Още преди да се знае къде ще е първият зимен лагер на ЦСКА, трябва да се решат други, първостепенни неща. Става въпрос за селекцията на "червените" която изглежда трудна и неизвестна. Този път трудността идва от заформилата се битка на виждания за това какви играчи трябват на ЦСКА.

Любо Пенев държи на изпитаната формула на пакетно придвижване на български футболисти от отбори от "А" група. Докато скаутът на заплата в "Титан" Николай Ишков залага на имена на играчи от бившите социалистически страни, които малко или повече са в своя залез. През есента и сега се споменаваха имената на сърбина Даниел Любоя, на поляка Еузебиуш Смоларек, на румънеца Янис Зику.

Разбира се, изброените футболисти могат да придадат класа на отбора, защото вече се знае какво са направили и съответно какво могат. Но футболът не е самоцелна игра или индивидуален спорт. В този смисъл е много важно, колкото и клиширано да звучи, "как ще паснат на колектива".

И без това през есента точно монолитността на тима се разби по средата на сезона и Любо имаше неприятности с българските футболисти. Едни от тях като буйните Ивановци Караджов и Иванов бяха отлъчени от състава, други като Данчо Тодоров и Кирил Котев са спрягани за различни отбори. Трети, като даденият под наем Дормушали Саидходжа, е на път да се върне на "Армията", но е категорично нежелан от Любо и също трябва да му се търси отбор.

В този смисъл не се знаеше как Любоя, Смоларек или Зику щеше да се влее в една поуспокоена обстановка, но все още намирисваща на буре с барут. Една по-висока заплата на съответния футболист само заради заслугите на неговото име нямаше да вещае нищо добро. Особено ако съответният футболист дойде тук само да разкарва името си по терена, без да прави нищо съществено за "червените".

ЦСКА е отбор който е ставал 31 пъти шампион на България. Така че със сигурност е въпрос или на много кратко, или на малко по-дълго време да вземе титлата и за 32-и път. Но това може да стане и със сегашните футболисти. Така например и французинът Беноа Кое, който направи име в Интер, се води шампион на България с ЦСКА.

Това наистина може да топли отбори в нашата "А" група, които не са били първенци или са били само веднъж или два пъти. Те може да се хвалят, че чужденци в напреднала футболна възраст са ги подсилили, за да финишират начело. Крайно време е да се разбере, че ако да дойде чужд футболист в ЦСКА, той трябва да струва поне колкото трима средни легионери.

За да може първо да има интерес да се продават фланелки с неговото име. Както бразилската мегазвезда Ривалдо в края на кариерата си беше три години в гръцкия гранд Олимпиакос, а после и друг атински отбор - АЕК. Валиден е случаят и с друг бразилски световен шампион от 2002 г. - Роберто Карлуш, пак на Балканите, във Фенербахче.

Ако станеш шампион с такъв играч, може да се каже, че той ти е помогнал. И тогава съответната 32-а или 33-а титла ще се помни, защото е била благодарение на него. А не като повечето, които не ги искат по Краснодар или на други екзотични места, да им святкат очите и да казват

"Искам да стана първи с ЦСКА и да играя в Шампионска лига". Такива фрази могат да кажат и Кирчо Акалски и Митко Илиев от Локо (Пловдив). За тях няма нужда нито да струват много пари, нито да идват от чужбина и тепърва да учат български език, за да се разбират на терена по време на мач.

Също така ще струват много по-малко и определено после могат да бъдат продадени в чужбина за сравнително добри пари. Като ще идва някой чужденец, да бъде ербап и да каже "Не аз ще ставам шампион с ЦСКА, а ЦСКА ще стане шампион с мен". На такъв може и да се обърне внимание и тогава може би повечето пари ще си заслужават.

Справката е в близкото минало, когато Стойчо Младенов поиска за предварителните мачове от Шампионската лига с Галатасарай не кой да е, а тогавашната бразилска надежда Тинга. В този смисъл Любо Пенев май е прав. Като не може да си позволи ЦСКА в момента нито играч от калибъра на Тинга, станал носител на Копа Либертадорес с Интернасионал (Порто Алегре), нито някой наистина голям футболист, който да изкара залез в Източна Европа, е по-добре да се следва изпитаният от есента.

Тоест да се вземат пакетно футболисти от "А" група по модела с карето от Сливен. И в известен смисъл с тези от Ботев (Пд) не се получи на сто процента. Може би най-изненадващо потръгна с този, за когото не се смяташе, че ще стане, а именно - Апостол Попов.

Що се отнася до карето от Сливен, всички засега вървят повече от добре за показателите от есенния сезон на "Армията". И Здравко Чавдаров, и Костадин Стоянов, и Коста Янев, и Иван Стоянов се вписаха в състава. Трябва да се внимава с фойерверки като взетия от бургаския Черноморец бразилец Платини, който вкара чудесен гол на Фулъм и после изригна много малко пъти. Неговите проблясъци са недостатъчни за големите очаквания към него.

В този смисъл трябва да се припомни, че евентуално връщане на друг бразилски централен нападател - Неи, всъщност може да се окаже огледален образ на добре забравено старо изпълнение. Той също вкара феноменален гол на кипърския Омония и после се отчете едва с един запомнящ се хеттрик срещу Локо (Сф).

Тепърва ще се види какво ще направи завърналият се на "Армията" румънец Флорентин Петре. При първия се престой бе невероятно шило в полза на ЦСКА, но сега действията му ще се гледат под лупа. Също и на неговия сънародник Даниел Панку, както и на македонския национал Игор Митрески.

Крайно време е и в България, както и в Западна Европа, от чужденците да се иска два пъти повече отколкото от местните играчи, за да може нещата да вървят. С привличането на Петре и евентуално завръщане и на словака Радослав Забавник ще се разбере дали в ЦСКА няма да направят същата грешка както на "Герена". Левски доведе играчи, носещи стара слава на гърба си, но нищо ново за отбора.

Другото, което е специфично за ЦСКА в момента, е дали присъствието на Данчо Тодоров, Кирил Котев, Саидходжа няма да се удължи по простата причина, че не се намери подходящ купувач за тях. И тогава има два варианта. Първият е да бъдат държани на пейката и да получават пари.

Другият е Любо който не обича думата му да се цепи на две, да кандиса и да ги пуска в игра. Той ще трябва да прави компромис, ако иска да няма бурета с барут в колектива си. Затова, ако не Котев, поне Тодоров трябва да фигурира често сред титулярите. А от друга страна Любо не е от тези, които ще се носят по течението.

Точно затова на Любослав Пенев му предстои трудна селекция през зимния период. От нея и от подреждането на нещата, както той ги вижда, зависи дали тези четири точки преднина за Литекс ще се окажат малко или много. След думите на наставника на ловчанлии Ангел Червенков, че не е зареден със свръхочаквания (а неговият тим все пак е есенен лидер), разликата всъщност е малка. Явно манталитетът на ловешкия клуб започва да си казва думата.

Но Любо вече е губил срещу вечния враг Левски спечелен шампионат. Сега, за да не "разнообрази" репертоара си и да остави "оранжевите" на първо място, на "Армията" всички най-напред трябва да погледнат в една посока. И да знаят как да постигнат това, което искат. А именно - тази година ЦСКА да стане за 32-и път шампион.