Съдии, страх и малшанс спряха ЦСКА за титлата. Също така „армейците" пропуснаха три мачбола. При една победа над Левски или Миньор, или при две ремита със „сините" и „чуковете", мачът с Лудогорец в Разград можеше да се превърне в приятна разходка. Нека разгледаме поотделно трите елемента, които спряха ЦСКА за титлата.

СЪДИИ

Във вечното дерби срещу Левски, двете дузпи за ЦСКА, за нарушения срещу Антон Карачанаков и Жуниор Мораеш, бяха таксувани като „тънки" и съдията Николай Йорданов прецени, че не бива да бъдат отсъждани.

В последния мач в Разград срещу Лудогорец, когато Ангел Грънчов настъпи при спряна игра Марселиньо, съдията Георги Кабаков му показа директен червен картон. Пловдивския арбитър прецени, че „тънкото" нарушение е явно и трябва Грънчов да бъде изгонен с директен червен картон.

В интерес на истината във втория полуфинал от Шампионската лига между Барса и Челси, когато Джон Тери бутна с коляно отзад Алексис Санчес, по същия начин съдията Джунейт Чакър се престара малко повече и изгони капитана на лондончани.

Но да се върнем обратно към ситуациите в мачовете на ЦСКА и да ги обобщим. В единия случай срещу Левски има тънко нарушение, което според съдията може да не бъде отсъдено. В другия случай срещу Лудогорец има тънък момент, който според съдията трябва да бъде отсъден.

Какво се получава? В първия случай има „творческо решение". Във втория „принципно отсъждане". И двата - в ущърб на ЦСКА.

В Перник, при 0:0 срещу Миньор, бе подмината дузпа срещу Мораеш. Твърдението беше, че и без това преди явното нарушение срещу бразилеца има засада. След като обаче не е маркирана засадата и играта продължава, в такъв случай защо не е отсъдена дузпата?

Да се върнем към мача Лудогорец и ЦСКА и избора на съдията от Пловдив Георги Кабаков. Повече от прекрасно е, че отсега нататък ще се пристъпва към жребии, когато има напечени мачове. Но не трябваше ли Съдийската комисия да действа гъвкаво след края на останалите срещи от последния кръг и въпросният жребии да бъде отложен за друг подобен завързан мач.

Преди последния финален двубой между Лудогорец и ЦСКА се разбра, че заинтересуваните отбори от развоя на този мач ще бъдат Локомотив (Пд) и Черноморец. Чудесно. В такъв случай арбитър на мача трябваше да бъде третият номиниран рефер Георги Йорданов. Защото с номинирането на пловдивчанина Георги Кабаков и бургазлията Ахмед Ахмед се получи „конфликт на интереси". В единия случай Локо (Пд) имаше интерес Лудогорец да стане шампион, за да запази своята евроквота като финалист за Купата на България. В другия - Черноморец се нуждаеше първи да бъде ЦСКА, за да осмисли четвърто си място за участие в предварителните квалификационни кръгове в Лига Европа.

За капак, в началните минути на мача Георги Кабаков с отсъждания срещу ЦСКА в тяхното поле успя да натика гостите плътно в тяхната половина. Така се стигна и до фаула, от който Миро Иванов отбеляза единственото попадение в мача.

СТРАХ

Тук е другата тема за проявения излишен страх от страна на футболистите в „червено" в последните три мача. Ако приемем, че на мача в Перник необяснимо, или обяснимо, всички, от играчи до треньорски щаб, се бяха объркали като „патета в калчища", то двата мача с Левски и Лудогорец бяха изиграни по еднакъв начин. Изключително плахи първи полувремена, в които и „сините" и Лудогорец получиха самочувствие. И едва след определен период във второто полувреме ЦСКА разтвори играта си и натисна своите съперници, но твърде късно.

И след двете срещи се получи горчив привкус. На мача с Левски, след като „сините" вкараха своя случаен гол, едва тогава ЦСКА показа, че има повече футболни основания да спечели мача, но беше късно.

Когато ЦСКА нямаше какво да губи в Разград показа, че след като домакините бяха натиснати, в отбора на Лудогорец настъпи паника. За пореден път тази ситуация не бе използвана и това коства титлата.

Нещо, което Черно море в пълна степен, със спечелените безапелационно три точки, и донякъде Литекс, с ремито, успяха да покажат насред Разград.

МАЛШАНС

В пълна сила ЦСКА бе споходен от малшанса в Разград. В такъв решаващ мач дори една уцелена греда е твърде много, камо ли три. На „червените" остава да се надяват през следващия сезон, ако играят лошо в три важни мача, въпреки всичко, да спечелят с по 1:0.

И още нещо. Прекалено спекулативно след края на шампионата някои специалисти се сетиха, че в отбора ги нямало Зику, Платини, Нелсън и Делев.

С оглед на развитието на шампионата тази теза няма никакъв смисъл. След 25-ия кръг, когато ЦСКА победи безапелационно Черно море с 4:1 и водеше с осем точки разлика, абсолютно никой не се сещаше за четиримата продадени футболисти през зимата! Даже се акцентираше как само с Раис Мболи и Мораеш и донякъде с Нджонго Присо, плюс опитния Тодор Янчев и младите Антон Карачанаков и Станислав Костов, отборът героично може да стане шампион.

Вярно е, че след мача с Черно море настъпиха т.нар. мачове на истината с Левски, шлагерът Миньор в Перник, Литекс и в последния кръг с Лудогорец. Наистина много по-спокойно щеше да изглежда краят на шампионатния маратон, ако плюс Мболи и Мораеш и четиримата - Зику, Платини, Нелсън и Делев, също бяха в отбора.

И все пак, видя се какъв мач направи ЦСКА без четиримата, и без наложилия се в последно време Карачанаков в предпоследния кръг срещу Литекс за 4:1.

Тогава какво пречеше на отбора да вземе един от трите мачбола?! Хайде да не бе срещу Лудогорец или Левски въпреки, че се видя несъстоятелността на страха на играчите в „червено" от първите полувремена в тези две срещи.

Както и да го увъртаме няма извинение за безличната игра срещу Миньор в Перник. Какъвто и пролетен шлагер да са Миньор, колкото и избирателно да играят с юноши срещу Лудогорец и с пълни сили срещу ЦСКА, пак няма логика „червените" да не отидат и да спечелят с лекота този мач! Дори и без четиримата продадени през зимата. А „само" с Мболи и Мораеш. И въпреки изпусната дузпа от самия Мораеш.

ЦСКА трябва да встъпи в новия сезон с поуката, че може и да сгреши срещу някои от другите конкуренти за първото място. Но ремита срещу тимове като тези във Враца и във Варна не бива да се допускат. Да не говорим за загуба в края на шампионата, като тази от Миньор в Перник. Такива загубени „точици" се оказват решаващи за изхода на първенството.