. Италианските журналисти вече пишат оди за европейската титла.

В този момент Бартез хвърля топката по левия фланг, Трезеге си навежда главата и следва поредният спринт и слалом на Вилтор. След негов шут между краката на Неста кълбото влита във вратата на Толдо. После Трезеге в продълженията донася втората европейска титла на Франция. През същото лято по всички личи, че Силвен ще заиграе за Ла Коруня. Но това е привиден трансфер.

Арсен Венгер иска да го приюти във френската общност на Арсенал. Преговорите вървят трудно заради факта, че в началото Силвен има параф и с Депортиво. В крайна сметка 20 милиона евро оправят работата. Вилторд в началото тръгва трудно на "Хайбъри". Но "професор" Венгер му намира веднага алтернативна функция, за да го използва пълноценно. По този начин Вилторд започва да играе като дясно крило. Най-великият момент на Силвен при "топчиите" е победният гол, който той отбелязва на "Олд Трафорд" срещу Манчестър Юнайтед и по този начин Арсенал печели титлата през 2002 г.

На 31 август 2004 година чрез мениджъра Кристиан Пейан преминава в Лион. На "Стад Жерлан" печели три последователни титли. При Пол Льо Гуен той се връща към поста си на централен нападател. Отляво му е Малуда, а отдясно Гову. Тримата са безкомпромисни към защитите във френския шампионат. Впоследствие, когато наставник на Лион става Жерар Улие, Силвен отново е пратен на дясното крило, където се дублира с Гову.

След три месеца мъчителни преговори на 22 август 2007 година Вилтор отново се завръща в първия си клуб Рен. Една от причините големият френски футболист да напусне Лион е президентът на клуба Жан-Мишел Олас. Босът го обвинява, че Силвен постоянно ходи нощем по баровете, което не е достойно за един голям футболист и национал.

Между впрочем Вилтор е голям любител на електронната музика. По средата на тази година заедно с диджея Мартин Солвейг записват парчето "Something better". След това прави записи с рап-групата "Тандем". Често може да бъде видян сред публиката на концерти на рапъра Мокобе.

Независимо къде играе Силвен, той е любимец на френската публика. Наскоро във форума луд фен обяснява как опитвал с тялото си да предпази от летящи бутилки отишлия да бие тъч Вилтор - неговият любим футболист.


Щастливо числона Вилторд: 2
Две титли с Арсенал: 2002, 2004
Две купи с Арсенал: 2002, 2003
Голмайстор на Франция с Бордо: 22 гола
Европейски шампион с Франция:
02.07. 2000 г.
Шампион на Франция с Лион: 2005, 2006, 2007
Две купи на конфедерациите с Франция: 2001,2003
Първи мач за Франция: 10.02.1999
Англия - Франция 0:2