Бившият президент на ЦСКА Валентин Михов стана първият футболен човек, който разкри, че схемата за спасение на клуба, лансирана от Александър Томов на практика е невъзможна. Той говори за най-влиятелния спортен вестник в България - "7 дни спорт".

Не искам да коментирам често ЦСКА, защото има хора, които ще разтълкуват това погрешно. Едва ли не се предлагам за пост в клуба. Едно от най-големите ми  желания е ЦСКА да се оправи. Но това ще стане много трудно. Чуваме какви ли не теории за бъдещото развитие на отбора, които не е много ясно как ще се осъществят. Пожелавам на новите шефове всичко най-хубаво. Не мога да кажа за никого, който се е захванал с ролята на ръководител на ЦСКА, лоша дума, защото аз съм изпитал на свой гръб тази отговорност и отлично знам какво напрежение е това.

Мнението ми е, че ситуацията на Армията е толкова тежка, че просто не знам кой може да я оправи. Нямам представа каква е истината около цялата тази идея с пускането на акциите на ЦСКА на борсата. Аз като икономист знам, че едно от условията да започнеш да предлагаш ценните книжа на клуба е в последните години дружеството да има положителен баланс, а ЦСКА няма.

Не са ми ясни и подробностите около това как шефовете смятат да осъществят своето намерение предвид финансовото положение на армейците. Не съм видял досега отбор да се оправя без пари. И мисля, че ако не се намери точната финансова политика, крахът ще настъпи прекалено бързо. Може да се окаже, че след три-четири кръга кризата стига застрашителни размери. Което, разбира се, не пожелавам и не искам в никакъв случай да се стига дотам в ЦСКА.

Пак ще кажа, че искам наистина тези хора да успеят като ръководство, но това публично дружество, което смятат да го правят, ме безпокои сериозно. Някакво друго акционерно образувание може и да е спасение за ЦСКА, но това, което се обмисля в момента, е наистина нож с две остриета. Най-вече заради финансовото положение на клуба. Причините да се стигне до тази ситуация са много. През всичките тези години много хора даваха пари за червените, но виждаме, че хаосът е пълен. И ако той продължи, не ни чака нищо хубаво. Проблемът не е само в ръководствата, той е и в държавата. Новата министърка на спорта трябва да обръща по-голямо внимание на футбола. Крайно време е да се сложи край на практиката отборите да бъдат акционерни дружества. Защото тогава управляващите си вдигат ръцете от клубовете. Дават стадионите на концесия и толкова. Преди години не беше така. Държавата полагаше грижи за базата, за стадиона и от нас, които управлявахме отборите, се искаше единствено да плащаме на играчите, на треньорите и за най-належащите нужди на тима. И аз имам идеи в тази насока, които съм готов да споделя по всяко време.

Стратегията за плащане на футболистите в ЦСКА, а и в цяла България е погрешна. Не може да се тръгва веднага със суми в размер на 15-20 хиляди лева месечни възнаграждения. Започва се от по 2, по 3, максимум 5 хиляди лева заплати. Чак когато се вижда, че има резултати, публиката ръкопляска, шампиони сме, печелим купата, тогава вече можем да говорим за 15 000 лева. От къде на къде ще даваме такива възнаграждения при тези резултати?!Трябва да има някакъв морал, да се играе в името фланелката, а при днешните футболисти това е все по-рядко срещано явление. Може и да съм идеалист, но това са моите виждания - когато някои играч дойде на Армията, трябва да показва, че знае къде е дошъл. Цялата тази история с изявленията "Аз обичам ЦСКА" е малко популистка.

Накрая същият този, от когото чуваме за "любовта", осъжда отбора за стотици хиляди левове. Това е огромен проблем, който пречи на армейците. Той идва от това, че има прекалено много "специалисти", които разбират много. От тях тръгва всичко.

На ЦСКА му трябва обединение. Около клуба има достатъчно хора с познания, разбирания, морал, но те не могат да работят заедно. Не става с плюене и противопоставяне на различните идеи. Позициите на тези хора, за които говоря, трябва да бъдат поставени на едно равнище. Не всеки да си гони неговото и да се сърди, ако не стане. ЦСКА достатъчно страда от това в последните години. Четирима заедно мислят по-добре от един. Другият момент е, че всеки, който иска да помогне на ЦСКА, трябва да има добър начин на мислене и да разполага с потенциал, който ще бъде от полза на отбора. Излизането от кризата става с хора, които могат и знаят как се ръководи футболен отбор. А ние тук си мислим, че като направим щат от 26-27 човека ръководство, печалбите ще дойдат и ще потекат милиони. Няма как да стане, при положение че в ЦСКА има хора, които не знаят с какво се захващат.

Ако я караме така, ще продължаваме да си стоим все в същата ситуация - ще дойде някой, ще направи поредица от грешки, след което наследникът му ще трябва да оправя положението, вместо да налага своите виждания. Минаха времената отпреди 1990-а, когато някой като направеше гаф, друг му го оправяше и впоследствие получаваше орден "Стара планина" за това. Тук е мястото да кажа, че не целя да се предложа по какъвто и да е начин за управленски пост в ЦСКА. Знам, че веднага ще се намерят хора, които да кажат, че се натискам да ставам шеф в клуба и да печеля на свой гръб. Просто давам примери от позицията на човек, който е спечелил милиони за българския футбол чрез реклама и е оставил ЦСКА с положителен баланс и при двете ревизии, които ни бяха направени навремето. По мое време решенията за управлението не ги взимах сам. Събирахме се заедно с Управителния съвет и решавахме колективно проблемите. Това е пътят.