В историята на ЦСКА 23 януари ще остане като Денят на обърнатите джобове. Само преди по-малко от 20 дни Александър Томов обяви тържествено, че футболистите ще си получат „както си трябва” премиите за победата над Левски.

Оказа се, че играчите не са взели нищо за спечелените три точки срещу „сините”, както и бонусите за победата над Вихрен и заплатите за месец декември.

И какво става? Момчетата заминават за Анталия с разбиране, че всеки момент ще им бъде изплатено това, което са заработили. Но търпението също си има граници. Още повече, че то контрастираше на поредното изхвърляне на г-н Томов, който преди няколко дни заяви, че не Митал управлява ЦСКА, а той.

Тогава какво става с поверения му клуб? Доскорошният политик наясно ли е, че натяквано мечтаната от него Шампионска лига не се преследва с обърнати и продънени джобове. Неговата политика на думи не прави ли логично отсъствието на Гарсес, който костенурка да беше, досега да се е върнал в София. Но малките гарсесчета, които майка им ги водеше на всеки есенен домакински двубой, с празни думи не се хранят. И ако българските играчи са по-търпеливи и ги боли повече за ЦСКА, то чужденците при първата неуредица с едното око вече гледат за друг гурбет.

А неуредиците на „Армията”  не са една и две. Като се започне с „гръмките” трансфери на чуждестранни анонимници и се стигне до постоянните голи и неизпълними обещания. Това за неизпълнимите обещания изкара и работещите в металургичния комбинат „Кремиковци” на протест срещу хората, управляващи „армейския” тим.

А темата за сиромашията на базата на комплекс „Червено знаме” също е отражение на безхаберието, възцарило се в клуба.

Въпреки тринайсетте точки разлика от вечния съперник и кадровото му оголване, „червените” привърженици започват все повече да стават песимисти за пролетния сезон. Колкото и идеална подготовка да проведе Стойчо Младенов, „гладна мечка хоро не играе”.

И ако наистина ЦСКА не стане шампион, тогава в спомените на запалянковците бившият клубен президент Васил Божков, към когото имаха толкова предразсъдъци, ще им се привижда като Силвио Берлускони в най-добрите години на Милан.