Не спират проблемите около нападателя на ЦСКА Владимир Манчев. Не стига, че се контузи тежко, а сега и от клуба забравиха и не са му изплатили заплатата за януари. Въпреки това Владо не губи воля да се бори с превратностите на съдбата. Той си е останал същия възпитан събеседник, какъвто беше и преди. Той отговори на всичките въпроси на „Топспорт” за контузията, отношенията с клуба и своето бъдеще...

- Владо, как се чувстваш? Отшумяват ли болките от контузията ти?
- Все още не се чувствам добре. Ходя на фитнес. Не съм се напълно отпуснал да не тренирам, но не е същото, както бе преди.

- Очакваш ли през пролетния полусезон да се възстановиш и да влезеш в игра?
- Не мога да давам каквито и да е прогнози. Би било глупаво да изразявам очаквания, след като се има предвид, че лекарите се въздържат от това.

- В ръководството на ЦСКА се прави плавен преход от Сашо Томов към „Титан АС”. В този ред на мисли как стоят нещата с парите. Изплатиха ли ти дължимата заплата за януари?
- Все още не.

- Кога смяташ, че ще го направят?
- Не, знам. Аз си чакам търпеливо това да стане. За мен сега е най-важно да се възстановя.

- Вярно ли е, че шефовете на ЦСКА са изплатили заплати само на част от играчите си, а ти не си в това число. Как се чувстваш от това отношение? Все пак си един от лидерите на отбора...
- Обидно ми е много. Боли ме. Не от това, че не съм си получил парите, а от това, че имат такова отношение към мен. Разбирам, че нямат пари. Явно е, че имат някакви финансови затруднения. Но да плащат само на част от играчите, не е справедливо. Изплатиха заплатите само на футболистите, които са на лагер с тима. А тези, които са в София?! Нямат ли значение те?!

- Ако ЦСКА продължи с това отношение към теб, би ли останал в клуба?
- Моят договор с клуба изтича през лятото. Ако така продължават да се отнасят с мен, бих се замислил сериозно дали си заслужава да остана.

- Свърза ли се най-после с шефовете на тима?
- Не. Отказах се. Няма смисъл...При положение, че някой не ми вдига телефона...за какво да ги търся пак?!

- Ти си в труден период. Президентът на тима Александър Томов потърси ли те, за да те подкрепи и да те попита дали имаш нужда от нещо?
- Не. Той не ме е търсил от два месеца.

- Знаеш, че ЦСКА дължи заплати на много футболисти. Има вероятност да бъдат спрени трансферите на клуба. До март всички задължения трябва да са изчистени, тъй като може да се отнеме пак лицензът. Притеснява ли те това?
- Разбира се. Знам за тези неща. Цялата ситуация е доста деликатна. Има шанс да се стигне до събитията от есента. Клубът няма право да причинява това на феновете.

- От къде според теб идват проблемите в клуба?
- Нещата куцат на организационно ниво. Това не от днес или вчера. От доста време организацията не е на ниво. Който и да дойде на власт, положението е почти едно и също.

- „Титан АС” е на път да закупи клуба. Усещаш ли някаква разлика. Познаваш ли се с хора от фирмата? Свързаха ли се с теб, след като си един от лидерите на отбора?
- Не. Никой от „Титан” не ми е звънял. Дано са сериозни хора. Трябва добре да осъзнават с какво се захващат.

- Ти получи една много тежка контузия. Промени ли се като личност и разбиране за някои неща в този труден период, в който си?
- Аз съм си същият. Не съм си представял, че може да ми се случи. Винаги, когато съм виждал футболисти, които се контузват, ми е ставало тежко и болно. Ето, че и моят ред дойде, за съжаление.

- Ти получи травмата в период, в който бележеше възход. Смяташ ли, че си ощетен от съдбата?
- По-скоро ми подейства като спирачка за много неща. Тъкмо бележех, добре играех, вървеше ми и се получи това неприятно нещо.

- В такива моменти човек разбира кои са истинските и кои фалшивите приятели. Разочарова ли те някой с отношението си към теб?
- Безкрайно съм щастлив, че всичките хора, на които държа, ме подкрепят. Няма как да не ме радва интересът им към мен. Постоянно ми се обаждат, за да ме питат как върви възстановяването.

- Чуваш ли се със съотборниците си от ЦСКА?
- Да, разбира се. Преди да заминат на лагер си звъняхме редовно. Сега не толкова, тъй като те са заети с тренировки.

- Кой чувстваш като най-близък от клуба?
- Не искам да изброявам имена. Много са момчетата, които са ми твърде близки.

- На кого искаш да благодариш най-много за подкрепата в този период?
- На съпругата си. На всички близки. Те не ме забравиха и ми дават сили да продължавам да се боря. Все пак животът продължава...