Най-титулуваният български футболен клуб - ЦСКА, е символ на победата, на честта и любовта. Исторически погледнато е така, в момента май остана само любовта. "Червените" легенди са много и ярки, имената им ще блестят завинаги с неотразима светлина. Феновете ще ги помнят и боготворят. Жестока вест достигна от Сърбия. На 46-годишна възраст от този свят си тръгна бившият вратар на ЦСКА Ненад Лукич. Той не е от легендите на "армейците", има едва 30 мача със звездата на гърдите си. Но "червена" България скърби. Ненад бе харизматична личност. И остава един от най-обичаните.

През 1999 г. ЦСКА отново, както сега, е в труден период. Проблемите съпътстват отбора на всички нива, пари пак няма. Пропадат трансферите на национала Илия Груев и... Христо Йовов. Треньорът Димитър Пенев събира отбор, който никога преди това не е бил заедно на терена. БФС спира картотеките на новите в ЦСКА заради гаф с Митко Трендафилов. "Червените" остават с 14 футболисти за "А" група. За мачовете от турнира за Купата на УЕФА идват петима сърби от Обилич. Сред тях е един вратар, който едва ли очаквал, че ще се превърне толкова бързо в любимец на взискателната публика на ЦСКА. Името му е Ненад Лукич.

Датата е 24 август 1999 г. Гореща вечер на "Армията", 10 000 души са заели своите места, за да гледат любимците си. Двубоят е срещу Левски? Литекс? Някой европейски гранд? Не! Съперник е Портадаун от Северна Ирландия. Предварителен кръг на УЕФА, реванш. В първата среща ЦСКА бие 3:0 като гост. Лукич дебютира на вратата, Манчев, Ковачевич и Букарев бележат головете. Вторият мач е протоколен, но не и за Ненад. По време на въпросните 90 минути той започва флирта си с феновете, който се превръща в безгранична любов, продължаваща и днес, когато Лукич вече не е сред нас.

ЦСКА отупва Портадаун с 5:0 за кеф на публиката. Тя обаче изригва не толкова при попаденията, колкото заради изявите на Ненад Лукич на вратата. Голям шоумен! Докато топката е в игра, докато "червените" организират атака, сърбинът прави совалки от едната тъчлиния до другата с високо вдигнати ръце, събирайки овациите, ръкопляскайки от своя страна на феновете. Знае как да се отнася с тях, но в същото време е истински звяр под рамката, прави редица феноменални спасявания в тези 30 мача за тима от Борисовата градина. Лукич е в състава на ЦСКА, отстранил Шахтьор (Донецк) под ръководството на Паро Никодимов. През сезон 2001-02 г. става "Вратар №1" в "А" група. Напълно заслужено, голям футболист! Поредното доказателство за това - държи рекорда за най-дълго опазване на вратата си в сръбския футбол - цели 903 минути.

След един финал за Купата на България бе обвинен, че е продал ЦСКА, че играл симулативно. И то срещу Левски... Опитаха да го почернят, но не успяха. Хората виждат, чувстват, феновете на ЦСКА са най-добрият барометър. А те просто го обичат силно. Всичко започна в онази гореща августовска вечер на "Армията". Никога няма да спре. Ненад Лукич остава завинаги в огромното "червено" сърце на Сектор Г. Почивай в мир, майсторе. Поклон!