Начинът, по който Левски спечели купата на България през този сезон, дава поле за доста интересни изводи. Въпреки демонстрираната доминация в първенството, "сините" минаха през иглени уши и няколко пъти късметът бе на тяхна страна (това важи с най-голяма сила за финала с Литекс), за да триумфират с националната купа.       

Левски бе пред угрозата да отпадне от турнира още в първия кръг, в който се включи. На 1/16-финала на 8 ноември срещу Нафтекс в Бургас "сините" губеха с 0:2 до 58-ата минута. Все пак шампионът се измъкна, като успя да вкара 3 гола до края на редовните 90 минути, като победният бе дело на Телкийски в 82-ата. В края на същия месец пак в Бургас на 1/8-финала срещу Черноморец нулевото равенство се задържа чак до 112-ата минута, когато Домовчийски спаси отбора си от "рулетката на дузпите".

На 1/4-финала през пролетта (на 11 април) обаче Левски не можа да я избегне, след като 120 минути не можа да отбележи гол. А при 11-метровите наказателни удари в герой се превърна младият вратар Митрев.

Така този Левски, който бе станал първия български отбор, класирал се за груповата фаза на Шампионската лига, с много мъка преодоля три тима от "Б" група. Разбира се, "малка подробност" е, че и трите тима в момента, в който се изправяха срещу "сините", бяха лидери в класирането на двата втори ешелона (сега Пирин вече се е класирал за "А" група, а в неделя ще стане ясно дали Черноморец или Нафтекс ще се върне директно в елита, като другият отбор ще играе бараж за "майсторска" виза). Освен това треньори на двата бургаски тима са не кой да е да е, а Димитър Димитров-Херо и Георги Василев, с които Левски е печелил и шампионски титли.
Единственият мач за купата този сезон, в който "сините" бяха безапелационни, бе полуфиналът срещу Локо (Пд) на "Лаута" - 3:0.             

Финалът бе най-щастлив за Левски. В един отборен двубой на високо ниво шампионите оцеляха, след като противникът им удари две греди и изпусна още няколко отлични положения. Левскарите също имаха своите шансове, но стигнаха до победата в 111-ата минута след една спорна дузпа, свирена от един от най-реномираните съдии в Европа в момента - словакът Лубош Микел.

Въпреки неубедителния начин, по който Левски спечели трофея, шампионът обаче направи едно забележително постижение - взе купата като във всичките си мачове до финала игра като гост, а пък решителният сблъсък не бе както обичайно в София, а на неутрален за "сините" терен - в Стара Загора.

Трънливият път на Левски до успеха, както в първенството, така и за купата показа, че ако не се е подобрило качеството на професионалния футбол в България, то при всички случаи има далеч повече интригуващи и честни мачове и далеч повече от по-малките отбори показват истински зъби на водещите. А това при всички случаи е една от най-важните предпоставки и за повишаване нивото на футбола ни.   

Опитът на Левски от тазгодишния турнир за купата на България ще е много ценен и за амбициите на "сините" за европодвизи през предстоящия сезон. В лицето на Литекс шампионите премериха сили с един отбор от истинска средноевропейска класа, с добри изпълнители. Много ясно се видя, че Левски има много сериозни проблеми в отбрана. Точно срещу класните полузащитници на Литекс се видя и че Левски има много голяма нужда от по-креативни разиграващи вътрешни халфове. За пореден път се видя, че "синият" тим се нуждае от изявен реализатор.

С дубъла си обаче Левски затвърди своята хегемония в България. И тя трябва да бъде уважена по достойнство.