ЦСКА продължава да се сгромолясва със страшна сила. Отпадането от Берое за купата е поредното доказателство, че в Борисовата градина не се работи професионално.

Това важи най-вече за босове и футболистите. Ясно е, че с тези шефове още е рано да се чакат големи успехи. Трябва време, в което тези хора да влязат в час и да осъзнаят, че управляват най-титулувания български клуб, а не фирма, завод или партия. Но основната вина за провалите обаче си остава в играчите. Те са тези, които трябва да изядат тревата, но да побеждават във всеки мач. Те носят червената фланелка и нямат право на разходки и волности. Срамно е да отпаднеш от съперник, който през пролетта няма победа и яде пердах с 0:5 от Локо (Пд) у дома. Играта на ЦСКА срещу Берое бе доказателство, че почти всички футболисти с малки изключения трябва да се омитат на секундата.

Стойчо Младенов вече започна чистката, която ще засегне и някои, смятащи се за твърди титуляри. Едно от големите разочарования в последните няколко месеца е капитанът Валентин Илиев. Защитникът е в слаба форма и прави безумни грешки. Друг е въпросът защо той бе избран за капитан, а не Велизар или Данчо Тодоров, които имат доста по-дълъг стаж с червената фланелка. Какво правят в отбора Котев, Роберт Петров или Моралес? Ясно е, че с тях ЦСКА няма добро бъдеще. Моралес се чакаше като спасител, но се оказа босичко бразилско момче, дошло сякаш от плажовете на Рио.

Отпадането от старозагорци е пълен провал, но може би е по-добрият вариант пред Стойчо Младенов. Моментният срив може да се окаже добро начало. Треньорът трябва да започва да гради от основите, както го направи през лятото на 2002 година, когато взе на "Армията" Велизар Димитров и Емил Гъргоров.

Просто Стойчо е орисан да сглобява нов отбор от нулата и да се бори с трудностите. Той не е като други специалисти, които с готови състави стават шампиони и после се тупат в гърдите колко са велики. Ясно е вече, че "червените" изгубиха титлата, няма да играят и финал за купата. Това се случва за първи път от 2001 година. Сезон 2006/07 може да се окаже един от най-черните в историята на "армейците".

Даже съществува възможност тимът да не се класира в евротурнирите. За последно ЦСКА пропусна да излезе на европейската сцена през 1995/96 и 1996/97. Тимът в момента е на трето място. Само на четири точки след "червените" е Литекс. При няколко издънки "оранжевите" могат да изпреварят "армейците" и ЦСКА да се сбогува с евротурнирите наесен.

Тогава всички мащабни планове на новото ръководство ще се окажат неприложими. Стойчо Младенов няма за какво да прави нова селекция, тъй като тя ще остане само за вътрешна консумация.

Както Стойчо, така и Пламен Марков поеха ЦСКА във време на тотална криза. Марков дойде април миналата година, когато на "Армията" имаше тотален срив и разликата с Левски от седем точки вече бе стопена. Стойчо пристигна през март, когато "червените" също бяха в поредица от слаби резултати. Голямата разлика между двамата треньори е, че Пламен Марков успя да спечели купата на България и с това спаси миналия сезон. А  Стойчо ще остане с празни ръце.

Да, но севлиевецът разполагаше с Хидиуед, Янев и Гъргоров. Стойчо разчита само на трима основни играчи тази пролет - Трика, Петре и Велизар Димитров. Точно в най-важните мачове Вили се контузи и съвсем логично се усети неговата липса. Петре пък е с болки в кръста от доста време, така че и той не е в оптимална форма. Е, само Трика не може да носи ЦСКА на гърба си, при положение, че останалите наблюдават мачовете отблизо.

Срещу Берое и БФС препъна "червените", за да стане драмата още по-пълна. Централата наказа титулярния страж Иво Петров и по този начин Стойчо влезе в битката без лидери. Бъдете сигурни обаче, че ако шефовете му отпуснат нужния бюджет, през лятото в ЦСКА пак ще бъде пълно с асове и перспективни играчи.