С Ели Боп се чухме по телефона още в петък преди мача на Тулуза с Марсилия. Думите му бяха:"Току-що кацам с отбора на "Маринян" (б.р.-марсилското летище). Хайде да се разберем да поговорим в понеделник. Ще ви дам интервю." В уречения ден, след две свободни позвънявания, Ели е отсреща на слушалката. Започва специалното интервю за "Топспорт".


- Ели, сигурно сте много доволен, след като победихте един от грандовете на Франция с 2:1 - при това като гост?
- Да ви кажа право, не ме радва толкова, че сме победили Марсилия.
- А какво тогава ви радва?
- Фактът, че спечелихме като гости на "Велодром" без сума ти контузени футболисти като Матиьо, Арибаже, Ебондо. Пуснах в игра почти млади състезатели, които не трепнаха нито от публика, нито от историческото име на Марсилия.
- Казвате млади играчи, ама головете ги вкараха силни титуляри като Емана и звездата Елмандер?
- Те също са млади момчета. Казвате за Елмандер, че е звезда. Каква звезда
може да бъде това шведско момче? Просто в града всички го познават. Радва се на голяма популярност.
- Сигурно не е случайно и означава, че играе много добре?
- Да, така е. Шведът е много добър състезател, но има още доста време, докато придобие статута на звезда.
- Бяхте се разгневили пред медиите, че имате само 48 часа между един и друг мач?
- Ами така е. Става въпрос за разликата между срещата с вашия отбор ЦСКА, която е в четвъртък, и тази с Ланс, която е в събота. Вярно е, че сме домакини и в двата двубоя, но все пак аз съм загрижен за състоянието на състезателите. Не смятате ли, че това е безумие да се играе в такива кратки срокове?! Кога ще се възстановят, кога ще се подготвят за новите мачове?!
- Не се безпокойте - и в България отборите, които участват в евротурнирите, се оплакват, че не им отлагат мачове. Предполагам сте чували, че това става и в други страни?
- Ето, виждате ли. Значи съм прав. Ама пак ви казвам - не е нормално в рамките на 20 дни да има 15 мача. И това се случва често. Казвам ви го най-отговорно.
- Вие притеснявате ли се за някои ваши играчи да не ги хванат с допинг?
- О, не! Абсурд! Всички са чисти

Кажете как Тулуза успя като по чудо да се класира в евротурнирите тази година и дали служебната победа над Нант не помогна?
- (кръшен смях) Е, това не го разбирам. Класирали сме се по чудо благодарение на служебната победа над Нант?! Във Франция също ми задават някои ваши колеги подобни провокиращи въпроси. Ама аз съм свикнал да отговарям, защото това ви е работата - да задавате подобни въпроси.
- И какво ще отговорите?
- Ами, че във въпросната минала година, когато "стана чудото", взехме 4 точки на Лион, като ги бихме и на техен терен. Взехме толкова и от Лил. Победихме Марсилия. Така, че няма нищо случайно в нашето трето място и класирането ни за евротурнирите.
- Как сте се настроили за мачовете с ЦСКА?
- Вижте, в Тулуза все още живеем под стреса, когато отборът бе изхвърлен през 2001 година за финансови неуредици. После не беше никак малко да се върнем стъпка по стъпка в елита. Сега е важно от евротурнирите да взимаме уроци, както беше от Ливърпул. За мен ЦСКА е по-силен отбор от Тулуза. С много участия в евротурнирите. С международна история. За нас няма да е трагедия, ако отпаднем от ЦСКА.
- Но за ЦСКА ще бъде трагедия, ако отпадне от Тулуза?
- Ами нали ви казвам, че точно затова вие сте по-силният тим.
- Какво знаете за ЦСКА?
- Казах ви, че аз знам клуба ви като история, че сте били на три полуфинала. Разбира се моите играчи, понеже са по-млади, това не го знаят, освен ако няма някой много любопитен. След като се изтегли жребият, сме гледали отбора ви всеки път. За последно пратих оператор, който проследи гостуването на ЦСКА в провинцията (б.р. - Благоевград), където победихте с 1:0. Видяхме, че има промяна на тактическата схема. Но не ме карайте да ви казвам имена на футболисти. Разбира се, заради това, че съм на години, мога да ви кажа и по-стари футболисти на ЦСКА. Но нека да се върна само до имената на тримата ви национали Стоичков, Пенев и Костадинов.
- В такъв случай вие като треньор смятате ли, че голям играч като Стоичков не сбърка, че се захвана с треньорската професия?
- Мисля, че не. Той не е единственият, който е бил първо голям футболист и после да е имал затруднения в професията като наставник. За да успее, трябва първо да излезе от състоянието си на футболна звезда. Защото звездите обикновено говорят за себе си, а треньорът мисли за целия отбор. В съблекалнята не трябва да им разправя какво е правил той и какъв е бил. Това да го остави на спомените на публиката. Важно е да се съсредоточи върху отбора си. След като успее да направи тази промяна, мисля че ще му е по-лесно.
- Да ви върна към титлата, която взехте през 1999 година с Бордо. Не смятате ли, че ПСЖ не игра тогава силно срещу "жирондинците" в последния кръг само и само, за да прекара вечния си враг Марсилия?
- (пак бурен смях) Харесвате ми с тези неудобни въпроси! Значи си вършите добре работата, като ми ги задавате! Да, наистина Марсилия и ПСЖ изобщо не се обичат. Но парижани да са ни подарили титлата - това е наистина абсурдно!!!
- Защо тогава Паскал Фейндуно, който беше тогава в Бордо, вкара единствения си гол в шампионата за 3:2 срещу ПСЖ?
- А аз бих питал защо Марсилия, като беше толкова силен, не направи нищо срещу нас, ами ние ги бихме с 4:1 и направихме 0:0. Да ни бяха победили и тогава щяха да станат шампиони.
- Не мога да не ви задам въпроса дали не носите вечно каскет, защото преди да станете треньор, сте бил вратар?
- Има го и този емоционален момент. Но всичко започна прекалено практично. Първо ми дадоха един каскет с рекламна цел После реших, че е удобен и срещу слънце, и против дъжд.
- Като сте бил вратар, кой ви е бил идол?
- Във Франция - Реметер, Винял, Карнюс. В чужбина харесвах много Сеп Майер. Също така и Гордън Бенкс. За неговото виртуозно майсторство по време на мача между Бразилия и Англия на Мундиал'70 Пеле бе казал:"Няма да забравя "гола" на световното първенство, който Гордън ми спаси."
- Кажете нещо интересно от вашата ранна треньорска кариера?
- Веднага се сещам, че аз открих като вратар Фабиен Бартез.
- Кога за първи път го видяхте?
- Той беше много млад. Навършил бе едва 14 години. Но си личеше, че ще стане голям вратар, защото още тогава бе много упорит - як и малко луд като всички вратари по света. Искам да ви благодаря за интервюто, което взехте от мен.