След 2:2 в София срещу гранд като Фейенорд всички отписваха Локомотив за експедицията в Ротердам. Получи се така, че от трите кандидати за групите на УЕФА, Локо се оказа най-близо до тях. За ремито 0:0 на холандска земя срещу Фейенорд, за представянето в шестте мача в Европа и за бъдещето на отбора Стефан Грозданов говори пред "Топспорт".

- Г-н Грозданов, какво си помислихте след последния съдийски сигнал на "Де Куип"?
- (Въздъхва тежко.) Яд ме е много! Направо се скъсах от нерви. Всички около мен след срещата ги гледам изпаднали в някаква еуфория. Радват се, подскачат. Аз бях бесен. Прибрахме се в пет часа сутринта. Но не съм дремнал. Нито в самолета, нито в къщи можах да спя като хората.

- Поне малко не се ли почувствахте горд?
- Може би съм голям максималист. Какво от това като сме направили реми на стадиона на Фейенорд, след като не влязохме в групите? Не виня никого от играчите. Момчетата се раздадоха докрай. Но ей толкова не ни достигна. Няма смисъл сега като някой счетоводител да броя какви положения сме имали в София и Ротердам. Въпросът е, че отборът показа дух, но не му достигна малко повече рутина. Която беше в плюс на играчите на Фейенорд.

- Да не би всички вие да се уплашихте от името Фейенорд?
- Няма такова нещо. Естествено, знаехме, че срещу нас не е оня Фейенорд, който е бил еврошампион от 1970-а или този с Андрей Желязков, Кройф и Гулит от 1984-а. И все пак, за да играят в този тим, сегашните играчи на холандския тим значи не са слаби. По време на двата мача убеждавах играчите си, че дяволът не е толкова черен. Но каквото и да си говорим, голямото изпускане бе на стадион "Българска армия". Освен съдията, който им помогна,  резултатът от 2:0 да стане 2:2, и ние можехме да натиснем още повече.

- Кой от техните играчи ви направи добро впечатление?
- Де Гузман ще стане голям футболист, както и младежкият национал на Холандия Ники Хофс. Смятам, че е готов дори за мъжкия тим.

- С Ервин Куман казахте ли си нещо след мача?
- Имам чувството, че брат му Роналд е по-точен от него. Ервин и в София, и там се държа все едно сме аборигени. Но кой как е възпитан си е негов проблем. Изобщо не ме интересува.

- Можете ли да направите общ анализ на представянето на Локо в евротурнирите?
- Може да ви се струва учудващо, но най-труден ни бе първият мач с отбора на Гьорче Петров.

- Сериозно?
- Да. Този мач бе труден от психологическа гледна точка. Моите момчета за първи път излизаха в европейските клубни турнири. В България бяхме направили силен сезон, но все пак си е у дома. Трябваше да се види как ще се потегли. След това тръгнахме по положителна инерция и отнесохме Бней Йехуда. За да дойдат мачовете на истината с Фейенорд.

- И какво установихте?
- Че нашият отбор е израснал в тактическо отношение. Но се видя, че има още какво да учим. Основата да се борим в Европа обаче е положена. За мен бъдещето на Локомотив минава през нов добър сезон в България. Да се класираме отново за евротурнирите и вече с малко повече късмет да влезем в групите на УЕФА.

- А защо не и в тези на Шампионската лига?
- След като Левски вече го направи, пъртината е прокарана. Ние имаме сили да станем шампиони на България, но нямаме лобито на Левски и ЦСКА.

- Сега, когато ви предстоят тежките мачове срещу ЦСКА и Левски, не може да се оплаквате от умора от двубои в евротурнирите?
- И да бяхме влезли в групите на УЕФА, нямаше да се оплакваме, че имаме срещи на повече фронтове. Аз никога не съм хленчил. Даже щеше да е още по-добре да имаме още двубои в Европа. Играчите вече вкусиха от ритъма на високите натоварвания и това щеше да им е в плюс, когато се срещат с Левски и ЦСКА. Но и без това ще поддържаме инерцията, която сме набрали.