16,30 часа на 1 февруари 2008 година. Пред културния дом на Кремиковци щъкат няколко души в очакване на пресконференцията на собственика на комбината Прамод Митал, която е насрочена за 17,30. Запознати от кулоарите мислят, че своенравният индиец може и да не се появи изобщо. За по-малко от 60 минути пред кабинета му се събира огромно множество от журналисти. И без това, тясното пространство заприличва на английски футболен терен без писта...

Какви са изводите от петнайсетминутното слово на Митал и откъслечните отговори свързани с ЦСКА... Първото впечатление при появата на Прамод бе, че има вид на лунатик, който духом изобщо не бе на широкото кресло, на което седеше.

А когато започна да говори, го правеше с голяма доза отегчение. След като изпя словото си за Кремиковци, на въпросите на «Топспорт» за ЦСКА пак в невъзмутимия стил отговори, че между «армейците» и комбината няма нищо общо. Алегорично тонът подсказваше, че между него и клубът, който уж му принадлежи към момента, също няма нищо общо. А по въпроса за тържествата около 60-годишнината индиецът не показа грам емоции и дори дипломатично не се опита да прикрие, че повереният му тим изобщо не го интересува. От кумова срама можеше да каже «Да разбира се, ще присъствам». Но явно му бе по-лесно да изтръгне по–откровеното «Ако мога, ще дойда».

После, когато бе заклещен от медиите, по стълбите на път към колата си, отрони «ЦСКА върви добре и няма нужда от нов инвеститор».
И тук изникна въпросът, кой е ефективният инвеститор в Борисовата градина. Опитът на присъствалия на пресконференцията Томов да осуети въпросите за футболния клуб навеждат на мисли в два различни плана. Първият е, че ако наистина индиецът е намерил пари и продължи да държи Кремиковци, политикът не желае пред него да се задават неудобни въпроси. Томов буквално прекъсна въпроса «Какви са отношенията между него и Митал». Че не са цветущи, не са. Но на принципа «интереса клати феса» председателят на Надзорния съвет на «армейския» клуб не желае отново да се разбутват темите за това, кой е лобирал за конкурентния партньор Константин Жеваго.

Тъкмо от тук идва вторият план. Идеята Томов да не иска да се говори пред Митал за ЦСКА е може би да не се отварят стари рани. Както и да не се намесват някакви нови перспективи пред човек, който така или иначе рано или късно ще си тръгне от България.
В този смисъл буквалното скачане на Томов да не се говори за ЦСКА пред Митал насред Кремиковци изглеждаше като чувство на страх. Но всъщност това си бе имитация на страх. По-скоро това бе предпазен ход от страна на изключително опитния политик. Томов е най-наясно какво следва от тук нататък. Като гъвкав човек той се е оставил в ролята на фигура, която от тук нататък ще изиграва втория ход.

Няма значение дали става въпрос за Кремиковци или «червения» клуб. Първия ход да го правят или Митал, или...Жеваго. Или, който и да е друг собственик. В крайна сметка ЦСКА наистина не е Кремиковци, който изглежда отчайващо. Защото винаги ще се намери собственик, който да го вземе. И да си прави безплатна реклама на гърба на тим с три европейски полуфинала и почти сигурни 31 шампионски титли.

Този път проблемът с базите в Борисовата градина може би ще бъде решен. Сигналът идва точно от противоположния лагер. Не случайно Тодор Батков даде да се разбере, че няма да е доволен, ако на Левски не дадат зелена светлина да строят спортни обекти, само защото в ЦСКА в момента няма читав собственик. Тъй като вече нещата са задвижени на високо ниво между премиерът Станишев и президентът на БФС Борислав Михайлов, може пък «червените» бързо, бързо да се сдобият с надежден притежател. Няма бизнесмен, който да не поиска да поеме ЦСКА, ако му бъде обяснено, че ще получи заветното «да» за базите. Пък дори и под форма на концесия за 40-50 години. Това е достатъчно дълъг срок, за да можеш хем да даваш, но хем и да вземем. При това доста нещо. Нищо, че няма да е от молове и казина, а от влагане в построяване на модерен стадион и прилежащи терени. Така че на Томов не му остава нищо друго освен да види кой ще направи първия ход, а той да продължава да бъде човекът на втория...