През изминалия уикенд ЦСКА представи третото си ново попълнение - Хамза Чатакович. Офанзивният футболист стана вторият босненец, който ще играе на "Армията" след Сергей Якирович, ликувал с Купата и Суперкупата на България през 2006-а. Чатакович е роден през 1997 година в 66-хилядното градче Цазин, на 15 км източно от границата с Хърватска, или 5 лета след войната и разпада на бивша Югославия. Босна и Херцеговина обаче продължава старите юготрадиции във футбола, произвеждайки класни играчи като настоящите звезди на националния тим Един Джеко, Миралем Пянич, Раде Крунич и преди тях Звездан Мисимович, Ведад Ибишевич, Сеад Колашинац и други.

На практика ЦСКА, а и българските клубове като цяло, рядко прибягват към услугите босненски футболисти. При армейците обаче прави впечатление една ярко обособена тенденция след завръщането на отбора в елита по отношение на попълненията от страни от бивша Югославия. От 2016 година насам точно двама играчи от югорепублики облякоха червената фланелка - сръбският защитник със словашки паспорт Борис Секулич и хърватският вратар Данте Стипица. Чатакович ще е третият. Десният бек Секулич пристигна от Слован Братислава през лятото на 2018-а, договорен от новия треньор Нестор Ел Маестро, но се представи колебливо и след 19 мача разтрогна още през зимата и премина в Гурник Забже, а сега е част от Чикаго Файър, заедно с екскрилото на Левски Станислав Иванов. Стипица също дойде през юни 2018 г., но на практика не получи шанс за изява (4 мача) и в края на сезона подписа с полския Погон Шчечин, където се представя много силно и е основен страж през последните две години.

След вълната от португалоговорящи играчи от Бразилия и Португалия в периода 2016-2018, през последните две кампании ЦСКА отчетливо се насочи към френския пазар и привлича футболисти, говорещи езика на Дюма. А преди 20-ина лета от западната ни съседка имаше югославско пришествие в лицето на Лукич, Мъркич, Литера, Ковачевич, Шарац, Жилич, Вранеш, някои от които така и не успяха да играят в А група заради случая "Митко Трендафилов" и ветото за картотеки на армейците от БФС. Последните сърби на "Армията" бяха Неманя Милисавлевич и Иван Маркович, напуснали през лятото на 2015-а след отнемането на лиценза на клуба и изхвърлянето му във В група. През същия сезон за тима играха още черногорецът Стефан Николич и хърватите Тончи Кукоч и Марин Оршулич. За последно словенци в ЦСКА пък имаше през есента на 2011 г. - Саша Живец и Денис Халилович.

И нещо любопитно - треньорите на отбора с наставка -ИЧ във фамилията са цели четирима само за последните три години. Факт, който е на обратния полюс спрямо привличането на играчи от югошколата. Закономерно всички наставници са родени по времето на СФР Югославия. Крак начело на ЦСКА повлече през 2018-а споменатият вече Ел Маестро, който е от Белград и с рождена фамилия Йевтич, но след емигрирането на семейството му в Лондон променя фамилията си. Впоследствие на кормилото на червените застанаха още двама сърби - доайенът Люпко Петрович (юли - октомври 2019), който бе наследен от своя асистент Милош Крушчич (2019-2020), а през последния сезон Бруно Акрапович стана първият босненски треньор на ЦСКА.

Ясни са всички контроли на ЦСКА в Австрия

Ясни са всички контроли на ЦСКА в Австрия

Потвърдено