98 години се навършват днес от основаването на футболен клуб "Етър". На 24 април 1924 г. в сградата на тогавашната Девическа гимназия (сега Факултетът по изобразително изкуство в центъра) се свиква общо събрание на футболните деятели. Целта е съществуващите вече клубове в града да се обединят. Всички са "за", а полемики предизвиква само името на бъдещия клуб - "Янтра", "Орлов връх" или "Етър". След горещи спорове надделява мнението клубът да бъде наречен на славянското име на р. Янтра.

"Виждайки, че разцеплението води до отслабване на футбола във В. Търново, основателите на МСК, макар и пръснати в четири враждуващи помежду си клуба, решихме да си подадем ръка и в името на прогреса на футбола в града клубовете да се обединят. Така на 24 април 1924 г. се свика Общо събрание в една от стаите на Девическата гимназия (днес - Факултет по изобразително изкуство). Събранието беше много бурно и масово посетено. Направени бяха три предложения за име на новия обединен клуб - "Янтра", "Орлов връх" и "Етър". След много горещи спорове клубът получи славянското име на река Янтра - "Етър", разказва в спомените си Никола Илиев.

Така се ражда ФК "Етър" (Велико Търново).

През 2014 г. по повод на 90-ия юбилей на сградата, където е учреден "Етър" бе открита паметна плоча, на която на всеки 24 април желаещите поставят цветя. След две години нашият любим клуб ще навърши 100 години и ще празнува вековен юбилей!

Името "Етър" идва от наименованието на реката Янтра, чието име е гетско и звучи като Атрюс. Най-ранното сведение за нея намираме у Херодот при изброяването на притоците на Истрос (Дунав). След това названието се среща чак през римската епоха у Плиний Стари във формата Ieterus, а у Анонимния географ от Равена и у Йорданес - като Iatrus.

Същото потвърждава и Иван Дуриданов в студията си "Староевропейската хидронимия като извор за етногенезиса на балканските народи": "Атрюс е приток на Дунав, днешната река Янтра (дълга 285.5 км), в горното течение след Габрово се наричала Етър. Името е засвидетелствано в антични извори: Антрус при Херодот (V в. пр. Хр.), Йетерус (Плиний), Йатрум (Iord.Get.)", пише той. Забележете: още в V век преди новата ера!

А етимологията на думата "Етър" е от индоевропейския корен *etro, чието значение е "бърз, буен". Предложена още от В. Томашек (1894: Die alten Thraker. II: Die Sprachreste. Eine ethnologische Untersuchung. Wien, 2, 92.), тя се приема от повечето изследователи на тракийския език и е твърде вероятна, пише Светлана Янакиева. Иван Дуриданов уточнява етимологията: от индоевропейското ентру (бърз, буен), ствиснем. етар (бърз, буен, силен), латв. ентрс (бърз, силен), севлит. атрус (буен), като думата е заета и използвана по-късно от древните траки. Езиковедите ни търсят тълкуване сред редица чужди езици, но по една или друга причина са пропуснали старобългарската дума яндръ - бърз, тя по същия начин дава обяснение за името на реката.

Днешното название на реката - Янтра, произхожда от по-старото Етър/Йетър, което е наследник на тракийското име. Трябва да се отбележи изследването на М. Младенов, който отхвърля често изказваното в езиковедската литература твърдение, че реката се нарича Етър само в горното си течение, а в средното и долното - Янтра, използвано и от В. Георгиев за обосноваване на тезата му.

Като проучва българските говори на старото местно население в Средна Северна България, изследователят установява, че в нито едно селище от Велико Търново до устието сред носителите на традиционния говор не се среща Янтра, а само Йетър. Това твърдение е в съгласие и с формите на името от ХVII и ХVIII в. Jetar (у Петър Богдан) и "Ietеr (у митрополит Милетий Артоски). Т.е. много преди се казва Янтра, реката е носила името Йетър. С вмъкването на "н" в съвременната форма се стига и до днешното й име Янтра.

В крайна сметка безспорното заключение е, че "Етър" означава "бърз, буен, силен".

Великов: Напрежението дойде в повече на момчетата

Великов: Напрежението дойде в повече на момчетата

"Не можеха да си дадат пас на 5-6 метра"