Какви са общите неща между Любо Пенев и рап групата "Ъпсурт"? Много. Първо - изковали са своите независими характери в Банишора. Второ - музикантите създадоха своята култова песен "Три в едно".

Любо бе създаден като футболист в ЦСКА, беше президент на клуба, а сега е старши треньор. А и ситуацията в ЦСКА в последните седмици е абсурдна или "ъпсуртна".

Любо е голямата фигура на стадион "Българска армия", която може да сложи край на разигралия се абсурд в последните няколко дни. Ако днес Пенев-младши обяви, че остава в отбора, това означава, че редът отново ще се възстанови в Борисовата градина.

В интерес на истината начинът, по който бе дискредитиран Любо (шефовете отмениха негови взети решения относно футболисти, които са го предали) може да го накара с чиста съвест да си тръгне. При това - без да му мигне окото.

Но добре,  че в Любо има вградени няколко важни чипа. Първият от тях е, че той е истински софийски роден кадър на "армейците". И за него ЦСКА не е дори идея, а още повече - второто Аз.

Другият код е професионализмът, който той е изградил в себе си от генетичната връзка с чичо си Димитър Пенев, от престоя на "Армията" и от Испания, където продължават да го боготворят - лична справка по думите не на кой да е, а на Давид Вия, изречени в микс зоната след финала на европейското първенство миналата година.

Тогава Испания стана континентален шампион, а един от най-скъпите нападатели в света каза: "Лубо е гигант. Той винаги ще бъде пример за нас, по-младите". Думите на испанския национал и голмайстор на първенството и на Валенсия не подлежат на коментар.

И третото е, че Любо е готов да разчисти докрай ЦСКА от футболисти, които правят интриги или не взимат червената фланелка насериозно. Процес, който вървеше доста преди той отново да се завърне на "Армията".

Но предишни наставници и спортно-технически директори нямаха сили да се справят с вътрешните бунтове, които ерозираха колектива в отбора. При това всички "битови въстания" бяха вдигани от футболисти, на които ЦСКА "в

Някои останаха, защото никой не ги искаше в чужбина. Последният бунт бе през зимната подготовка миналата година с извадените джобове на Панчарево. Част от сегашните футболисти взеха активно участие и те самите си знаят кои са.

Любо известно време им гледа сеира, опита първо солидарно да ги прикрие, за да не ги излага в името на ЦСКА. Но те му се "отблагодариха" с лъжи и безобразно представяне на терена срещу Миньор (0:3) и Литекс (0:2). На мача с Базел в Швейцария и после в шампионатния двубой със Славия Любо Пенев показа нещо, което самият той като цесекар го знае отдавна. А именно, че на "Армията" незаменими няма.

На колоси като Димитър Якимов, Петър Жеков и Георги Денев кариерите им бяха спрени прибързано. И до днес публиката е готова да види в игра такива магьосници, дори на тези години и за няколко минути. Защото на всеки от тях е нужен по един миг, за да покажат своето величие - на Митата да направи своя неподражаем финт, на Жеката да отбележи гол от воле от центъра или да врътне фаул, а Комитата или Кучето, както наричат Денев, да качи на гърба си двама-трима от Левски или от Байерн и да влезе в мрежата с топката.

Всъщност, ако Любо остане на "Армията" като старши треньор и въведе още по-желязна дисциплина - такава, каквато имаше по негово време като футболист, може би някое от момчетата, които ръководи, един ден ще се опитат да достигнат поне част от майсторството на славните си футболни предшественици в червени фланелки.

Но затова трябва да го гледат право в очите и да попиват. И да се научат да се лишават, за да могат след време да играят във фирмени отбори. Самото присъствие в ЦСКА вече е достатъчен трамплин. Но не се ли изстреляш сам нагоре, няма кой да ти помогне.

След тези лирични отклонения, свързани с фигурата на Любо Пенев и обкръжението, в което е израснал, трябва да се спомене, че може би разминаването между ръководство и треньор бе туширано. Вярно е, че това стана, след като Пенев подаде оставка и постави в шах босовете на "червените".

Все по-усърдно се заговори, че се търсят на всяка цена усилено отбори където да бъдат продадени петимата, които не искаха да играят срещу Славия - Данчо Тодоров, Светльо Петров, Кирил Котев, Иван Иванов и Иван Караджов. И по всичко личи, че едно от много важните изисквания на Пенев ще бъде изпълнено. А именно - да тръгне на чисто. С колектив, който гледа в една посока. Да, може да звучи клиширано, но футболът е колективен спорт. И са нужни индивидуалности, които да правят лични компромиси в името на каузата "ЦСКА".

Преди време големият Манол Манолов-Симулията, лека му пръст, разкри, че и във вундертима на ЦДНА от 50-те, който мачкаше наред, съвсем не всички са били на едно мнение. Но той казваше, че когато тези единадесет са стъпвали на терена, са забравяли всяко различие помежду си.

Може би на думите на изпълнителния директор Венци Живков, че ЦСКА е военен отбор, бе погледнато иронично. Но той искаше да каже, че е добре в един цивилен отбор да цари военна дисциплина. Примери във футболната история - колкото щеш. При това все от "свободния" Запад.

Като се започне от методите на аржентинеца Хеленио Херера най-вече в италианския Интер, мине се през тези на холандеца Ринус Микелс в Аякс и националния тим и се стигне до днешни времена, когато по свой начин "диктатура" налагат италианецът Фабио Капело и португалецът Жозе Мауриньо.

Тези примери звучат идилично с оглед на сегашната ситуация в ЦСКА. Пъзелът, който Любо нареди в началото на сезона след елиминирането на Динамо(Москва) и победата над Левски бе разбутан.

След двубоя в Базел и срещата със Славия изглежда, че пак ще се пренареди. Но за това е нужен човекът, който знае как това да стане - а именно Любо Пенев.