Треньорът на ЦСКА Саша Илич определено бе зает човек в последно време. При идването си на "Армията" той завари отбор, изживял разочароващ отминал сезон и лишен от някои основни играчи. С течение на времето легендата на Партизан успя да внесе някои промени и облаците над Борисовата градина започнаха да се проясняват. Специално за "Тема Спорт" Илич разкрива детайли от кухнята на тима, своята футболна философия и спомени, свързани с българския футбол.

Г-н Илич, вече достатъчно време сте част от ЦСКА, за да може да споделите първите си сериозни впечатления. Доколко очакванията ви се покриват с това, което видяхте?

- Още в самото начало знаех, а това се доказа още от първия ми ден на "Армията", че ЦСКА е най-големият клуб в България. Нормално бе първите два месеца да преминат в непрекъсната работа с отбора. Първите ми впечатления са положителни, но още в началото споделих моето мнение, че тимът се нуждае от качествени играчи.

Споменахте това няколко пъти. Как стои въпросът с привличането на още нови играчи?

- Ръководството работи по този въпрос. Всеки, който ще вдигне класата на тима, е добре дошъл.

За първи път работите като треньор извън Сърбия. Имахте ли някакви колебания дали да приемете това предизвикателство?

- Много сръбски треньори оставиха следа в България - Люпко Петрович, Миодраг Йешич... вероятно ще забравя някого. Не съм имал колебания, тъй като аз съм човек, който, когато вземе едно решение, не се обръща назад. Привлече ме възможността да бъда треньор на най-успелия български клуб, а от друга страна, в каквото и състояние да се намира ЦСКА, винаги се бори за трофеи. През цялата си състезателна кариера съм бил част от отбори, които се борят за титли и купи и това чувство не ми е непознато.

Споменатите от вас треньори са печелили титли и купи в България. Ще успеете ли да повторите техните успехи?

- Надявам се да стигна нивото на Йешич и Люпко. Лесно е да се каже, но те оставиха своето наследство тук и могат само да ми служат като пример.

Саша Илич иска да бъде като Петрович и Йешич

Саша Илич иска да бъде като Петрович и Йешич

"В каквото и състояние да се намира, ЦСКА винаги се бори за трофеи"

Знаете за близките отношения между феновете на ЦСКА и навиячите на Партизан. Точно както в Белград гробарите са разделени на няколко фракции, в София част от привържениците бойкотират тима. Как може да се излезе от тази ситуация?

- Феновете на големите клубове винаги искат най-доброто. Играл съм за Партизан, където са се случвали подобни неща, но вече споделих мнението си, че привържениците трябва да са наясно, че без тях няма как да прогресираме. Задачата пред мен и отбора е да върнем феновете на трибуните с добри игри и резултати.

Прави впечатление, че давате обективни оценки и избягвате гръмките изказвания...

- Още като играч водещият принцип при мен бе, че човек трябва да говори тогава, когато има какво да каже. Не се отнасям с неуважение към журналистите, но човек трябва да присъства в медиите само тогава, когато има основание. Поддръжник съм на това да се говори обективно, а не еуфорично. Когато казваш големи приказки без покритие, шансът да се провалиш е голям. Във всеки един клуб нещата трябва да се изпълняват стъпка по стъпка, така че трябва да мине много време, преди някой да говори еуфорично. Това става в ситуации, когато нямаш конкуренция и си по-добър от всички. Аз не съм такъв човек и винаги гледам реално на нещата. Дали това е така, преценката е на журналистите, но като играч и треньор винаги следвам този принцип. Знам, че гръмките изказвания продават вестниците, но аз не се виждам в такава роля.

В Чукарички работихте основно със сръбски играчи, а тук имате мултинационална съблекалня. Това води ли до някакви проблеми с комуникацията?

- Съблекалнята зависи от играчите. Ако те се отнасят добре помежду си, атмосферата там е отлична, а това се вижда и на терена. Треньорът може да се намеси само в определени моменти и да коригира нещата така, че обстановката да стане още по-добра. Понастоящем съм доволен от нашата съблекалня.

Вече сте достатъчно време в България, за да направите съпоставка със сръбския футбол. Един от големите проблеми в двете страни е инфраструктурата. Може ли да сравните базата в Панчарево с тази на Партизан ("Земунело") или тази на БФС в Бояна със сръбската в Стара Пазова?

- Със сигурност на България и Сърбия не им достига инфраструктура. За да отидем на следващото ниво, се нуждаем от нови стадиони. Това е общ проблем. Повече от доволен съм от условията на Панчарево. Това е една отлична база, в която имаме всички условия за работа. Мога да го сравнявам както със спортен център "Телеоптик" (б.а. официалното име на "Земунело"), така и с базата в Стара Пазова. Такава база позволява на играчите да се развиват. Не е моя работа да давам съвети, но мнението ми е, че нова инфраструктура в нашите страни е крайно необходима.

Работили сте като селекционер, а сега сте начело на клуб. Коя позиция ви импонира повече?

- Когато приключих с футболната ми кариера, веднага станах селекционер на националния отбор на Сърбия U15 и U16. За мен това бе един фантастичен старт на треньорския ми път - да тренирам деца, да ги селектирам и да играем мачове. Единственият проблем бе, че заради пандемията не играхме квалификации, но за година и половина с тях ми останаха феноменални спомени. В същото време получих покана да бъда помощник треньор на мъжкия национален отбор и останах там 5-6 месеца, докато не дойде офертата от Чукарички. Мнението ми е, че докато си млад

трябва да минеш през някаква йерархия и ако искаш да работиш сериозно, трябва да отидеш в клуб, където имаш всекидневен ангажимент. Като млад треньор си казах, че за мен е пo-важно да водя клуб, отколкото национален отбор, тъй като така ще добия повече опит.

Като капитан на Партизан два пъти сте елиминирани от Лудогорец в квалификациите за Шампионската лига. Ще успеете ли да им го върнете като треньор?

- Да, защо не. В последните години Лудогорец е един много солиден отбор, в който се инвестира сериозно и има голям брой чужденци. И в двата случая, в които отпаднахме от тях, решаващи бяха нюансите. Със сигурност го приехме тежко, защото целта пред Партизан винаги е да играем в групите на Шампионската лига.

Бяхте казали, че сте гледали финала за Купата на България срещу Левски. От това, което видяхте, къде поставяте това дерби между останалите, в които сте взели участие - Партизан - Цървена звезда и Фенербахче - Галатасарай?

- Всяко от изброените дербита има своята специфична атмосфера. На финала за купата от страна на феновете всичко бе отлично. Определено ми хареса това, което видях по трибуните.

Възможно е, преди да срещнете Левски, те да се изправят срещу Партизан. Как би завършил един подобен сблъсък?

- Надявам се Партизан да елиминира АЕК Ларнака и до мач с Левски изобщо да не се стига. Не съм привърженик на хипотезите "какво би станало ако...", така че по-добре

да се справят с кипърците и да не дискутираме вероятен сблъсък с Левски.

В Партизан сте играли с няколко наши играчи - Иван Иванов, Валери Божинов, Бандаловски, както и Предраг Пажин, който впоследствие стана наш национал...

- Да, тогава той още нямаше български паспорт. Пажин е фантастичен човек и играч, който направи отлична кариера извън Сърбия. Според мен остави добри впечатления в България, след като сте му дали възможност да играе за вашия национален отбор. Останалите трима също са отлични играчи, които дадоха много на Партизан. Мога да кажа само позитивни неща за тях.

Новият национален селекционер на България Младен Кръстаич също ви е добре познат. Ще успее ли той да върне вярата на феновете в националния отбор?

- Играл съм с него много дълго време - в два периода в Партизан и в националния отбор. Отличен човек, който направи респектираща кариера като играч, а има и добра такава като треньор. За него българският национален отбор е голямо предизвикателство. Ще му бъде много трудно. Не поставям под съмнение неговите качества. Феновете в България и Сърбия веднага очакват любимият им отбора да стане шампион, но не трябва постоянно нещо да се променя, а да се изчака известно време, докато работата на един треньор даде резултат.