Инвеститорът и консултант Питър Шиф от години предвещава, че Федералният резерв ще понижи основните лихвени проценти обратно до нула и ще започне нова серия от количествени улеснения, за да реинфлира икономическите балони след последната криза от 2008 г. Говорейки в The Tom Woods Show в сряда, той посочи, след като повече от десетилетие, през което лихвата беше задържана на 0% и след три рунда на количествени улеснения, днес централната банка на страната е "надула балон на пазара на недвижими имоти и облигации и е напомпал фондовия пазар." Според него обаче институцията няма да може да повтори това, като той очаква политиката на банката да срине цената на долара и да доведе до инфлационна рецесия.
Той признава, че не е очаквал Федералният резерв да спаси икономиката още през 2008 г. "Подцених способността на банката да се измъкне с количествените улеснения и светът да ги приеме и позволи", каза Шиф. Но според експерта, в резултат на действията на институцията днес балоните в икономиката са много по-големи, отколкото са били към 2006-2007 г. и че за да се надуят те отново, след като неизбежно се спукат, ще са необходими огромни количества ликвидност, инжектирани в икономиката."Следващият рунд количествени улеснения ще е много, много по-голям от предишния", казва Шиф. "Последния път счетоводният баланс беше увеличен до 2,5 трилиона долара. Следващия може би ще трябва да е 10 или 20 трлн. долара. Може би ще им се наложи да правят количествени улеснения в размер 200 или 300 млрд. долара на месец вместо 85 млрд. долара." Той посочва, че подкрепата, която САЩ са имали под формата на търсене на американски държавни ценни книжа на международните пазари, особено от страна на Русия и Китай, повече не се наблюдава. Напротив, различни страни се опитват да намалят експозицията си към държавния дълг на САЩ и към долара. "Не вярвам те да се включат и да подпомогнат четвъртата порция количествени улеснения", твърди Шиф.
Той обърна внимание и на бюджетните дефицити на САЩ. До 2008 г. администрацията на Буш трупаше дефицити в размер на между 250 и 300 млрд. долара годишно. По време на кризата те нарастват четири пъти, като днес възлизат на 1 трлн. долара на годината. "Ако икономиката се срине, дефицитът ще се изстреля до между 3 и 4 трлн. долара", предвижда Шиф. "Има ли шанс Федералният резерв да монетизира 3 или 4 трлн. долара правителствен дълг годишно, без доларът да се срине и без да доведе до рязък ръст на инфлацията?", реторичен е той.
"Ако Федералният резерв опита да инжектира достатъчно стимули в икономиката, за да надуе още по-големи балони, според мен стопанството просто ще умре от свръхдоза - ако предозираме със стимули ще унищожим стойността на долара и тогава ще имаме грандиозна инфлация", казва Шиф. "Но това, което е необходимо, за да се спре този сценарий, ще е толкова политически унищожително в краткосрочен план, че те изобщо няма да пробват да спрат политиките на Федералния резерв. Просто резултатът от тях се усеща малко по-нататък в бъдеще."
