Тошко Янчев: Важно е ЦСКА да оцелее, а не да играе в Европа

Бившият капитан на ЦСКА Тодор Янчев сподели мнението си за ситуацията с клуба от Борисовата градина. За любимеца на сектор "Г" е важно "червените" да продължат да съществуват.

- Кое те накара да приемеш поканата на собственика на "Царско село" Стойне Манолов и да започнеш работа в четвърта дивизия?
- Първото е, че с него съм работил. Още през 2000 г., когато дойдох в ЦСКА той беше един от хората, които осъществиха преминаването ми на "Българска армия". През всичките тези години професионалните ни отношения винаги са били на ниво. Винаги ми е бил шеф, сега също ми е началник. Има разбиране, идея и визия за футбола, който иска да създава.

- Какво искаш да постигнеш с Академията и с отбора, който в момента се състезава в четвърта дивизия?
- За Академията първо искам тези деца, които достигат до мъжкия футбол да бъдат готови за него. През последните години, когато бях играч имаше доста талантливи деца. Напук на академията на ЦСКА, която не функционираше, нямаше терени, база, където да работят нормално. Когато идват млади футболисти и се сблъскат с мъжкия футбол при тях таланта го има, но другите части от пъзела по една или друга причина им липсва нещо. Искам, когато ние създаваме футболисти да бъдат готови за тази стъпка, за прехода между юношеския и мъжкия професионален футбол.

- Приятно ли се работи с деца?
- Наистина доста приятно. Преди една-две години, ако някой ми беше казал, че ще се занимавам с деца, нямаше да му повярвам. С всеки изминал ден виждам тези млади "хулигани", така да ги нарека, тяхната искра в очите, която ме връща към моите детски години. Това нещо ми е липсвало през последните години, тази страст, не говорим за никакви пари, просто типична наслада на играта. Те идват всеки ден - дъждовно-недъждовно, студено... те идват с едно-единствено желание - да играят футбол.

- Предполагам, че във вашата група имате най-добрата база. Предстои ли още нещо да се направи на "Царско село"?
- Да, до две седмици трябва да се завърши залата. Г-н Манолов купи чисто нов автобус, който в момента се брандира и седалките се претапицират с кожа. Иска да създаде нещо, което е нормално за всяка една школа, за всеки един отбор, който е тръгнал да създава футболисти.

- Как приемаш определението на феновете на ЦСКА за теб - "Мистър ЦСКА" или просто "Капитанът"?
- Наистина, когато съм чувал тези обръщения, сега като връщам лентата назад явно съм докоснал сърцата им, което е най-важното.

- Липсва ли ти публиката на "червените"?
- Много. С ангажиментите ми на "Царско село" не ми остава време, когато ЦСКА играе, да бъда на стадиона, защото и мачовете ни се покриват, играят се по едно и също време.

- Следиш ли ситуацията какво се случва в ЦСКА?
- Следя я. Най-вече чрез медии и чрез приятели, които са в клуба, наистина не е приятна обстановката за работа в момента.

- През седмицата много се коментираше кое е по-добре за бъдещето на "червения" клуб - да се слее с Литекс или да запази идентичността си. Според теб кое е по-добре за един от грандовете на българския футбол?
- Най-добре е този клуб да съществува и да не се унищожи. Дано нашият опонент (б.р. - вероятно има предвид "Левски") никога не изпита този момент, който го изпитва ЦСКА. Това са големи грандове, които трябва да са живи, без тях тръпката не е една и съща. "А" група загуби именно от този блясък, а като прибавим и колоритен тим с богата история като Локомотив (София), който също напусна по такава причина Висшата лига на България. Просто не е приятно, когато виждаш клубове с традиции, с история, със славни поколения, които са оставили голяма черта в историята на футбола в България като цяло.

- Не може да не си си задавал въпроса "защо ЦСКА стигна дотук"?
- Казал съм го един или два пъти, че явно последните години политиката, която се е водела е била неправилна. Друго обяснение нямам. Бил съм футболист и не съм имал преки наблюдения какво се работи в администрация и в самия клуб. Моите задължения са били различни от финансовото състояние на клуба, какви са приходите, какви са разходите - това е работа на по-висшестоящи ръководители, които явно не са взимали правилните решения.

- Какво означава за футбола ни ЦСКА да е във "В" група?
- Дано да продължи да съществува като клуб, защото нека първо на местно ниво да си го реанимираме и да се съживи и тогава да мислим за Европа. Последните години не само ЦСКА не е в Европа, а почти всичките ни отбори, като изключим, че предната година Лудогорец влезе в групите на Шампионска лига. Като цяло имаме спад в представянето в Европа.

- Какво е нивото на футбола ни в елитната ни група?
- Доста отстъпихме от позициите, които ги имахме и като кадри, и като личности. Във футбола липсват такива хора. Даже и когато съм бил футболист, когато съм гледал някой бивши футболисти, когато разсъждават над сегашното състояние и казват "ние какво поколения бяхме". Просто правя едно сравнение - по мое време в националния отбор какви величия играеха - Краси Балъков, Мариян Христов, Боримиров, Стилиян Петров, Мартин Петров...Сега липсват такива футболисти.

- Защо ги няма? Проблемът в школите ли е, че вече не излизат добри футболисти?
- Не знам. Може би в този преход, който като цяло се лута държавата, явно нещо сбъркахме във всеки един отрасъл в държавата и футболът не прави изключение. Сега си берем плодовете за това, което сме направили през годините.

- Има забележим отлив на публиката. Защо хората вече не искат да ходят по стадионите?
- Надявам се, че е само от социалния живот, който водим в момента. Всеки един нормален човек се сблъсква с доста предизвикателства в живота, не казвам проблеми. Отделно европейският футбол показва на какви висоти е в момента всяка една държава. Като се направи сравнение с моментното състояние в България и може би това предизвиква отлив на публика.

- Какво трябва да се направи, за да се излезе от кризата, в която е попаднал футболът?
- Бих казал нещо, което го чух наскоро на Про лиценза, когато имахме лектори от Белгия, от Австрия. И двете страни правят голям скок в ранглистата на Европа и на ФИФА. Те казаха: "ние не могат да си позволим да губим таланти, ние сме малки държави, в които трябва да се обърне нужното внимание на всеки един талант." А ние губим талантите.

- Твърдо ли си решил да се занимаваш с треньорската професия?
- Да, още през 2004 г., когато изкарах първия лиценз за учител-треньор. От тогава започнах да пречупвам всяко едно нещо не само през моята призма на футболист като, започнах да се поставям на мястото на треньора, а не само да гледам от моята камбанария на футболист. Ако някои мои съотборници са мислили, че съм заемал страната на треньора, това е защото съм се поставял и на негово място и съм разбирал неговите трудности, през които минава. Не само ние да гледаме като футболисти нашето килимче да го дръпнем към нас и другите да се спасяват.

- Според теб има ли бъдеще в треньорската професия в България?
- Доста треньори има с Про лиценз, отборите са малко. Като се прибави и това, че идват и чужденци при нас, трябва да се борим със зъби и нокти и да се уважаваме повече треньорите.