През 2014 г. най-високата средна възраст, на която хората напускат пазара на труда, е в Южна Корея - 70,6 години за жените и 72,9 години за мъжете. Най-ниската възраст, на която се пенсионират жените, е в Словакия (58,2 години), при средна възраст за ОИСР от 63,2 години. За мъжете най-ниската средна ефективна възраст на пенсиониране е 59,4 години (във Франция), при средна възраст за ОИСР от 64,6 години.
Сред страните, в които жените се пенсионират по-рано спрямо средното за ОИСР, са съответно: Словакия, Белгия, Полша и Словения. Мъжете във Франция, Белгия, Италия, Гърция прекарват сравнително по-малко време на пазара на труда спрямо средното за ОИСР.
В Корея, Чили, Мексико и Исландия и жените и мъжете прекарват повече време на пазара на труда спрямо средното за страните от ОИСР.
Най-голям спад във възрастта на напускане на работната сила през 2014 г. спрямо 2005 г. отбелязва Мексико. В същото време, това е и страната с най-голяма положителна разлика спрямо средното ниво за страните от ОИСР. През 2005 г. жените в Мексико са се пенсионирали 11 години по-късно спрямо средното за ОИСР. Тази разлика е наполовина по-малка през 2014 г., но въпреки това Мексико остава сред първите 5 страни от ОИСР с най-голяма положителна разлика спрямо средните нива.
От 2005 до 2014 г. най-голям ръст на средната ефективна възраст на пенсиониране при жените наблюдаваме в Израел и Чили, а при мъжете в Унгария и Австрия.
България
През 2014 г. средната възраст, на която жените в България напускат пазара на труда, е 60,7 години, което е с 5 години и половина повече от 2004 г. При мъжете средната ефективна възраст на пенсиониране е 61,8 години през 2014 г. или с малко над 3 години години по-късно отколкото през 2004 г.
За периода между 2005 и 2008 г. средната ефективна възраст у нас нараства, като при мъжете достига връх през 2008 г., а при жените през 2009 г. Особено рязко е покачването във възрастта на пенсиониране при мъжете, като във върховата си точка дори изпреварва средните нива и за страните от ОИСР и за ЕС. При жените също наблюдаваме сериозно повишение на показателя, но в пика си единствено превишаваме средните нива за ЕС и оставаме далеч под средните за държавите от ОИСР.
В условията на висок икономически растеж и нарастващи заплати (каквито се наблюдаваха около 2008 г.) лицата над 40-годишна възраст в България сравнително лесно можеха да си намерят работа и имаха възможност да останат на пазара на труда. Така дори и да навършат изискуемата от Кодекса за социално осигуряване (КСО) възраст за пенсиониране, работещите имаха по-голям стимул да получават доход от трудова дейност, вместо да се пенсионират.
С началото на икономическата криза нещата се променят. Една част от хората остават без работа и влизат в групата на обезкуражените лица, т.е. отпадат от работната сила. Друга част, които са навършили възрастта за пенсиониране по КСО, се пенсионират (или биват принудени да се пенсионират) и също отпадат от работната сила. Това води до понижението на показателя както за ОИСР, така и за България в първите години след кризата.
