Името на новия румънски селекционер на ЦСКА Йоан Андоне на български би трябвало да се преведе като Иван Андонов. Получава се странна ирония на съдбата. Прочутият български артист и режисьор Иван Андонов през 1999 година направи телевизионния сериал "Дунав мост". Преди това през 1986-а като режисьор направи филма "Мечтатели". А през 1967 година като млад актьор игра във филма "Отклонение", където участва и вечната Невена Коканова.

Какво би могло да се получи от играта на думи със заглавията на тези филми. Разбира се, "Дунав мост" е мястото, което свързва България и Румъния. "Мечтатели" е подходящо за всеки нов наставник, който идва на "Армията". Идването му, разбира се, е свързано с поредния дубъл и естествено атака на Шампионската лига.

Първите думи на Йоан Андоне на ст. "Българска армия" бяха, че идеята за гонене на титла и купа, както и участие в групите на най-комерсиалния турнир - Шампионска лига, много му допада. Със сигурност тези негови реплики не са обикновена куртоазия. Най-малкото защото треньорът е той, и в края на шампионата няма да се гледат резултатите на негов колега, а личните му постижения. Разбира се, ако не стане първи с ЦСКА, както повечето чужденци, идвали на "Армията", ще се "утеши" с това, че през тези шест месеца ще си е получавал редовно заплата. Стига по време на първенството да не направи някаква чутовна издънка, която да е в тотален разрез с историческите намерения и традиции на "Армията" и не бъде натирен през задния вход. За да стигнем така, разбира се, до заглавието на филма "Отклонение". За първи път в общественото пространство около "Армията"

не витае
някакво голямо
очакване от
идването
на Андоне

Може би, защото макар и за два дни, бе спрягано името на Миодраг Йешич. Сърбинът и Стойчо Младенов са двамата, които, освен че донесоха 30-ата и 31-ата титли на "Армията", бяха влезли в успешните роли на постоянни дразнители на "сините". Къде със своите изказвания, къде с действията си и победите срещу Левски. Йешич и Младенов, разбира се, имаха и своите слаби места, но тъкмо тъмночервения ореол, с който се бяха покрили, преместваше понякога фокуса от издънките, които се случват на всеки треньор и съответно са правели и те. В този смисъл дали Андоне, който идва с "бяло петно" в отношенията ЦСКА - Левски, ще се включи и той добре в хора на клубните пристрастия. Защото всъщност Андоне може да се окаже човекът, който да направи "отклонението" и

да погледне
глобално на
нещата за
развитието
на ЦСКА
като клуб

А именно да върне усещането за един много славен период за "армейците". Емблематичен пример е пролетта на 1982 година. Тогава преди четвъртфинала за КЕШ с Ливърпул на 17 март от ЦСКА сами настояват да изиграят "по-незначителния" мач с Левски на 13 март, а не да го отлагат.

В крайна сметка "сините" са победени с 2:1 след две попадения на Цецо Йончев, а после Ливърпул е отстранен с 2:0 след продължения след паметните голове на Стойчо Младенов. Да, имаше години, в които за ЦСКА бяха много по-важни мачовете в европейските клубни турнири отколкото вечните дербита. Сега има доста голямо "отклонение" в тази насока и едва ли не всеки мач с Левски при загуба се превръща в ненужна трагедия, а при победа във временна заблуда. Примерът от тази есен е успехът с 2:0 в шестия кръг над "сините".

В крайна сметка какво се получи. По време на самия мач футболистите на Левски бяха психологически разколебани от връхлетялата ги същия ден "Казанска афера", а футболистите на "червените" не се възползваха да отбележат поне още два-три гола. От друга страна самата победа над "сините", на фона на загубените по наивен начин точки през цялата есен, не дава никаква утеха в битката за първото място.

В този смисъл е интересно да се види Андоне по кой път ще поеме. Дали, както казват за него и румънските колеги, ще направи един перспективен отбор, способен да влиза в Шампионската лига подобно на ЧФР Клуж, с който той спечели дубъл през 2008-а, или страстите ще го завъртят в котела и ще се опита да влезе в ролята на "червения Граф Дракула".

Дали, след като му бе припомнено, че е губил в евротурнирите с Динамо (Букурещ) от Левски  и с Омония от Литекс, ще придобие идея фикс да се бори като с вятърни мелници и да търси сгоден момент да си го върне на тези два отбора от висотата на "Армията". Или ще направи това, което се очаква от него - пътьом да победи Левски и Литекс, без да се налага да се прави на демон и да се превръща във вампирско чудовище като Граф Дракула. По-важно за ЦСКА е Андоне да върне успокоителния дух на глобалното виждане на нещата. Да изведе "армейците" до Европа, макар и не през по-близката Калотина, откъдето се чакаше Генерал Йешич, а по малко по-далечния път - през Дунав мост.

Йоан Андоне
дойде на
"Армията"
на пожар

Първото усещане при пристигането на румънеца е на ненадейност и временност. Има обаче една приказка, че временните често стават най-постоянни. Ако това стане с оглед на сегашната атмосфера на "Армията", ще бъде много учудващо. Защото, въпреки че за една година през Борисовата градина се извървя фамилия Пеневи, явно се усеща във въздуха липсата на "терминатори" като Генерал Йешич и Стойчо Младенов.

Йоан Андоне е румънец, а северните ни съседи, независимо че също се намират на Балканите, са по-близо до латинците. И по-скоро до италианците. Тоест в ЦСКА има вероятност да се завърне някаква симбиоза от човек като Луиджи Симони, който бе опитен, но безпомощен да се адаптира към специфичната футболна българска среда, и Енрико Катуци (вечна му памет), който успя да накара публиката на "червените" да гледа красив футбол.
Е, ако покаже малко зъби в стил Дракула, няма да е лошо.

Средното поколение помни стабилния гръб на футболния отбор на Динамо (Букурещ) с Морару, Редник, Андоне и Мулцеску от 80-те години. През новия век се помнят шампионските успехи на Андоне като треньор на Динамо(Букурещ) през 2004, както и спечелените купи със същия тим през 2003, 2004 и 2005. Както и дубъла през 2008 с ЧФР Клуж. Ще се види дали Андоне е "обикновен" чуждестранен треньор, който иска само да се разписва във ведомостта докато е на работа в даден отбор, или зъбите на новия Червен Граф Дракула ще блеснат в пълното си великолепие...