Стоян Йорданов: Гунди ме ритна при 1:0, доиграх с комоцио до 2:7

Стоян Йорданов е най-титулуваният вратар в историята на българския футбол. Роден е на 29 януари 1944 г. в София. Юноша на Локомотив. Започва кариерата си ЦСКА където играе от 1961 до 1977 (241 мача), след това преминава в Сливен (1977-1978) и Черно море (Варна) (1979). Има 25 мача за националния отбор по футбол на България. Осемкратен шампион на България с отбора на ЦСКА (1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976 г.). Петкратен носител на купата на Съветската армия (1965, 1969, 1972, 1973, 1974 г.). 1/2-финалист за КЕШ, като "червените" губят в трети мач от Интер. Сребърен медалист с националният отбор от олимпиадата през 1968 г. Участник в световно първенство по футбол в Мексико през 1970 г. След края на кариерата си започва работа като треньор. Води и националния отбор за младежи. Работил е дълги години в Саудитска Арабия. В ЦСКА работи в екипа на Аспарух Никодимов, когато тимът стига до 1/2-финал за КЕШ и елиминира Нотингам Форест и Ливърпул.

Миналата седмица световната федерацияпо футболна история и статистика потвърди, че Йорданов заема 15-ото място в историята на футбола по последователни мачове без допуснат гол. Той прави 11. По този показател е безспорен №1 сред българите на този пост.

От няколко месеца се върна в ЦСКА като скаут. Ще работи отново с новия спортно-технически директор Аспарух Никодимов.

- Наскоро международната федерация по футболна статистика публикува ранглистата си, според която си на 15-о място при вратарите за минути без допуснат гол. Как се почувства?

- Горд. И малко огорчен. Защото всички публикуваха новината, но на всяка снимка бе Димитър Иванков, който е 17-и. Да не би да свършиха снимките на Стоян Йорданов изведнъж? Но това е нормално в днешно време. Всъщност много по-горд съм с друга серия.

- С коя?

- Имам спасени три дузпи за една седмица. Първо беше мачът с "Адмира Вакер" за КЕШ, където хванах топката. След това се прибрахме в България и хнанах дузпа на Андрей Желязков от "Славия". И накрая дойде мачът с "Аякс". Едва ли има подобна серия в света. Три официални мача, три спасени дузпи.

- А "сухата" серия срещу кого бе прекратена?

- Беше прекратена в Габрово от дузпа. Беше някъде около 26-ата минута. Имаха едно крило Танчев и той я би.

Закачих топката с върха на пръстите, но не можах да я отразя. Вижте, през кариерата си имам 99 мача без допуснат гол. Само един не ми стигна да направя 100. Това е близо половината от тези, които съм изиграл. Което не е лошо постижение само по себе си.

- А защо реши да станеш вратар?

- Така се определих още в махалата. Не съм се пробвал на друг пост. Мен винаги ми е харесвало да съм на вратата. Знам, че някои го смятат за неблагодарен пост, но аз не съжалявам за избора си.

- Къде започна кариерата ти?

- В "Локомотив". Там попаднах на треньор като Тодор Конов, който много ме хареса. И много ми помогна. Стигнах и до юношеския национален отбор. Тогава явно са ме забелязали и от ЦСКА.

- Как се отзова в Борисовата градина?

- Заради това, че тръгнах по-малък на училище. И имах право да играя още за юношите, въпреки че завърших техникума по дървообработване. Взеха ме направо от игрището след един мач със "Славия". Беше 1961 година. Пижо Миланов бе направил първия юношески състав на ЦСКА. И ме чакаха със заповедта за казармата пред вратата на стадиона. И се почувствах като в приказка. Най-голяма роля в кариерата ми изигра фактът, че имаше игрище със сгурия точно на мястото, където сега се прави новото за юношите. А съблекалнята на мъжете бе, където сега е ресторантът.

И с часове можех да гледам как се готви Георги Найденов Как подхожда към топката. Опитвах се да попия всеки един негов жест.

- А не помогна ли най-много фактът, че направихте невероятен дует с Йордан Филипов?

- Историята е много интересна. Бях останал сам. Ама съвсем сам. Пинайчев вече беше минал през ЦСКА и бе освободил бате Жоро. Той отиде в "Спартак" и от там тръгна за световното в Англия през 1966 година. Петър Петров бе в Перник. Треньор стана Стоян Орманджиев с помощник бате Кольо Ковачев. Данчо, бог да го прости, също беше в "Локомотив". След мен вървеше в юношите. И играем за купата с "Локо". Победихме с 1:0, а резерва ми бе юноша. И на следващия ден отивам в Пловдив, а там имаше мач на "Спартак". И Данчо пази. Взели го войник в Чешнегирово. Като се прибрах, казах на треньорите. И веднага го взеха. На реванша за купата дойде Орманджиев на полувремето и ми каза, че трябва да го пусне, за да го картотекираме. И така тръгна нашата история. Наистина направихме страхотен дует. Чакаха единия да сгреши, за да пази другият. Това обаче ни караше да тренираме още повече.

- А нямаше ли някакви дрязги между вас?

- Никога. Перфектни отношения. Почти всеки ден оставахме след тренировките. Днес на единия му се тренира повече, утре на другия. Нямаше треньори на вратарите. Сами си правехме всичко. А в един момент стигнахме заедно в националния отбор. Това едва ли ще се получи повече в българския футбол.

- Кой мач няма да забравиш в кариерата си?

- Не знам защо всички се връщат към този мач. Стоян Йорданов бил пуснал толкова голове.

- Аз мислех, че ще кажеш "Аякс", където игра със счупена ръка.

- Имам 15 пълни години в ЦСКА. И мачът с "Аякс", и мачовете с "Интер". Много са. Забравя се и фактът, че като играхме с "Интер", средната ни възраст беше около 23 години. Но днес всичко се омаловажава. Така не може да се върви напред. Не било Шампионска лига. Ами нека стигнат сега на 1/2-финал! Ниего направихме. И то с млад отбор, което всички забравят. Счупената ръка ме извади от мачовете с "Байерн" и трябваше да викаме по спешност Симеон Симеонов. Още съжалявам, че пропуснах тези мачове.

- Връщаш се към онова 2:7 от "Левски".

- Така е. Дразня се дори и днес, когато показват кадри от този мач. Нека го пуснат от самото начало! Да се види какво става. Жеката откри. След това пуснаха една дълга топка към ъгъла на наказателното поле. Излязох напред и я овладях.

Тогава Аспарухов, с когото сме седели на един чин толкова време в 4-о училище, без да иска ме изрита отзад в главата. Гунди нямаше вина, просто такава бе ситуацията. От този момент почти нищо не си спомням. Доиграх с тежко комоцио. Данчо обаче бе със скъсан ахилес и смяната ми беше Станчо Бончев. Дори не съм помислил да напусна играта. Заради това искам да се пуска мачът от самото начало. Да се види ясно ситуацията.

- Навремето като че ли нямаше такава ненавист между цесекари и левскари.

- Всички бяхме приятели. На терена съперници, но след това преди всичко приятели. Уважахме се. Аз често съм казвал, че ако Гунди беше жив, със сигурност нямаше да му допадне това, което става днес. Нямаше прасета и говеда. Публиката също виждаше, че се уважаваме, и не правеше бели. Напротив, стадионите бяха пълни. Претъпкани до последно. Сега цялата енергия се изсипва извън терена. И за футбол не се мисли.

- Какво не ви стигна срещу "Интер"?

- Може би малко повече опит. В Болоня имахме три чисти положения, след като вкараха гола. Имам една снимка, на която се вижда, че топката е на не повече от сантиметър от ръката ми, когато вкарват. Преди това гостувахме на "Гурник". Първият мач ги бихме 4:0. Трябваше да иргараем в Познан, но вероятно заради резултата решиха да излезем на техния. Свободен вход, пълен стадион, без трева. Полели го, а той замръзнал. Играхме хокей. А нямахме и железни бутони. И понеже бяхме с един Ан-23, помолихме шефовете да отидем до Будапеща, за да гледаме мача на "Интер". Едва ни намериха места на последния ред и видяхме истински рецитал. И на другия ден на летището заедно с италианците!

Те с костюми, вратовръзки, ние - кой с каквото има

Прибираме се в София и чуваме по радиото жребия. Излизаме срещу тях! Събрахме се в съблекалнята, бяхме страхотен колектив и Ценето обяви, че каквото и да стане, играем на максимум. И така се получи.

- Как ви обясниха, че третият мач ще бъде в Болоня?

- Нормално. Първо трябваше да бъде в Грац. След това се премести в Берлин. И накрая Болоня. Нямахме притеснения.

- Вярно ли е, че в крайна сметка сте получили автобус заради това?

- Автобус имаше. Но той бе от приходите, които се разделиха между двата отбора. Иначе след това разбрахме, че Морати изкупил всички билети и след това пуснал половината, за да ни прецака. А иначе автобусът бе може би най-добрият в България по това време.

- А легендата, че Иван Радлев е станал старшина още преди клетвата си заради гола във втория мач?

- Точно така си беше. Добри Джуров влезе в съблекалнята и го повиши.

- Колко е най-голямата премия, която си вземал като играч?

- Не помня. Премии имаше едва на края на кариерата ми. За "Аякс" взехме по 120 лева. За "Козлодуй" имаше повече. Не сме играли за премии. Спомням си, че да ми се дадат пари на мен за "Аякс", трябваше специално разрешение Защото съмбил пазил само в един мач. Специално разрешение!

- Не съжаляваш ли, че твоето поколение не успя да играе в чужбина?

- Не. Имал съм предложения. И от "Интер" след мачовете, след това от Австрия, дори като треньор. Но времената бяха други. За какво да съжалявам? Аз 45 години съм на "Българска армия". 15 като играч, след това като треньор. Сега това няма как да се получи. От това страда футболът. Преди подмладяването ставаше постепенно. И днес мога да ви кажа единадесеторките на всички отбори. И националните. Не се отиваше да се гледа "Ботев", а Чико и Тумби. Или "Локо", а Зума. В софийския Начко и Котето. Сега, ако те питам за състава на националния отбор срещу Азербайджан, едва ли ще ми отговориш правилно. Сега няма кой да ги запомни. Толкова бързо се сменят.

- Ти си от отбора, спечелил среброто на олимпиадата в Мексико и след това в националния, който на световното не успя да пробие. Защо така се получи?

- И аз не знам. Някой ни обърка. На олимпиадата бяхме страхотен тим. Млади, нахъсани. Георги Берков ни бе събрал половината от "Левски" и половината от ЦСКА. Нямахме никакви дрязги. И заради един мръсен мексиканец не станахме шампиони. Защото трябваше да ни отмъсти. На майтап най-виновни бяха японците, че ги биха в мача за третото място. И онзи рефер ни отсече главите. Изгони трима без нищо. За световното наистина бяхме невероятен отбор. И сега настръхвам. Може би бяхме толкова силни, колкото отборът в САЩ. Нямахме слаб пост. Преди началото на подготовката Стефан Божков ни викна мен, Кирил Ивков, Паро Никодимов, Георги Берков, май беше и Йончо Арсов. На среща със стенографка. И ни разпита за всичко. За аклиматизация, за тренировки. И след това ни качиха на Белмекен, за да свикваме с разредения въздух. Ама през февруари. Пътувахме всеки ден 50 километра до Велинград за тренировки. Влизахме в сауната, за да свикваме с температурата. Като отидохме там, беше невероятна жега. А ние имахме лимит на водата.

На олимпиадата Берков бе сложил три хладилника до терена, пълни с напитки. На световното имаше играчи, свалили по 5 килограма от теглото си. Не можеха да ходят, а не да играят. Но не ние вземахме решенията. Преди мача с Перу всички знаехме, че Сутил няма да играе, че е контузен. И на вечерята дойде един човек, който им гледал тренировката и ни каза, че е готов. Пуснаха и един халф от затвора.

- Как пробива един младеж в отбор като ЦСКА?

- Трудно. Държи си очите широко отворени. Ушите също. Като влязох в съблекалнята, се докоснах до хора, които само бях сънувал. Вече бяха национали, шампиони. Какво друго може да ти остане, освен да им лъскаш обувките. Така започнахме всичките. И оставане след тренировка. Получи се и в Саудитска Арабия. Последния път, като бяхме със Стойчо, правехме моделирана работа с по пет човека. И първите идваха на следващия ден да гледат. И се сърдеха, че не сме ги викнали. Така се пробива. С много любов. Ама петима вратари вкарахме в националния отбор. Единият и сега им пази. В България си вземаш душ и изчезваш. Защото мислиш за съвсем други неща.

- Ти изведе ЦСКА и във вечното дерби срещу "Левски".

- Така е. След като си тръгна Луиджи Симони. Изгоних сърбите. Спомняте ли си, че тогава централна двойка бяха Янко Вълканов и Дузи Върбанов. Ангел Стойков беше ляв бек. Методи Деянов не бе играл дълго време, а започна титуляр. Всички очакваха да ни разбият, но не се получи. Тогава и разбор не им правих. Просто влязох в съблекалнята и им казах - момчета, покажете, че и вие имате някаква стойност. И те се скъсаха на терена.

Победихме с 1:0 след гол на Владо Манчев и без чужденец в състава си

Горд съм и с този мач. Треньорската работа е трудна, но понякога и една дума стига. Стига да е правилната.

- Има ли надежда за ЦСКА?

- Как да няма. Това е ЦСКА. Имаме идеи, по които ще работим заедно с Паро и останалите. Смятам, че сред тях има и доста добри. Но времето ще покаже дали съм прав, или не.