Стефан Орманджиев бе неизменна част от ръководството на ЦСКА в последните 4 сезона, а през последните две години оглави и Надзорния съвет на клуба. През него минаха доста треньори на "червените", отборът изживя възходи и падове. Специално за "Топспорт" той направи кратка равносметка на изминалите години.

- Г-н Орманджиев, ЦСКА вече се управлява от ново ръководство. Получи ли се нормалната приемственост?

- ЦСКА е голяма марка и се надявам, че новото ръководство, в лицето на г-н Митал, г-н Томов, който оглавява Надзорния съвет, ще работи за просперитета на тима. ЦСКА е клуб, който е издържал проверката на времето, и очаквам да го видя в още по-добра светлина. Хубаво ще е в ЦСКА да са върнат хора като Стойчо Младенов, Емо Костадинов, Георги Илиев - Майкъла, Георги Денев, Георги Димитров - Джеки и т.н.

- Вие бяхте човекът, който действаше оперативно в отбора. Кога разбрахте, че г-н Божков е решил да се раздели с клуба?

- Още след мача с Левски през пролетта, който загубихме за съжаление. Тогава се състоя една среща с г-н Божков, в която почувствах огорчението му от всичко това, което се случва. Три години работихме около един проект, градихме отбор, който, и сега съм сигурен, можеше да се представи достойно в европейските клубни турнири.

Г-н Божков доста дълго чакаше да се реши въпросът с базите, но това така и не стана. Въпреки това той продължи да издържа отбора, защото определено очакваше, че ще получи подкрепа от страна на държавата по този въпрос. Уви, не се случи. Мога да обобщя, че тези две неща са го принудили да вземе решение да се раздели с клуба. Остана много огорчен от факта, че трудът, който вложихме, не бе реализиран.

- Говорим за стопяването на седемте точки преднина, нали. Какво всъщност се случи тогава?

- С Йешич работихме добре до момента, в който станахме шампиони. Тогава нещо се случи. Той се настрои срещу мен и някои други хора. Дали го обидих с нещо, дали с това, че показах някаква показност от моя страна, не знам. В началото на миналото първенство нещата вървяха добре до един момент.

През зимата - някъде декември, януари, комуникацията се скъса. В този момент аз бях помолен да не се бъркам в работата на отбора и се подразбра, че от мен се иска да се занимавам със сателита Конелиано. Това, което стана през пролетта, не мога да си го обясня. Много неща се коментираха и говориха, но... в този момент аз наблюдавах нещата де факто отстрани. Тогава се забеляза, че в отбора има групички, които по между си не се обичат, и че нещата не са добри.

Чужденците бяха на една страна, сърбите на друга, българските играчи и т.н. В този момент, след мача с Ботев (Пд), когато за първи път видях отбора след три месеца, казах на г-н Божков, че съм притеснен от ситуацията в тима. В този момент думите ми прозвучаха така, че все едно имам нещо против Йешич. Това не беше така. Постоянно се тръбеше, че преча на Йешич, а това не бе вярно.

По време на лятната подготовка си спомняте за неуредиците на лагера в Германия. Излезе, че не съм искал му помогна? Бях обвинен за цените на билетите за мача с Ливърпул. Нямам нищо общо с това, не аз определях цените. Никой не ми даде обяснение защо се случва така, но и никой не застана зад мен, за да каже: "Стефане, дай да видим какво става и защо се стигна до тук." Сигурно и аз допусках грешки в моята работа, но те не можеха да повлияят върху играта на отбора, а на неща, които бяха свързани с организацията извън тима.    

- Какво бе мнението на г-н Божков в този момент?

- Буквалните му думи по повод нападките в медиите и от феновете срещу мен бяха: "Не им обръщай внимание."

- През тези години в ЦСКА се случиха много неща и винаги името ви се свързваше в голяма степен с тях. Каква е вашата равносметка за свършената работа?

- Взехме 30-ата юбилейна титла, която е много сладка. Когато дойдох на работа в ЦСКА, отборът трудно бележеше голове, беше изпаднал в средняшко положение. Моята работа в клуба започна, когато треньор на отбора бе Стойчо Младенов, с който работехме страхотно. Без загуба завършихме шампионата - 13 поредни победи, играехме красив футбол.

Върнахме хората на стадиона.Това май бе най-голямата ни победа. Стигнахме до титлата, която няколко години липсваше на стадион "Българска армия". В този момент аз си свърших своята работа, за която бях дошъл, и можех да си тръгна. Тогава вече решихме да градим европейски отбор. Това се прави с много работа. Тогава май г-н Божков малко прибърза с купуването на двамата бразилци (б.а. - Лима и Соуса).

За мен това бе грешка, защото се получи голямо разминаване в заплащането между момчетата, които изстрадаха и спечелиха 29-ата титла, и тези двама играчи. Не се намери точният баланс, не бе проучен характерът на двамата футболисти. Така се създаде дисбаланс в състава и нещата тръгнаха на зле.

- Защо не бе изпипан договорът им, за да не се стигне до задължението на клуба да плаща трансферна сума на Васко да Гама?

- Мога да кажа, че напускането на двамата бе криминално бягство. Те не искаха да си получат заплатите, за да имат основание да искат разтрогване на договора. Ситуацията по привличането им бе прибързана, имаше намеса на мениджъри и т.н.

- След Стойчо Младенов състава пое Сашо Станков, а после Ферарио Спасов...

- Нещата се развиваха добре, но не по най-добрия начин. Така мога да определя този период. Сашо Станков мина през ЦСКА за малко, след което съставът попадна в ръцете на Феро. Той направи отбор, който бе доста добре подготвен, след което начело на тима дойде Йешич. Това трябва да се отчете, защото Миодраг стъпи на здрава основа. Той пък бе много добър в това да мотивира момчетата и вярвам, че феновете на ЦСКА оцениха това. Йешич имаше куп проблеми, но взе титлата.

Какво се случи след това, вече говорих. Не мога да подмина голямата еуфория в състава след победата над Ливърпул на "Анфилд". Тогава бях водач на групата и ужасно съжалявах, че този мач не бе предаван по телевизията. Футболът се състои от срещи, независимо дали губиш или печелиш, или завършваш реми. Бих си позволил да дам такъв пример. Баща ми, Бог да го прости, също има две титли, две купи и т.н. с ЦСКА, но много хора не си спомнят това, а резултатът 7:2 (17 ноември 1968 г.). През този сезон ЦСКА е шампион, взе купата, Жеков спечели "Златната обувка", но... всичко това остава някъде...

Та да се върна на евросрещите с Леверкузен и Ливърпул. Германците, да, добър отбор са, но срещите с Ливърпул бяха нещо друго. Бихме настоящия европейски шампион, показахме, че нашият тим може да играе успешно в Европа. ЦСКА бе готов за големи неща. В момента, в който тръгнахме надолу, нямах пряко отношение към състава. Не чувствам морална отговорност за провала.

- Загуби ли ЦСКА своето лоби в Изпълкома на БФС във ваше лице, или ще продължите да работите за каузата на "червените"?

- Върнах се там, където бях, преди да почна да помагам на ЦСКА. Работя за г-н Божков и вярвам, че му помогнах доста за времето, в което бях в клуба. Дойдох в ЦСКА, за да му помогна в неговия бизнес - футбола, да постигне нещо голямо. Целта ни бе да влезем в Шампионската лига. Не успяхме. Иначе намерихме добър спонсор, намалихме разходите до разумни граници. Даже през последната година отчетохме и печалба, което много рядко се случва в някой роден тим.

- През лятото ЦСКА напуснаха доста основни играчи - Емил Гъргоров, Христо Янев, Мурад Хидиует. Тиаго Силва бе потенциален трансфер и всичко се разви много бързо. Защо бе нужно това?

- Бях запознат как се развиваха нещата в клуба и накъде отиват. От продажбата на тези играчи се формира бюджетът, с който се издържахме до момента на продажбата на тима. Първо, това бе начин за набиране на средства, но трябва да кажа, че продажбата на играчите не е била през главата на футболистите. Те също имаха желание да излязат в чужбина. Второ, изброените играчи бяха достатъчно дълго в отбора и са си заслужили това право. Въпреки тези трансфери смея да твърдя, ние пак направихме добър отбор.

В момента имаме и много добри юноши, които скоро ще видите в първия състав. Рокадата бе нормална. Преди месец вече знаех, че клубът ще има нови собственици, че ЦСКА попада в добри ръце и очаквам да се случват само положителни неща. Сигурен съм, че и старият собственик на отбора, в лицето на г-н Божков, също ще се радва на бъдещите успехи. Когато тръгна да продава клуба, той каза, че прави това в името и по-доброто бъдеще на ЦСКА. Това г-н Божков обясни и на акционерите си, след като бе взел решението за себе си.
- През тези четири години коя бе най-добрата оферта, която сте получавали за играч на ЦСКА?

- Истината е, че оферти от типа на Бербатов и Мартин Петров не сме получавали. Предложенията, които имахме за играчи, са варирали от 300-400 до 600 000 евро. Явно на толкова са оценени играчите на ЦСКА от другите клубове.

- Каква оценка бихте дали за извършените трансфери през този период?

- Ще го кажа директно. Играчите, които са привлечени след общо обсъждане от целия спортно-технически екип, бяха качествени. Състезателите, които бяха привлечени по искане на треньора или под давлението на футболен мениджър, се оказаха не толкова добри.

- Кои са тези трансфери?

- Шакири и Брито - при Стойчо Младенов, след това взехме Забавник, това са все добри трансфери. Ферарио Спасов три пъти гледа Забавник, преди да го вземе. След това дойдоха Мурад Хидиуед и Тиаго Силва. Вярвам, че няма човек, който да не оцени качествата им. Всички тези имена бяха обсъждани и после нещата бяха задействани. Привличането им бе съобразено от всички страни, защото в България не си заслужава да купуваш скъпи играчи и да правиш дисбаланс в отбора.

- Мурад Хидиуед ли взимаше най-много пари в отбора?

- Може да се каже, че той бе сред хората с най-високо заплащане. Играчите, които взимахме от чужбина, идваха с по-големи финансови претенции. Впоследствие обаче изравнихме нещата спрямо българските играчи. Велизар и Гъргоров също стигнаха до добри възнаграждения.