Някои трансфери на Велизар са се проваляли заради контузия. По този повод говорим с негов колега по съдба Викторио Павлов.

„Играх финал с Левски срещу ЦСКА на 13 май 1998 година. На другия ден трябваше да замина заедно с Владо Иванов-Фугата за Борусия (Мьонхенгладбах). Скъсах кръстни връзки на коляното и всичко се провали. Първото нещо, което мислих е, не защо ми пропада преминаването в отбор от Бундеслигата. Ако някой ви каже, че не мисли първо за здравето си, а за трансфера, който няма да стане, значи ви лъже. Моментът, в който напусках терена, между болките мислех дали изобщо ще оцелея за футбола. Бях извън игрището близо осем месеца".

"Принудителната пауза действа на всеки различно. Едни се депресират и трудно излизат от това състояние. Други се мобилизират и по-бързо са готови за игра. След контузията успях да се съвзема и излязох в чужбина. Играх една година в Логронес. Какво мога да посъветвам Велизар. Той е достигнал таван в нашата джунгла наречена футболно първенство. Хората в силните отбори в чужбина играят до 38 години. Тук ни отписват към 30. Вили все още е титуляр в ЦСКА, но трябва да помисли при първа възможност да излезе и да не се обезкуражава от факта, че някои трансфери не са станали поради контузия или заради други причини. Пожелавам му да успее и мисля, че ще го направи.”