На стадиона вчера имаше три вида фенове на ЦСКА. Лумпени, които нахлуха на терена и отидоха да бият привържениците на Черно море. Момчета, които ликуваха от сърце заради победата и спечеления трофей.

И такива, които издигнаха три плаката: "Вие се радвате на купата, а ние питаме - къде е титлата?", "Една купа не може да измие срама!" и "Вие изтрихте 2006 година от живота ни!".

Тези, последните, са най-истинските привърженици на ЦСКА. Те не се радваха, а страдаха. Страдаха заради проваления сезон, в който тимът от Борисовата градина достигна дъното в най-мрачната пролет от своето създаване.

Тези фенове най-истински обичат ЦСКА, защото много добре осъзнават, че вчерашният успех не е никакъв успех. Не бе триумф, а победа за замазване на положението. Никой обаче не може да затвори очите и да стопли сърцата на истинския "червен" запалянко с подобни успехи.

Издигнатите плакати и унизително малкото публика (това бе най-слабо посетеният финал в историята на българския футбол!) са най-голямата присъда за ЦСКА. За виновниците в ЦСКА. Кои са те - знаем всички...

В сектор "Г" за първи път нямаше емоции. Нямаше истинска радост. Настроението по трибуните при награждаването и при почетната обиколка на победителите бе изкуствено. Атмосферата бе потискаща, тягостна и мрачна. Такава, каквато е душата на фена. На истински фен на ЦСКА.

Единствените, които заслужиха овациите и на хард-ултрасите, бяха Емил Гъргоров и Илко Пиргов. Бадемчето игра мъжки (така, както винаги го е правил) и ознаменува блестящите си изяви с два брилянтни гола.

Младият вратар не само спаси дузпата, изпълнена от бразилеца Даниел Моралес, но и на няколко пъти се изяви на висота. Но и показаното от Емил Гъргоров и Илко Пиргов не успя да накара истинските фенове да се зарадват от сърце.

Най-хубавото е, че ги има тях. Защото, ако и те изчезнат, ще изчезне и ЦСКА...