ЦСКА започна пролетния дял на първенството по отличен начин, "Армейците", за всеобща изненада, победиха Левски във вечното дерби, онзи ден разгромиха и Черноморец, при това в Бургас.

Тези резултати няма как да не повдигнат настроението у доста изстрадалите напоследък "червени" фенове. Дотук - добре. Дори отлично. Разбира се, няма как да минем без едно голямо "НО". То касае най-вече играта на отбора, който вече мнозина пишман-разбирачи обявиха едва ли не за най-добрия в София, България и на Балканите. След 2 мача!

Тъжната истина е, че ЦСКА играе също толкова зле, както и по времето на Дочев и Йовановски. Набеденият за българския Моуриньо Милен Радуканов не промени почти нищо като тактика, организация на игра, за някакъв собствен стил пък изобщо няма смисъл да говорим. Такъв при ЦСКА липсва от години.

Единственото добро нещо, което Радуканов свърши (подчертавам - засега) е да мотивира и вдъхне увереност на отбора. Реално ЦСКА спечели мачовете си с Левски и Черноморец със здрава защита, няколко контри, "гипсиран" съперник и много спортно щастие. Ако трябва да се гледа реално на нещата, в тези мачове "червените" вкараха 7 гола точно с 3 положения. Впечатляваща резултатност, наистина. Това обаче не кореспондира с твърденията в редица медии и нагласата у феновете, че едва ли не ЦСКА е станал суперотбор за 2 месеца, а Милен от Видин е месия.

Впечатляваща е психическата промяна у играчите, особено след срамните мачове при Дочев и Йовановски. Тук заслугата на Радуканов е наистина очебийна и няма как да бъде пренебрегната. По какво обаче се отличаваше представянето на ЦСКА срещу Левски от това срещу изключително посредствения тим на Бешикташ? Игрово - по нищо. Разликата бе в късмета, самочувствието и вярата в собствените сили, които футболистите демонстрираха.

Само с късмет и вяра обаче се върви донякъде. След това трябва да покажеш и футбол. Дали Радуканов може да научи тима си на това, предстои да се разбере едва в началото на следващото първенство. Дотогава и португалският Моуриньо да беше начело на ЦСКА, нямаше да може да промени нищо особено.

Тук не става въпрос за треньорските качества на Радуканов. Човекът се старае да прави нужното в момента. За да има ефект от работата му във футболно отношение, трябва време.

Феновете на ЦСКА обаче са известни със своята нетърпеливост. Именно поради това, за бъдещето на тима е крайно лоша моментната нагласа и еуфория към него.

Вярно, в него много неща са се променили към добро, Платини пак вкара някои и друг гол, защитата се представя на ниво, Караджов влезе във форма, но...ЦСКА продължава да си играе "Ганкиното" и да се очакват подвизи от този отбор е нереалистично. Още повече да се говори за титли или купи. "Армейците" са с по-слаби футболни аргументи и от Литекс, и от Левски, които са далеч по-балансирани отбори.

В момента "червените" много приличат на Черноморец под ръководството на Балъков от есента - набляга се на здрава защита,а по-голямата резултатност в атака се дължи на индивидуалните качества на Маркиньос и отчасти Делев, самочувствието и еуфорията.

Отвисоко обаче се пада най-лошо, а ЦСКА рано или късно ще падне, просто защото футболът е логична игра и истината все някога лъсва. Както вече лъсна за Черноморец, по ирония на съдбата, точно срещу неговия "наследник" като играва философия - ЦСКА.