Камерунският футболист на ЦСКА Нджонго Присо смята, че в Бълга­рия има сериозен проблем с расизма.

„Неприятно ми е, че в страната ви има сериозен проблем с расизма. Ще ви дам и пример, след мача с Черномо­рец един приятел, също цветнокож, ме чакаше пред стади­она и част от феновете скан­дираха обидни реплики към не­го. Не разбирам защо. В двубоя срещу Лудогорец Жуниор Кайсара на няколко пъти ме про­вокира и затова го ударих. Аз съм и с по-труден характер, затова реагирах по този на­чин”, споделя камерунецът пред „Тема Спорт”.

Той призна, че си спомня с лошо предната визита на „Лаута”. В събота ЦСКА пак гостува на Локо (Пд).

„Колкото до мача с Локо Пд, връщам се със смесени чувства на техния стадион. Там се слу­чи нещо неприятно миналата пролет, което беляза целия ми престой в България. Според мен проблемите ми започнаха именно след тази случка. Но всичко вече е забравено. Сега гледам напред. Знаете, че имах сериозно спречкване с Джереми Родригес тогава, но след това станахме прияте­ли. Минала история”, обяснява той.

„Много харесвам Милен Радуканов. На всяка тренировка ни на­помня, че най-важното в мачовете са две неща - такти­ческата дисциплина и неп­рекъснатото движение по терена. Радвам се, че Роко Перота се върна като кондиционен треньор. Това бе най-голямо­то ми желание. Той е един страхотен човек и истински приятел.

За Дарко Обрадович не искам да говоря. Важното е, че Роко се върна. Най-добрият ми приятел в ЦСКА е Абел Анисе. Харесвах работата с Миодраг Йешич. Според мен той е много добър треньор, от който можеш да научиш доста неща. Мисля, че ще остана в ЦСКА и след края на се­зона. Не искам да си тръгвам, а и от това, което виждам и чу­вам, ръководството и трень­орите ме уважават.

Ще напус­на, когато спечеля някоя купа. Може да е още този сезон. По­не силно се надявам да го завършим с трофей. Искам хо­рата да ме запомнят не с про­пуските, които направих в няколко мача, а с нещо хубаво. Имал съм доста тежки момен­ти тук”, казва Присо.