На Валентин Илиев хич, ама хич не му върви, когато стане дума за трансфер в чужбина. Онзи ден пропадна почти сигурното му преминаване в Норич. След като първо ЦСКА и клубът от Чемпиъншип се споразумяха за 1 милион евро, а сетне Вальо уточни личните си условия, се появи непреодолимата бариера.

Оказа се, че Валентин няма как да получи работна виза, защото му липсват 75% мачове в националния отбор в последните 2 г. И бленуваният милион евро хвръкна в небитието.

Тук веднага възниква въпросът – как така ЦСКА тръгва на продава футболист, без да знае, че той не отговаря на изискванията на британските власти. Още повече, че това не е първият подобен случай в Борисовата градина.

Някои обвиниха „червените”, други нападнаха личния мениджър на Валентин Илиев – Емил Данчев. Оказа се, че ЦСКА и самият импресарио са направили справка, но са получили грешна информация. От Норич първоначално ги уведомили, че правилото за 75-е процента отпада от 1 януари т. г. И когато преговорите завършват, единият от членовете на УС на английския клуб решава да провери отново как стои въпросът с визите.

Тогава всички остават шокирани, разбирайки, че специално в Чемпиъншип въпросните 75% все още важат с пълна сила до 30 юни т.г. За всеки случай стартира нова проверка на мачовете на Илиев в националния отбор. Но колкото и да се изчислява, сметката си е същата – през календарните 2006 и 2007 г. защитникът е изиграл 2 официални двубоя (европейските квалификации с Холандия в София - 1:1, и с Албания в Тирана – 1:1).

Тук ще отворим скоба – за издаването на виза има вратичка, която може да разреши проблема. Може да се направи компромис, ако въпросният футболист е бил повикан в националния минимум за 75% от мачовете, без значение дали е играл или не. Важното е да е в групата. Но и тези изчисления показват, че процентите не достигат.
Сърцатият бранител за трети път удря на камък. Точно преди една година той бе пред трансфер в Уотфорд. Илиев тогава не пътува до Острова, но бе уточнил личните си условия. А и в годините 2005 и 2006 имаше натрупани прословутите 75% в представителния отбор. Но новото ръководство на ЦСКА спря сделката. Лично Александър Томов реши да остави защитника в тима. Уотфорд, който преди година бе във Висшата английска лига, даваше 500 000 паунда. Сега Норич бе почти превел с 200 000 повече – 700 000 паунда (или 1 милион евро).

През лятото Валентин Илиев отново бе на крачка от чуждестранен клуб. Затъналият в холандския елит Хераклес изпрати конкретна оферта. Факсът пристигна едно денонощие преди затварянето на трансферния прозорец. ЦСКА каза „да” на условията. Оставаше Вальо да се разбере за своите пари, но след кратък размисъл той даде отрицателен отговор. Ето, че тази зима бранителят оформи хеттрик по провалени трансфери.

Британското премеждие на Валентин Илиев е като това на Милен Петков от лятото на 1999 г. Нисичкият халф на ЦСКА отиде два пъти до Острова и все се връщаше без договор. Милен най-напред замина за Селтик заедно със Стилиян Петров. Първоначалната идея на „келтите” бе да купят в пакет двамата играчи на ЦСКА. Милен бе спряган за заместник на Моравчик.

Опитният футболист обаче реши да не напуска тима и Селтик се отказа от Милен. Само десетина дни по-късно полузащитникът, играл и като ляв бек, пак тръгна за Албиона. Този път на юг – в Саутхемптън. Както сега, така и тогава ЦСКА постигна пълна договорка с английския тим. Сделката клуб-клуб бе финализирана и обявена. Трябваше само Милен да уточни своите неща. Халфът тръгна с личния си мениджър Лъчезар Танев напълно сигурен, че е с единия крак при „светците”.

Но както при Вальо, така при Петков изникнаха пустите 75%. На Милен му липсваше само един мач, за да получи виза. Ставаше въпрос за световната квалификация с Русия в Москва, в която той не игра заради остър зъбобол, оставил го в София. Цял медицински екип изготви документ, доказващ, че Милен не е бил на терена по здравословни причини.

В папката бе добавено и писмо от БФС, потвърждаващо, че Петков е бил в групата за срещата, но в последния момент е отпаднал от нея. Британските власти не приеха българските аргументи и преминаването на Милен в Саутхемптън не се осъществи.
През януари 2000 година техничарят все пак заигра в чужбина – гръцкия АЕК. Какво ли ще се случи с Валентин Илиев?