Няколко са изводите от сблъсъка между Левски и ЦСКА-София. Първият такъв е, че България има своето ново дерби, което категорично може да претендира за успешна реплика на най-големия сблъсък у нас, ликвидиран по (не)обясними причини окончателно на 9 септември тази година. Това обаче не е толкова важно, колкото същината и значението на зараждащото се съперничество. Фактите са такива, че над 25 хиляди зрители на трибуните отсъдиха, че предстои това да е новият мач №1 на България.  

Извод №2 е, че в този ЦСКА приликите с ранния Литекс са поразителни. И не защото финансовият благодетел, ръководството и футболистите в по-голям процент от настоящия "червен" клуб са от Ловеч, както и генералния спонсор...Не, не е затова. Набиват се просто на очи много нюанси и съвпадения, характерни за ранния Литекс от нетолкова далечното минало, които забелязваме в този ЦСКА.

В събота сякаш гледахме дежа вю, в което Гриша Ганчев направи показно и триумфира над колегите си в "синьо", поне що се отнася до тънкостите на т.нар. "тих фронт". Така, както често се случваше, докато бизнесменът бе на върха на пирамидата в автентичния Литекс.

Като опитен играч, врял и кипял в занаята, Ганчев направи всичко възможно и зависещо от него, за да зададе посоката на събитията, да измести фокуса към привърженици, МВР, билети и т.н., само и само съдийското назначение да мине между редовете, за да няма шум. А това у нас е един много, ама много важен детайл. Гришата за пореден път показа, че в това отношение няма равен на себе си, защото той тези мачове ги е играл многократно, вече почти 20 години. Призна го в откровено интервю пред Сашо Диков в старото му предаване по "Нова телевизия".

Затова няма нищо случайно в избора на Ивайло Стоянов, чието любимо занимание е да свири каквото не трябва и когато не трябва. Даваме жокер и стигаме до следното питане - не беше ли предвиден друг рефер да ръководи двубоя, и ако е така, какво, или по-точно кой, е наложил смяната му? И тук не говорим само за дузпата фантом, която не е дискусионна, както твърдят "червените" пера. Става дума за начин на поведение, клонящ винаги към определена посока, клонящ по-точно казано към слугинаж!

Като старо куче в занаята Стоянов умело използваше различните ситуации, за да се застрахова от евентуални обвинения в пристрастия. Не е изненадващо, че пожали от картон Георги Костадинов още в първите 10-15 минути на мача, когато Мечката редеше нарушение след нарушение, едно, две, от които бяха отзад. Стоянов, който иначе е съдия на прилично ниво, много добре знаеше, че ще се изложи, ако беше дал онази "дузпа" на играта с ръка на Минев, която вече и в махалата не се отсъжда, а който твърди обратното не е зле да се образова по темата. Хващам бас обаче, че ако резултатът се беше запазил 1:0 за Левски, в добавеното време петричката Сватба щеше да посочи бялата точка при падането на Виана. На секундата, на мига...

Критерият на Сватбата е и моментът да направим преход към извод №3. А той е, че мачовете между Левски и ЦСКА-София трябва да се ръководят от чужденец. Да си говорим директно - и децата знаят зависимостите на родните рефери и наколенките им към силните на деня, без значение дали говорим за Иво Тонев (б.а. - при първия му престой в Левски), Гриша Ганчев или Кирил Домусчиев. А понеже направихме паралел между двамата бизнесмени, отварям скоба и ви връщам леко назад във времето, за да ви припомня един любопитен факт. Знаете ли кой е първият съдия, отсъдил дузпа срещу Лудогорец в Разград, а май и въобще срещу разградчани? Казвам ви веднага - името му е Ивайло Стоянов, по време на мача на Лудогорец срещу...Литекс, завършил с победа 4:2 за ловчанлии. Дали е случайно? Не мисля...

Но стига с изводите...Иска ни се да вярваме, че грешим, но както се пее в песента "А дано, ама надали"...С други думи казано - новото дерби започна със старите похвати.