След издаването на „Червената библия, ЦСКА повече от отбор или 60 години битка, слава и драма”, спортната литература вече не е същата. Дотук лесно... Как обаче да говоря за автора Георги Атанасов, след като се познаваме вече 35 години. Най-трудно е да се пише за човек, с когото се знаем отлично. Той бе първият главен редактор на вестник „Топспорт”, преди това дълги години заемаше този пост в „Меридиан Мач”, а сега ръководи електронното издание sport1.bg.
Разбрахме се да направя интервю за „Топспорт” по време на промоцията на книгата му. Надежда всяка остави да стане бързо и веднага, ако искаш да поговориш нещо по-различно. Затова изчаквам търпеливо да си тръгнат почти всички гости заедно с пилотните 200 екземпляра от книгата. Музиката в модерното заведение е хаус, който би паснал на ритъма на разговора, но все пак моля бармана леко да приглуши звука в съответствие със светлините и да се „върнем” в 9-а френска езикова гимназия на булевард „Патриарх Евтимий”.
Веднага се сещам за прякора му Атев (съкратено от Атанасов)от времето, когато се познавахме от класовете ни „F” и неговия „А”... Георги Атанасов. Гого. Жоро. По най-различен начин е известен в журналистическите среди. С неизменния си мустак сред „сините” запалянковци е припознат като „Джугашвили” заради праволинейната си „алена” политика подобно на Сталин. По повод крайните си възгледи той се самоиронизира като човек от движението „Хизбула”.
Първо разписва книгите за главния редактор на „Топспорт” Румен Илиев, за икономическия мениджър на нашето издание, съученик и славист Георги Саулов и за мен. След това го започвам с „фройдистки” въпроси около потока на футболното съзнание...
- Какво могат да си кажат двама души, които се познават от 35 години?
- (След кратка пауза започва типично в негов стил). Можем да си кажем, че застоят, разпадът, преходът, комунизмът, демокрацията и ораганизацията не ни лишиха от
детското у нас. Не ни промениха и си останахме деца на футбола. Апогеят, апотеозът и олтарът на българския футбол за добро или за лошо е ЦСКА. Толкова спомени имаме с теб, Мишо, че няма да ни стигнат няколко библии.
- Сигурно още като ученик си мислел, че един ден ще напишеш книга за ЦСКА. Всъщност кога за първи път ти мина през главата тази идея?
- Никога не ми е минавало конкретна мисъл да напиша подобно нещо. Тази книга е своего рода гигантски коментар - проекция на всичко, което съм правил в продължение на четвърт век като професионален журналист и като човешка същност много повече години. Така, че това е продължение в книжовния жанр на моята всекидневна работа. Направил съм книга, злободневна, полемична, може би за някои драстична, така както пиша всекидневните си коментари. Нищо по-различно.
- Къде в книгата ти бе лесно да пишеш и къде трудно?
-Никъде не ми е било трудно, тъй като в тази книга съм изразил своята човешка естественост и нормалност. Няма нищо по-хубаво от това, когато човек
е в кожата си. Изобщо не ми е било трудно. Даже ми е било приятно да си спомня незабравими моменти от десетгодишната ми възраст като мачовете с Интер (Милано). След тази полуфинална трилогия завинаги си оставам привърженик на Интер в Италия. Това са първите ми съзнателни спомени от големия европейски ЦСКА. А иначе по-смътните ми детски спомени са от 1965 година и онзи прочут гол на Никола Цанев, когато няколко пъти излъга отбраната на Левски и се превърна в предшественик на Марадона.
- Има теза, че най-скъпи са детските спомени. В този смисъл кой от големите мачове на ЦСКА ти е по-мил – този от ученическите години с Аякс или от студентските с Ливърпул?
- Това си е една родова памет, която записва в своите анали предишни и настоящи успехи като пътека към бъдещето.
- Ще те попитам така - големият успех на даден отбор не остава ли по-ценен в съзнанието ти, защото си го преживял като по-малък, а не като по-голям?
- Всичко е еднакво силно, когато става дума за любимия отбор. И Интер, и Аякс, и Ливърпул, и Нотингам, и Ювентус и пак Ливърпул, и Леверкузен, и Монако, и Валенсия и Балцерс от Лихтенщайн, всичко е победа на ЦСКА. Всичко това е еднакво важно за човека, който държи на един клуб. Аз не мога лично да градирам. По различен начин в различните възрасти се възприемат нещата, но винаги са със знака на сърцето.
- Каза, че си написал един гигантски коментар. Ако приемем, че това е гигантска крачка на ЦСКА, оттук нататък как виждаш бъдещето на „армейците”?
- ЦСКА ще пребъде в своята шампионска природа. Няма да е лесно. Времената са сложни и объркани. Идиотски понякога. Колкото и банално да звучи, ЦСКА винаги ще бъде лицето, същността и класата на най-популярната игра в България. Просто този отбор произвежда футбол такъв какъвто никой не може да го прави. Трябва ли да се връщам към един знаменателен мач през септември 1994 година, когато най-скромния кадрово състав на „червените” победи Ювентус на Марчело Липи с Виали, Дешан, Ферара, Такинарди, младия тогава Дел Пиеро. Така, че ЦСКА ще надживее не само мен, а и много, много поколения, защото просто това е част от вечните неща. Като музиката на великите класици, като голямата живопис. Не може нещо да не бъде вечно, което се предава с кръвта на семейства и поколения.
- Как възприемаш Левски като част от вечното дерби?
- За да обичам ЦСКА и да бъда обвързан със спорта толкова години, естествено че приемам този клуб като част от тази природа. Винаги мога да уважавам Левски като съперник, като спътник и да казвам и днес, че победите на „сините” над Щутгарт преди четвърт век значат нещо много, докато успеха срещу втородивизионния квартален Киево значи по-малко.
- Най-любимият ти гол срещу Левски?
- Този на 24 март 1973 година, когато Жеков вкара гол от центъра в последната минута в горния десен ъгъл на Стайков и ЦСКА победи с 2:1. Преди това имаше нарушение при изравняването за 1:1. Спомням си само че един полковник
си хвърли шапката на пистата и оттам нататък никой не знаеше какво става в сектор „В”, откъдето гледах мача.
- В международен план кой гол на ЦСКА ти е най-скъп?
- Колкото и странно да звучи - голът на Тунчев срещу Хайдук (Кула) в 120-ата минута на мача в Белград. Приемам това попадение като оцеляване.
- Ти имаш деца, но чувстваш ли и тази книга като твое дете?
- Живи и здрави, имам големи деца. Сега съм във възрастта на внуците. Но странно защо тази книга я чувствам извън мен. Аз съм обобщил това, което пиша от 25 години, но това произведение го чувствам като творение на една общност. Изразител съм на едни нагласи. Ръката ми се движи от една обществена енергия, която ме накара да напиша неща, които много хора знаят и споделят, но странно защо в българската спортна и политичска среда се смята, че е неудобно да се говори за тях.(б.а. - и се започва) Жежов, Пармаков, Узунов, Леков, 19 юни 1985, Георги Марков, целият
геноцид срещу ЦСКА в годините на криминалния преход. И така нататък, и така нататък. Просто моята ръка беше задвижена от една обещствена енергия, която имаше нужда, от изказ, от изразяване на неудобни истини.
хурo
на 16.12.2007 в 19:28:16 #56Ахаааааааа
Наздраве! 
хурo
на 16.12.2007 в 19:22:10 #55Нападател ли е? Христов?
хурo
на 16.12.2007 в 19:09:53 #54Марчо Дафчев или Стивън Джерард........
Един вид ни трябва градивен халф, който не само руши, но и създава.......
хурo
на 16.12.2007 в 18:50:59 #53хурo
на 16.12.2007 в 18:42:48 #52Ето Българската коледа, както я виждат истинските българи: http://img146.imageshack.us/img146/1655/rodnakoledadr0.jpg

хурo
на 16.12.2007 в 18:02:27 #51Наздраве! Бадема, ако не е загубил форма, ще е ключов играч. Живот и здраве.......
хурo
на 16.12.2007 в 17:49:06 #50Супа, тези неудачници не би трябвало да ти правят впечатление. 45 години комунизъм->такава е била реалноста....18 години, мутри,мафия и предателства->такава е сега реалноста...В тези условия , както и преди това ФК Подуене не е постигнал НИЩО! Затова ЦСКА е олтарът на Българският футбол! САМО ЦСКА!!!

partenkov
на 16.12.2007 в 17:17:05 #49P.S. В случай, че не ти стига умственият багаж да разбереш думата ГАоизъм, това е състояние на ТЪПА ФАНАТИЗИРАНА ОЛИГОФРЕНЩИНА, като ония от Хизбула, както блестящо се е самоопределил другарят ГА.
partenkov
на 16.12.2007 в 17:09:19 #48Компетентно изказване на някой нарекъл се "Супата". Супа от какво? Моркови или ряпа? Или по скоро чорба. Тази "книга" може да служи само за бърсане за задник. Дано да е използвал подходящата хартия, защото иначе и за това няма да става. А за дереджето на страната и в частност на футбола ни е много виновен и ГАоизЪма.
partenkov
на 16.12.2007 в 11:36:30 #47Каква книга може да се очаква от човек, който сам се определя като член на Хизбула. Дано да си е пил редовно хапчетата докато е писал тази "книга", та между клишетата и останалата бълвоч да има и нещо смислено. Съвременниците на ГА, знаем какво беше цска и какво щеше да бъде без генералите, донаборните комисии и диктатурата на пролетарията. Едно НИЩО.
Kamata
на 15.12.2007 в 23:44:37 #46Голяма завист има за тая статия в крехките сини душици. Спокойно някой ден и за вашия отбор може да пишат подобни истини. За сега обаче ги е още срам
хурo
на 15.12.2007 в 20:56:32 #45Бразилците обаче се оказаха доста "злопаметни" и решиха на всяка цена да отмъстят на българите за позора, който понесоха преди световното. За "жертва" на отмъщението бе поканен ЦСКА. Мачът се състоя на 2 февруари 1971 г. на същия 150-хиляден стадион "Морумби", а съперник бе отново Сао Пауло. Домакините не отчетоха факта, че срещу тях ще играят Якимов, Жеков, Пенев, Денев, Гаганелов, Атанасов и останалите. Мачът започна с бомбен удар на Жеков в гредата. Последва втори удар в дирека на червения нападател. Световният шампион Ривелиньо се вбеси, че Денев му отне топката и хукна да го гони по игрището. Съдията даде фаул, който Жеков заби неспасяемо във вратата. Последва ялов натиск на Сао Пауло. В един момент топката попадна в краката на Димитър Якимов. С олимпийско спокойствие Митата започна да лъже един след друг защитниците на Сао Пауло. Озова се в наказателното поле сам срещу вратаря. Без да бие, започна "детска игра" с вратаря. Той плонжира, но не достигна топката. Тогава Якимов елегантно го заобиколи, поведе топката, мина през голлинията и я върна към центъра. Стадионът замръзна. От официалните лица до мен в трибуните бе командващият Втора бразилска армия генерал Мело. Опитах да се "подмажа", като му казах, че Сао Пауло ще изравни или ще победи през второто полувреме. Той се обърна към мен с думите: "Момче, ти нищо не разбираш от футбол. Сао Пауло никога не може да победи този отбор. Елате с г-н Стоян Орманджиев да ви връча купата." Пропуснах да кажа, че Сао Пауло бе учредил трофея с обещанието да го връчи на шампион от Европа, който успее да ги победи. Няколко първенци от Стария континент опитаха, но всички загубиха. И така за пръв път станах свидетел на връчване на купа на почивката. Едва ли има друг прецедент в световната футболна история. Купата вероятно е в музея на ЦСКА. Генералът предложи по два милиона долара за Жеков и Якимов. И тъй като нищо не стана, отборът отново бе арестуван и разкарван из града с полицейски сирени. Благодарение на намесата на великия Феола, който бе директор на Сао Пауло, червените бяха освободени.
хурo
на 15.12.2007 в 20:30:58 #44Ето и други интересни факти, интересуващи теленцата: Освен с 11:4,през същата 1939г.,АС23 има още една разгромна победа над Левски,нанесена отново насред неговото игрище.На 16 юни 1939г. в благотворителен приятелски мач проведен на игрището на сините,АС23 побеждава Левски с 9:3-вижте вестник "Спорт",брой 1609 от събота 17 юни 1939г.,на стр.3. Въпросното 11:4 : http://i.data.bg/07/09/08/548725.jpg
хурo
на 15.12.2007 в 20:28:18 #43Признавам, че още не съм разтворил Червената библия на ГА, която имам честа да притежавам, но искам да поясня на говедата, че в различните периоди от новата история на нашата Родина, всички клубове претърпяват трансформации, и различни етапи от своето битие............ Ето началото на нашият велик клуб, което ГА може би не е упоменал в книгата си: Началото На 28 октомври 1923 г. в резултат на обединението на "Офицерски СК", ФК "Слава" (1916 г.) и "Атлетик" (1910 г. бившия "Футбол Клуб") се създава фундаментът на армейския футбол у нас - легендарният АС-23, предшественикът на ЦСКА София. Цветовете на екипите на АС-23 са бели фанелки и черни гащета или изцяло в черно. Столична община дава на клуба терен за игрище (Атлетик Парк) в Борисовата градина на мястото, където днес се намира стадион "Българска армия". През 1931 г. отборът печели държавното първенство на България, а през 1941 г. Царската купа. Три години по-късно АС-23 печели 1-ва Софийска дивизия. Най-известните футболисти на АC-23 са: Любомир Ангелов, Тодор Дермонски, Борислав Габровски, Димитър Григоров, Вучко Йорданов, Георги Балъкчиев, Михаил Михайлов, Ангел Петров (Лебеда), Кирил Богданов (Картофа), Панко Георгиев, Георги Пачеджиев (Чугуна), Бенжамин Астург (Бенжо), Драган Георгиев (Драго), Иван Димчев (Бачин), Борислав Футеков (Борсатa), Любомир Гюзумов и Борислав Краев. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което осигурява екипировката за отбора. През 1944 г. АС-23 бива обединен с клубовете на "Шипка" (София), "Победа" (Орландовци) и "График" (бившия "Цар Борис ІІІ") под името "Чавдар" (София). През май 1948 г. "Чавдар" (София) се обединява със "Септември" (бившия "Спортклуб" Сф) под името "Септември при ЦДВ", днес ЦСКА. Това е за "господа" говедата!Амин......

CSKAREV
на 15.12.2007 в 20:23:38 #42ааа забравих ...нека някои от наще фенове се хване да измисли някоя нбова песен че тва говеда сини вии пак сте втори....малко не върви ...и все пак радваите се че сте в 6цата на БГ футбола
...
diabloodripper
на 15.12.2007 в 20:23:06 #41ЦСКА ОЛТАР.... ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА... ТО АКО ТАКЪВ ОТБОР НИ Е ОЛТАР СМЕ ЗАКЪСАЛИ МНОГО. Чорбари, като се повтори една и съща лъжа 300 пъти, тя не става истина. Били се "олтар" до 89 година. След това (защо ли..?) нищо не сте постигнали.
CSKAREV
на 15.12.2007 в 20:21:12 #40ЦСКА ! ТОВА Е ! .... говеда мучите ли ве ....аре мучете за здраве то излагацията ви в Европа си остава... мууу мууууу ...аиде нека мученето ви започне..............СЕГА !
EL MATADERO
на 15.12.2007 в 19:18:26 #39Tashak ,
хубаво е от време на време да припомняме на МАЛОУМНИТЕ ПРАСЕТА как е създадена ЦИЦКА УЛИчНИЦАТА на БЪЛГАРИЯ

ThePope
на 15.12.2007 в 18:58:43 #38а морикрав ближе топките на гага ...

ThePope
на 15.12.2007 в 18:57:29 #37цеска е олтар на оная ми работа ...
