Сектор "Г" най-после призна Милен Радуканов. Веднага след края на финала за Купата на България,  се появи един малък,  но достатъчно отчетлив плакат,  на който  пишеше „Благодарим ти, Милене".

Но това не бе всичко. Когато футболистите на ЦСКА с купата в ръце,  споделиха своята еуфория „червените" фенове  започнаха мощно да скандират „Радуканов, Радуканов".

Щастливия треньор  се убеди в изконните критерии на „червената" футболна общност. Милен Радуканов разбра, че красивата игра без трофей е нищо за ЦСКА. Парадоксално, но точно мачът срещу Славия, който узакони трофеят, не бе образец за играта на „армейците" през пролетта.

Без да звучи високопарно, но има някаква прилика с Лига Европа, която спечели Порто. Точно на финала „драконите" съвсем не бяха кръвожадни като към предишните си съперници и победиха Брага също с 1:0 и също с гол в края на първото полувреме.

Но Виаш Бояш узакони с този мач целия свой труд, който положи в турнира на Лига Европа. По същия начин,  на българско ниво,  Радуканов опредмети красивата игра на ЦСКА през пролетта. Какво щяха да топлят „армейския" привърженик тези зрелищни игри, ако в края на финалния мач славистите бяха отбелязали изравнителен гол и мачът отидеше в неблагоприятна за „армейците" посока.

За отбор, който е закърмен с титли, красивата игра върви винаги редом с трофеите. Доказателствата са великия отбор на ЦДНА през 50-те, после емблеми на футболната естетика през годините като  Димитър Якимов,  Георги Денев, Христо Стоичков. В по-ново време Методи Деянов.

Сега, в края на футболния сезон, за кой ли път е редно да се припомни, че  сегашният отбор на ЦСКА трябва да бъде запазен от ръководството и да не бъдат разпродавани ключови фигури.  Вярно е, че това което направи Радуканов от средата на есента, когато ЦСКА пъплеше, бе немислимо и невероятно.

Ако може ръководството на ЦСКА да не подлага на поредно изпитание треньорските възможности на Милен Радуканов. Кой знае... щом Милен направи отбор от отритнати и отхвърлени футболисти и взе и купа с тях, може да се пробва пак. И все пак, най-добре е след като е постлана пътека, да се върви по изпитания вече царски път.