Каквото и да говорим състезанието за Купата си е съвсем различно от шампионата. Или поне най-после ваксата за интригата бе уцелена. Няма нищо ново под слънцето и бе намерено английското разковниче. Среща в един мач. И ако отборът е от по-долна лига мачът да се играе на негов терен.

Така има вариант (не)обикновената Калиакра да срещне на финал очаквания оцелял фаворит в състезанието Литекс. Е, може да стане здрав мач и между Ботев и Черно море. Но остана малко време и ще видим. Като стана въпрос за изненадващи „пришълци” до полуфинали и финали, родната футболна история помни от времето на Купата на съветската армия славния тим на Чепинец(Велинград) който елиминира Левски на четвъртфинал и за малко не отстрани ЦСКА на полуфинал. А на самия финал през 1978 година „армейците” бяха наказани от Марек. Но по онова време бащата на Иво Паргов – Сашо и компания съвсем не бяха безобиден отбор.

Тимът от тогавашния Станке Димитров елиминираше в Европа с лекота Абърдийн и Ференцварош и едва загуби от Байерн. Така, че тогавашния подвиг на дупничани не се брои като изненада. Ако Калиакра вземе Купата на България също няма да е чак толкова изненадващо колкото ако преди 30 години с трофея се бе окичил тимът от Велинград. В смисъл, че все пак каварненци са един от лидерите на Източната „Б” група и се готвят за елита. Тоест не са като Чепинец които по онова време не атакуваха "А" група. Даже през 1978 година когато стигат до полуфинала завършват на 13-о място в Южната "Б" РФГ. И чак на следващата 1979 година тимът от Велинград воден от Динко Дерменджиев стига до трето място във втора дивизия.
Трябва обаче да се отбележи едно нещо.

Тимът на кмета Цонко и на треньора Вили успя да разбуни духовете за добро и да предложи на българската футболна скучна сергия повече разнообразие. Ще бъде нелепо ако при елиминиране от Черно море веднага обърнем палачинката и започнем да казваме „ето на само случайността докара Калиакра дотук”. Не е така. Тимът преживява своя звезден час. И това трябва да се уважи. В Англия това става вече трети век.

Купата учи на футболна култура в която се показва, че нито Манчестър Юнайтед нито Ливърпул или Арсенал са миропомазани. И по този начин тези вековни тенденции са рефлектирали и в шампионата където последния може да бие първия. Където фланелката се поти и срещу така наречените аутсайдери. Тъкмо затова не е чудно, че в Шампионската лига Англия царува с най-много отбори. Те просто са научени да воюват докрай. Една от причината са постоянните битки в турнирите за купите в тяхната страна.

Остава да си пожелаем Калиакра да не остане за дълго време самотния симпатичен тим дръзнал да разбърка мухлясалото „елитарно” статукво в България...