Стане ли въпрос за треньорска смяна в ЦСКА, на преден план по традиция излизат имената на Стойчо Младенов и Любослав Пенев. Сякаш няма други, които могат да бъдат начело на отбора и да постигнат успехи.

Крайно време е на "Армията" да излязат от омагьосания кръг, където постоянно се въртят едни и съши имена. Индикатор за абсолютна безпомощ-ност е, когато един клуб неспирно се обвързва с вече минали през него наставници. Да сте чули в Барса, Реал, Ливърпул или Юве постоянно да връщат едни и същи хора на треньорския пост. Не, винаги се търсят нови решения.

Стойчо Младенов и Любослав Пенев са колосални фигури в историята на ЦСКА. Безусловно са сред най-големите. Но треньорските опции не започват и не свършват с тях. Фенове и медии не се уморяват да натискат за назначение на един от двамата. Да твърдят, че те са най-доброто за клуба. Да, били са в определени периоди. Но сега не сме нито 2002, нито 2009 година. За тогава те бяха перфектни решения. Сега обаче сме на прага на 2017-а...

На Стойчо завръщанията на "Армията" са безкрайни. Човекът, да е жив и здрав, след около 6 месеца ще навърши 60 години. Вече доста пъти получаваше горещия стол в ЦСКА. Резултатите му са ясни на всички. Няма какво да се връщаме към тях и да ги коментираме. Всеки знае къде му е силата и кои са слабите му места. Историята е красноречива. Блестящ, дори ненадминат във Вечното дерби, силен в първенството и трагичен в турнирните битки - на международната сцена и в надпреварата за Купата на България. На всички е добре известно какво може и какво не може Стойчо. Напълно безсмислено е оттук нататък той да бъде спряган като вариант за треньорския пост в ЦСКА. Първо, че сега си има хубава работа, и, второ, неговото време на червената скамейка , сякаш вече изтече.

Любо Пенев наскоро навърши 50. Какви успехи има? Някой задава ли си този въпрос. Една шампионска титла с Литекс и това е. Твърде малко. С ЦСКА изпусна на два пъти голяма преднина на върха в класирането. Вярно, при тежки условия за работа, но все пак фактите не говорят в негова полза. Първият му престой начело на отбора (2009 година) бе изпълнен с противоречиви впечатления, форсмажорното му призоваване под знамената по време на кошмарната пролет на 2014 година също не доведе до очаквания резултат. На тази възраст (50) Любо трябваше да е постигнал много повече в треньорската професия, да не говорим, че му се предричаше сериозна кариера в чужбина. Как мислите, дали, ако Пенев бе специалист от голяма класа, вече нямаше да си е намерил адекватна на амбициите му работа в чужбина. Още повече предвид контактите, позициите и миналото, което има в Испания...

Червената общност трябва да спре да се хваща като удавник за сламка в Стойчо и Любо. Те дадоха, каквото можаха, в тежки моменти. Шапки долу и пред двамата. Но в ЦСКА от давна е време за други решения на треньорския пост. Първостепенна цел трябва да е откриването и налагането на млад, нахъсан, любознателен и амбициозен български специалист по подобие на Херо Нефтохимик в средата на 90-те години, на Станимир Стоилов в Левски, на Ивайло Петев в Лудогорец... Към търсенето на по добен вариант трябва да се на сочат на "Армията", ако държат на българин, а не към добре познатите имена. Необходими са нови, свежи решения. Другата опция, предвид крайно ограничения български треньорски ресурс, естествено, е свързана с чужденец. Някой от типа на Гончаренко. Опции извън статуквото винаги има. Просто трябва прецизност при намирането им.