След издаването на „Червената библия, ЦСКА повече от отбор или  60 години битка, слава и драма”, спортната литература вече не е същата. Дотук лесно... Как обаче да говоря за автора Георги Атанасов, след като се познаваме вече 35 години. Най-трудно е да се пише за човек, с когото се знаем отлично. Той бе първият главен редактор на вестник „Топспорт”, преди това дълги години заемаше този пост в „Меридиан Мач”, а сега ръководи електронното издание sport1.bg.

Разбрахме се да направя интервю за „Топспорт” по време на промоцията на книгата му. Надежда всяка остави да стане бързо и веднага, ако искаш да поговориш нещо по-различно. Затова изчаквам търпеливо да си тръгнат почти всички гости заедно с пилотните 200 екземпляра от книгата. Музиката в модерното заведение е хаус, който би паснал на ритъма на разговора, но все пак моля бармана леко да приглуши звука в съответствие със светлините и да се „върнем” в 9-а френска езикова гимназия на булевард „Патриарх Евтимий”.

Веднага се сещам за прякора му Атев (съкратено от Атанасов)от времето, когато се познавахме от класовете ни „F” и неговия „А”... Георги Атанасов. Гого. Жоро. По най-различен начин е известен в журналистическите среди. С неизменния си мустак сред „сините” запалянковци е припознат като „Джугашвили” заради праволинейната си „алена” политика подобно на Сталин. По повод крайните си възгледи той се самоиронизира като човек от движението „Хизбула”.
Първо разписва книгите за главния редактор на „Топспорт” Румен Илиев, за икономическия мениджър на нашето издание, съученик и славист Георги Саулов и за мен. След това го започвам с „фройдистки” въпроси около потока на футболното съзнание...

- Какво могат да си кажат двама души, които се познават от 35 години?
- (След кратка пауза започва типично в негов стил). Можем да си кажем, че застоят, разпадът, преходът, комунизмът, демокрацията и ораганизацията не ни лишиха от
детското у нас. Не ни промениха и си останахме деца на футбола. Апогеят, апотеозът и олтарът на българския футбол за добро или за лошо е ЦСКА. Толкова спомени имаме с теб, Мишо, че няма да ни стигнат няколко библии.

- Сигурно още като ученик си мислел, че един ден ще напишеш книга за ЦСКА. Всъщност кога за първи път ти мина през главата тази идея?
- Никога не ми е минавало конкретна мисъл да напиша подобно нещо. Тази книга е своего рода гигантски коментар - проекция на всичко, което съм правил в продължение на четвърт век като професионален журналист и като човешка същност много повече години. Така, че това е продължение в книжовния жанр на моята всекидневна работа. Направил съм книга, злободневна, полемична, може би за някои драстична, така както пиша всекидневните си коментари. Нищо по-различно.

- Къде в книгата ти бе лесно да пишеш и къде трудно?
-Никъде не ми е било трудно, тъй като в тази книга съм изразил своята човешка естественост и нормалност. Няма нищо по-хубаво от това, когато човек
е в кожата си. Изобщо не ми е било трудно. Даже ми е било приятно да си спомня незабравими моменти от десетгодишната ми възраст като мачовете с Интер (Милано). След тази полуфинална трилогия завинаги си оставам привърженик на Интер в Италия. Това са първите ми съзнателни спомени от големия европейски ЦСКА. А иначе по-смътните ми детски спомени са от 1965 година и онзи прочут гол на Никола Цанев, когато  няколко пъти излъга отбраната на Левски и се превърна в предшественик на Марадона.

- Има теза, че най-скъпи са детските спомени. В този смисъл кой от големите мачове на ЦСКА ти е по-мил – този от ученическите години с Аякс или от студентските с Ливърпул?
- Това си е една родова памет, която записва в своите анали предишни и настоящи успехи като пътека към бъдещето.

- Ще те попитам така - големият успех на даден отбор не остава ли по-ценен в съзнанието ти, защото си го преживял като по-малък, а не като по-голям?
- Всичко е еднакво силно, когато става дума за любимия отбор.  И Интер, и Аякс, и Ливърпул, и Нотингам, и Ювентус и пак Ливърпул, и Леверкузен, и Монако, и Валенсия и Балцерс от Лихтенщайн, всичко е победа на ЦСКА. Всичко това е еднакво важно за човека, който държи на един клуб. Аз не мога лично да градирам. По различен начин в различните възрасти се възприемат нещата, но винаги са със знака на сърцето.

- Каза, че си написал един гигантски коментар. Ако приемем, че това е гигантска крачка на ЦСКА, оттук нататък как виждаш бъдещето на „армейците”?
- ЦСКА ще пребъде в своята шампионска природа. Няма да е лесно. Времената са сложни и объркани. Идиотски понякога. Колкото и банално да звучи, ЦСКА винаги ще бъде лицето, същността и класата на най-популярната игра в България. Просто този отбор произвежда футбол такъв какъвто никой не може да го прави. Трябва ли да се връщам към един знаменателен мач през септември 1994 година,  когато най-скромния кадрово състав на „червените”  победи Ювентус на Марчело Липи с Виали, Дешан, Ферара, Такинарди, младия тогава Дел Пиеро. Така, че ЦСКА ще надживее не само мен, а и много, много поколения, защото просто това е част от вечните неща. Като музиката на великите класици, като голямата живопис. Не може нещо да не бъде вечно, което се предава с кръвта на семейства и поколения.

- Как възприемаш Левски като част от вечното дерби?
- За да обичам ЦСКА и да бъда обвързан със спорта толкова години, естествено че приемам този клуб като част от тази природа. Винаги мога да уважавам Левски като съперник, като спътник и да казвам и днес, че победите на „сините” над Щутгарт преди четвърт век значат нещо много, докато успеха срещу втородивизионния квартален Киево значи по-малко.

- Най-любимият ти гол срещу Левски?
- Този на 24 март 1973 година, когато Жеков вкара гол от центъра в последната минута в горния десен ъгъл на Стайков и ЦСКА победи с 2:1. Преди това имаше нарушение при изравняването за 1:1.  Спомням си само че един полковник
си хвърли шапката на пистата и оттам нататък никой не знаеше какво става в сектор „В”, откъдето гледах мача.

- В международен план кой гол на ЦСКА ти е най-скъп?
- Колкото и странно да звучи - голът на Тунчев срещу Хайдук (Кула) в 120-ата минута на мача в Белград. Приемам това попадение като оцеляване.

- Ти имаш деца, но чувстваш ли и тази книга като твое дете?
- Живи и здрави, имам големи деца. Сега съм във възрастта на внуците. Но странно защо тази книга я чувствам извън мен. Аз съм обобщил това, което пиша от 25 години, но това произведение го чувствам като творение на една общност. Изразител съм на едни нагласи. Ръката ми се движи от една обществена енергия, която ме накара да напиша неща, които много хора знаят и споделят, но странно защо в българската спортна и политичска среда се смята, че е неудобно да се говори за тях.(б.а. - и се започва) Жежов, Пармаков, Узунов, Леков, 19 юни 1985, Георги Марков, целият
геноцид срещу ЦСКА в годините на криминалния преход. И така нататък, и така нататък. Просто моята ръка беше задвижена от една обещствена енергия, която имаше нужда, от изказ, от изразяване на неудобни истини.