В дните преди ЦСКА да отпътува за лагера си в Анталия от ръководството с необясним възторг заявиха, че отиват в Турция да продават футболисти. Даже уточниха, че над 50 отбора, които ще се подготвят в Анталия, и изобщо в южната ни съседка, щели да наблюдават "армейци".

Ачик ачик излезе, че едва ли не ЦСКА освен на подготовка, отива да опъне като на Капалъ Чарши сергия, за да разпродава. Ясно е, че в България пари от абонаментни карти и от сувенири във футбола, каквито са едни от най-големите пера на Запад, не могат да постъпят.

Единственият вариант е да се продават играчи. Но понеже не става въпрос за футболисти от ранга на Христо Стоичков или Димитър Бербатов, и цените им няма да са от най-високите. С оглед на финансовата криза в България, която е ударила и футбола, каквито и пари да влязат, все ще е добре.

И вече стигаме до това кои играчи са нарочени за продаване. Оказва се, че ако има оферта, едва ли не всеки футболист може да бъде шитнат. Накрая ще стане така, че Йордан Тодоров, чийто трансфер е най-належащ, ще си остане пак на "Армията". А може да си тръгнат Иван Стоянов и Спас Делев, които само за един полусезон станаха ключови фигури.

Договорено било шефство между двата ЦСКА - от София и Москва. Прекрасно! И в посока руската столица можело да отпътува Иван заедно със съфамилника си Костадин. Добре, но от ЦСКА (Москва) може ли на "Армията" да дойде по "линията на сътрудничеството" новата звезда на сръбския футбол Милош Красич например? Ясно е, че е пълен абсурд това да стане. Но в общи линии в момента Иван Стоянов е за ЦСКА това, което е Красич за руските "армейци".

Вярно е, че с наличието на Флорентин Петре и Даниел Панку "червените" изглеждат уплътнени откъм стопроцентови професионалисти и готови лидери. Пролетният полусезон обаче не е започнал. Колкото и да се знаят достойнствата на румънските футболисти, които като цяло се пласират по-добре на Запад от нашите, те все пак имат нужда от време, за да се впишат в състава. Както между впрочем и самият Йоан Андоне като треньор.

Направо казано, рисковано е футболист като Иван Стоянов да бъде продаван където и да е в този момент. Това важи дори и за Костадин Стоянов, който показа през есента огромно желание и професионализъм, а и вкара гол на Левски. Нищо, че опитен футболист като Румен Трифонов идва и може да играе в зоната на левия бек, в която Коцето игра досега. В крайна сметка е по-добре да има на един невралгичен пост като левия бек повече опитни футболисти. И изобщо - чудесно е да има конкуренция на даден пост.

Споменахме случая "Йордан Тодоров". Нещата с него пак се развиват по познатия сценарий. От две-три години се говори как след дълги лета, прекарани на "Армията" (от 2003-а) вече е време пловдивчанинът да бъде продаден. И сега, както бе почти сигурно отиването му в Интер (Баку), и нещата се разсъхнаха. Казусът удивително напомня момента, когато преди време уж всичко бе договорено с Рапид (Букурещ). И отново нищо не се получи.

Редно е също така да се припомни и един друг момент. Всички знаят, че вече бившият старши треньор Любослав Пенев се конфронтира с почти целия сегашен състав. Първият му конфликт "ек на ек" обаче бе тъкмо с Тодоров. Това стана през пролетта на 2009-а, когато в един на пръв поглед безобиден мач с Ботев (Пд) в София Данчо бе сменен против неговата воля.

След това Любо го наказа да не играе срещу Черноморец в Бургас. За да дойде мачът с Левски, в който Пенев постъпи непоследователно. Отначало заяви, че халф-бекът няма да играе, а после реши да го сложи в разширения състав за мача срещу "сините". И вместо да го пусне титуляр, го унизи на пейката. И чак по-късно, когато мачът вече бе в полза на Левски, го вкара на терена. Така Любо хем профука титлата, хем загуби доверието на футболиста, който създава настроението "за" и "против" треньорите в ЦСКА в последно време.

Да не забравяме, че кампанията с обърнатите джобове през зимата на 2008-а по времето на Стойчо Младенов на Панчарево бе подета тъкмо от Тодоров. В този смисъл е любопитно да се види как Йоан Андоне ще работи с опърничави характери. Не само като Данчо Тодоров (ако остане в отбора), но и като Иван Иванов и Иван Караджов. Или като "отписания" Кирил Котев.

Ако Йордан Тодоров остане в отбора и Йоан Андоне го пуска титуляр, но от друга страна го респектира така, че да не си разиграва коня, това ще означава голяма победа на румънския спец в съблекалнята на "червените".

Наслагва се изводът, че в ЦСКА не трябва да се продава на кило. Тук е необходимо да се намеси Андоне и ясно да заяви визията си за отбора. Не само за тази пролет. Освен ако румънският наставник не е някаква треньорска кръпка до края на шампионата...

Ако обаче ръководството на "червените" и той имат намерение да работят по-дълго заедно, трябва Андоне да се прояви като селекционер и да отсее кои футболисти са му нужни и кои - не, за един бъдещ план. А в този план обезателно трябва да стои като приоритет влизането в групите на Шампионската лига.

Понеже треньорът, колкото и да е опитен и успял в Румъния, е нов за ЦСКА и все още не е наясно (освен по дискове) какво представляват доказалите се през есента Иван Стоянов и Спас Делев, може и да не настоява за задържането им. Особено при изгодна оферта. Много е тънка линията между това той да усети точно кой футболист му трябва и кой - не.

Защото от една страна Андоне тепърва ще започва да работи с този отбор, препълнен с играчи, от които трябва да отсее нужните бойци за неговата кауза. А от друга ръководителите - Димитър Борисов и Иво Иванов, трябва да устоят на оферти за наистина нужни за бъдещата голяма цел футболисти. И да ги запазят в името на две цели. Едната е ЦСКА да може с повече солидни попълнения да атакува по-лесно желаната посока в Шампионската лига. А другата е, когато тези футболисти наистина бъдат изчерпани за ЦСКА и готови и зрели за западния трамплин, да бъдат продадени много по-изгодно, отколкото това би станало сега.