Ако трябва накратко да се каже какво се случи с "армейците" през шампионата 2008/2009, то това е, че при ЦСКА денят не се позна от сутринта. Отгласът от наглото отнемане на лиценза не бе отминал и на "Армията" уж верни треньори и футболисти започнаха да си търсят не толкова известни нови отбори, но по-спокойни откъм финанси.

Пред новия шампионат краските около ЦСКА бяха по-черни и от екипа, с който бяха победени Ливърпул насред "Анфилд" и Байер (Леверкузен) - на два пъти. Първо вървяха подигравките от зложелателите, че отборът ще играе във "В" група с Малеш (Микрево).

После, когато се разбра, че ЦСКА ще си запази мястото в елита, песимистите му даваха класиране не по-високо от шесто място. Дойде мачът за Суперкупата срещу Литекс и магьосникът Димитър Пенев с юноши и "наличен материал" победи с 1:0 гръмката селекция на бъдещия национален треньор Мъри Стоилов. И понеже на "Армията" критериите винаги са били високи, изведнъж слънчеви лъчи на оптимизма пробиха мрака в тунела.

Когато "червените" започнаха редовно да печелят никой не обръщаше внимание, че Стратега прави неща пряко сили в още съществуващата финансова анархия на Сашо Томов. Покрай победите се върна и обичайното настроение в Борисовата градина, че ЦСКА трябва на всяка цена да е шампион.

Набързо се забравиха мракобесните прогнози за "В" група и после шестото място в шампионата след такъв психологически и финансов шок. Дойде мачът с Левски. ЦСКА поведе с 1:0 и после дойдоха фаталните грешки на Беконо за изравнителния гол на Георги Иванов, както и в края на мача пропуска на пропуските на Данчо Тодоров.

Стигна се до яловите хиксове с Локо (Сф) и Черно море. За да дойде капакът, когато, след като цял полусезон "червените" водеха, направиха глупаво реми (2:2) в Мездра и отстъпиха първото място на Левски. А това си бе психологически удар.


Преди пролетния дял на шампионата и след отпадането от Пирин за Купата на България, някак си прибързано бе сменен Димитър Пенев. На негово място дойде амбицирания и нахъсан негов племенник Любо Пенев.

Парадоксалният проблем при Любо бяха безоблачните десет поредни победни мача преди да започне тежката програма с пет сериозни двубоя с грандовете. През това време "сините" изпуснаха парата в тяхната серия от тежки мачове, която бе в средата на първенството.

ЦСКА отново взе добър аванс от четири точки. Междувременно опитният Здравко Лазаров не бе пускан в игра като титуляр и се очакваше това да стане във важните двубои срещу Левски и Черно море. Не се получи нито с него, нито с Данчо Тодоров, който през пролетта бе на високо ниво.

Негова забележка към Пенев в срещата с Ботев (Пд) го извади дисциплинарно от мача в Бургас, но защо, след като бе в разширения състав за двубоя със "сините", също не влезе отначало в игра? От друга страна, като че ли Любо на инат искаше да покаже, че Саидходжа е взет неправилно преди той да дойде начело на отбора.

И въпреки че Муши бележеше редовно голове, Пенев-младши започна да го вади и съответно формата на момчето падна. Имаше изгледи Сашо Тонев да бъде налаган, но и той попадна във вихъра на неочакваните смени, които правеше Пенев-младши. Като стана въпрос за Лазаров е редно да се спомене и за Владо Манчев.

Ако Електричката бързо се възстанови, но не бе включен във важните мачове за отбора, Владо Манчев се оказа трайно контузен и не можа да бъда пълноценен през пролетта. А голмайсторът направи повторен дебют на "Армията" с гръм и трясък и буквално сам победи Черноморец (2:1) с два негови гола през есента на "Армията".

Този сезон ЦСКА си изпати и от съдии. Като се започне от Николай Йорданов на мача в Сливен при загубата с 1:3, та се стигне до Станислав Тодоров, който отмени гол на Котев при 0:0 в Мездра, после косвено прецака "армейците", като не даде поне една явна дузпа за Сливен на "Герена" при 0:0, кръг преди вечното дерби. И се завърши пак на срещата от предпоследния кръг в Ловеч, където при 1:0 за домакините пак Станислав Тодоров отмени гол на Иванов в края на мача за засада, сигнализирана от страничния съдия.