Новите треньори

Разширението на първа професионална лига има и хубава страни. Всъщност има предимно хубави страни. Ясно е, че експериментът с малко, но силни отбори претърпя пълен провал. Явно по-добре ще е с повече отбори – и слаби, и силни. Всъщност както винаги е било.

Случи се нещо, за което писах нееднократно през миналия сезон. Отпуши се възможността млади треньори - дебютанти на попрището, да получат реален шанс за работа. А не да чакат на опашката за работа. И чакането да ги превърне в непоносими плазмодии, каквито, уви, имаме много в нашия футбол.

В групата от 14 отбора имаме цели петима треньори във възрастта, която по дефиниция обуславя бъдещето. Христо Янев, Веселин Великов, Александър Томаш, Александър Димитров и Георги Иванов. Близо

40 процента
от личния състав

е запълнен с момчета от около и до 40 години. Това е наистина много добра новина, истински свеж бриз. Няма да правя сравнения за миналата година, но тогава в елита нямаше нито един истински млад и надежден специалист. Сега тенденцията е пречупена. Освен петимата младоци в елита отбори ще водят няколко треньори в златна възраст – Илиан Илиев(48), Ангел Червенков (51), Димчо Ненов (52), Николай Костов (53) и чужденецът Стевица Кузмановски (53). А старата гвардия ще бъде представяна от Георги Дерменджиев(60), Стефан „Чечо“ Генов(60) и другите двама чужденци – Люпко Петрович (69) и Александър Тарханов (62).

Както добре се вижда, промяна има, но все още не е в такива размери, за да се твърди, че гоним модерните тенденции. Все още нашите треньори сумарно бият с десетина година възраст тези в Бундеслигата. Все още поколението на родените след 1974 година не е представено съвсем подобаващо.

Но все пак се тръгва в правилна посока. Освен количествените измерения обаче трябва да има и качествени. С най-големи очаквания и отговорности е натоварен 37-годишният Христо Янев. Фактът, че го обявих за „българския Симеоне“, съвсем не бе случаен или плод на анафора. Христо Янев има уникалната възможност да създаде свой, автентичен тим, който години наред да бъде еталон за стил. Много уместно е сравнението с Ивайло Петев, който някъде на неговите години взе Лудогорец във Втора лига и този отбор до ден-днешен е с класи над съперниците си в България. Някои казват, че е заради парите на Домусчиев, в което има доза истина. Но без иновативното мислене на Ивайло парите нищо нямаше да постигнат. Защото тогава 35-годишният Петев постави един член първи и той се нарича офанзивен футбол. Отборът и до днес се придържа към тази максима.

Нещо подобно направи Янев в първата си година като треньор на ЦСКА. Вярно, и обстоятелствата го изискваха и принудиха, но в тази първа година червените играха изключително атрактивно. И сега ми е любопитно до каква степен Янев ще направи компромиси. Пред него са идеалните обстоятелства, попадна на място, където треньорите не са застрашени от бърза смяна. Не е в стила на Гриша Ганчев. Янев има една година, в която трябва да докаже, че освен амбиция притежава и качества.

За него и другите млади се отнася правилото – никога не прави компромиси. Или поне такива със своите виждания. Треньор, който се съобразява със собственика и неговия антураж, е обречен на провал. Поне една дузина мога да изредя от тази категория, имаше нещо в тях, но безкрайното превиване пред велможата ги превърна в най-обикновени гниди. Някои от които буквално за две-три заплати се съгласяват да работят и после да им бият шута. Младите не бива да го допускат, те може и да не плащат парите за музиката, но музикантите свирят по техните ноти. Силно се надявам, че освен качества ще покажат и характер. Не само с началниците, но и с журналистите, с публиката дори. Всеки един млад треньор трябва да си изгради кодекс за отношенията със заобикалящата го среда. Журналистът пита или анализира, но това не го прави специален за треньора. Тази мантра, че си някой, когато пишат за тебе, е много измамна. Марсело Биелса почти никога не дава интервюта, но някой може ли да отрече, че е гений.

Младите
треньори
не трябва

да плагиатстват утвърдени практики, като тези на Стойчо Младенов например. Всяко изявление да почва с великата публика и това да е гаранция, че няма да си загубиш работата и вечно ще те носят на ръце. Въобще тази мисъл не трябва да ги води. Една година и половина публиката на „Герена“ обиждаше Мъри Стоилов, хвърляше по него бутилки. Това попречи ли му да стане най-добрият ни треньор през новия век!? Повлия ли му отношението на ботевистите!? Няма какво да се плашат от странични фактори.

Големите работи ги правят само чешитите. Тези, които не плащат данък обществено мнение.

Не само към Христо Янев са големите очаквания. Лично аз очаквам чудеса от Александър Димитров. Той е един от малкото, които са общували обилно с големия футбол. Като треньор на юноши и младежи непрекъснато е бил в досег с това, което се случва по света. Сега трябва да направи един Берое за пример, да си личи, че този отбор няма нищо общо с българската флора и фауна. Георги Иванов също е на мястото си, няма какво да се спори, той винаги е искал да бъде треньор. На 40 години е и може да направи тепърва чудеса. А към Томаш пък имам направо свръхочаквания. Ерудиран, умен, много футболен, задължително трябва да направи Верея за пример. Няма и кой знае какво напрежение. Но да не се превръща в поредния бърборко, такива бол по телевизията! И Веско Великов също е в началото на пътя си и не трябва да пропуска големия шанс да потвърди добрите впечатления…

Групата на младите треньори, която, надявам се, ще се увеличава, защото към тях могат да се присъединят Костадин Ангелов, Тошко Янчев, Светльо Тодоров, Николай Кръстев, може да даде едно по-добро бъдеще за българския футбол. Те са призвани да размътят блатото. Да върнат офанзивния, нападателен, автентичен за дадения клуб футбол. В последните няколко години българското първенство спря да интересува хората и заради абсолютното придържане към антифутболни догми. Надявам се младите треньори да накарат младите футболисти да летят по терена. Да ги изкарат от тази непоносима схоластика на предпоставената зона. Може би футболният материал не е чак толкова лош, ако му се даде възможност да покаже и развие качества. Някои отделни проблясъци се видяха в Славия и Ботев през последната пролет.

Но всъщност подобряването на гледката трябва да е цел на всички. Не само на младите. Имаме трима треньори чужденци и всеки един от тях е оставил положителна следа и е доказал, че е полезен на българския футбол. Слава Богу, няма такива герои като Рибейро или Шиляк. Опитните Дерменджиев, Генов също са били винаги от страната на модерните концепции. А тези в златната възраст могат да напишат най-добрите страници в биографията си. Илиан Илиев например като подготовка и виждания за футбола има много по-висок таван от постигнатото досега. Червенков и Костов се доказаха в чужбина, крайно време е да го направят и у нас. Е, има и някои липси. За пръв път от години нямаме представител на поколението от „четвъртите в света“. Няма ги Стоичков, Балъков, Любо Пенев, Хубчев... Няма ги и най-добрите ни - Мъри, Херо, Стойчо Младенов. Някои свестни треньори като Николай Спасов и Стойчо Стоев са без работа, но не са си казали последната дума в занаята.

Налага се изводът, че Първа професионална лига е с отличен треньорски баланс. Господа собственици и чорбаджии, не разваляйте хубавата работа. Дайте на треньорите си увереност и спокойствие, защото по-добри няма да намерите. Тези, които чакат за първата попаднала работа, със сигурност няма да ви решат проблемите.