Спас Джевизов винаги е бил човек за пример. Навремето бе невероятен спортсмен на терена и отличен централен нападател. Днес е шеф на школата на ЦСКА. Ама не от ония, които са началници ей така, за да отбият номера. А истински ръководител, който милее за всичките млади момчета, носещи червената фланелка. В топлата юлска вечер Спас бе един от най-щастливите хора на Националния стадион. Заедно с треньора Сашо Йорданов, с юношите старша на ЦСКА, които грабнаха титлата, надвивайки Левски след изпълнение на дузпи. Този успех е доказателство, че в "армейската" школа има свежа кръв. Има хляб, има бъдеще. Това го проумя и президентът на клуба Александър Томов, който отпусна солидна премия на шампионите. Дано по този начин бъде поставено началото на края на мъките в ДЮШ на ЦСКА. Идеята ни бе да направим интервю и със старши треньора Александър Йорданов, но Джевизов ни помоли да не го безпокоим. Ето какво сподели шефът на школата пред "Топспорт".

- Г-н Джевизов, честита титла! Как преживяхте триумфа?
- За мен това сякаш бе финал за световно първенство. Вълнувах се много преди срещата. Влязох в съблекалнята, прегърнах и целунах всяко едно от момчетата и им пожелах да играят като истински мъже. Да изядат тревата, както се казва, но да постигнат целта си. Сашо Йорданов също им каза много силни думи, които жегнаха техните сърца, и резултатът се видя. Щастлив съм, защото от това да биеш Левски, няма по-хубаво на този свят. Винаги съм казвал, че съм готов да дам няколко дни от живота си само и само да надвием вечния съперник.

- Вярно ли е, че Александър Йорданов е уволнен?
- Не. Имаше малко недоразумение, но в крайна сметка Сашо остава на работа в школата на ЦСКА.

- При това положение той ли ще води следващия тим на юношите старша възраст?
- Не. Сашо ще бъде начело на друг отбор, но повече яснота ще има след няколко дни. Александър Йорданов е отличен специалист. Момчетата го обичат като баща. Всъщност колективът и разбирателството са едни от най-силните черти в школата на ЦСКА. Девизът "един за всички, всички за един" е валиден с пълна сила при нас. Няма да позволим да изпускаме кадърни специалисти. Тяхното място е на базата на "Четвърти километър".

- Какво ще кажете за играта на Левски?
- Съперникът не го коментирам. Мога да говоря само и единствено за нашите момчета! Нека тези, които са в Левски, те да правят анализи за изявите на техните футболисти.

- Коментарът ви за самия мач?
- Двубоят бе пълен с интересни моменти, макар че в редовното време не паднаха голове. Бях изненадан приятно от многото хора, които дойдоха на стадиона. Отдавна, да не кажа никога, не е имало 5 хиляди зрители на мач между юношески отбори. Атмосферата бе отлична, а феновете на ЦСКА подкрепяха горещо тима от първата до последната минута. Факт, който за пореден път доказва, че истинският привърженик на "червените" ляга и става със своя отбор - независимо дали на терена са мъжете или юношите.

- Какво ви каза г-н Томов след края на финала с Левски?
- Той се разплака от радост. Това силно ме впечатли. Изобщо около мен бе пълно с големи и зрели мъже, в чиито очи също имаше сълзи. Аз също се разплаках...

- Чухте ли се със старши треньора на представителния тим Стойчо Младенов?
- Да. Стойчо съжали, че не може да присъства на финала, тъй като е ангажиран с подготовката на мъжкия отбор в Боровец. Но ми се обади, за да честити титлата.

- Юношите младша, родени през 1990 година, обаче загубиха титлата в спор тима на Ивайло Андонов Пирин 2001?
- Паднаха заради една нелепост...

- Какво имате предвид?
- Нека това си остане клубна тайна... Но въпреки загубата мога смело да заявя, че юношите, родени през 1990 година, са най-класното звено в нашата школа. Случи се така, че третият по сила тим, този на Пирин, спечели шампионската титла в тази възраст.