Дербито ЦСКА - Лудогорец напомни кошмара от мача с Тулуза. Донякъде. Защото след равенството с френския отбор, "армейците" бяха елиминирани. Докато сега има още 15 кръга, в които „червените" имат своите шампионски шансове.

С изравнителния гол за разградчани натирен цесекар разкри проекта „Симонович”. Иван Стоянов, който от малък е привърженик на ЦСКА и влезе в историята на армейския клуб като се разписа срещу Левски, бе насила пратен в Алания. Пращането на талантливия футболист в руския отбор бе част от поредното връзване на бюджета на „Титан". Пак същите шефове, по никое време през сегашния сезон, вкараха в ръководството на отбора Драголюб Симонович с цел да бъде изгонен Милен Радуканов.

Покрай изгонването на талантливия млад треньор бе тотално разбит колектива. И коренно сменена игровата тактика на отбора. Ако Симонович ще продължи престоя си на „Армията" е добре да му се каже, че ЦСКА на своя стадион никога не е играл на контраатаки. Кой ли не е идвал на този стадион? От Рома до Шахтьор, през Милан и Байер (Леверкузен). И въпреки това ЦСКА винаги е играл открит и нападателен футбол!

А срещу Лудогорец, дори при 2:0, отборът чаткаше топката от едното поле в другото. През първата част в един момент панически се изчисти от голлинията. Дузпата, за която претендираха гостите бе спорна, но голът на Гъргоров беше редовен.

Не се знае дали при 2:1 на почивката Лудогорец щеше да обърне мача. Или ЦСКА можеше  да се стегне и да отбележи трето попадение.

Видя се обаче, че през втората част дойде върхът на антифутбола. ЦСКА се бе затворил в някакъв тактически бункер. И няма как тази тактика да е измислена от Димитър Пенев, който винаги е проповядвал открита игра. Със сигурност „треньорът в сянка" Симонович бе решил да копира мачът в Ловеч от предишния кръг. Само, че едно е да играеш като гост на Литекс и на всичко отгоре Зику да има супер ден, друго е да си мислиш, че като водиш с 2:0 на „Армията" държиш мача.

Наистина, грешката на Тошко Янчев при гола на Кешада бе ужасяваща, но в крайна сметка ако отборът си бе играл нормален футбол, а не да практикува някакви хитрини на дребно, тази негова грешка нямаше да е фатална.

Някой ще каже какво толкова „плачете" за Радуканов?  Виждаме го в Ботев (Пловдив). Само, че преди него там бе и Петър Хубчев,  който направи  качествен отбор от голобради юноши в Поморие. Но като отиде в Ботев се хлъзна край Бирената фабрика. Или го хлъзнаха. Така, че не се знае дали Радуканов не е попаднал на някакви подводни камъни при „канарчетата". И в момента обира негативите създадени може би от други хора. Така или иначе Милен не е треньор на ЦСКА, а на Ботев.

За да стане ЦСКА шампион, пред „Титан" има няколко варианта. Ако искат да задържат Дуци Симонович ще трябва да му дадат картбланш през зимата той да определи гръбнака на състава. Да продадат играчите, които той сметне за добре и да доведат футболисти, които сърбинът пожелае. Хем ще напълнят касата от някой трансфер, хем ще доведат потенциални заместници на продадените. И по този начин няма да има „хора на Радуканов". Какъв футбол ще се играе, не се знае.

Ако ЦСКА стане шампион със „сръбски хитрости" и игра на контри на „Армията", никой няма да съди Дуци. Защото победителите не се съдят. Ще бъде наистина смешно, но явно ефективно. Така както за малко не стана с почти спечеления мач с антифутбол срещу Лудогорец.

Има и друг вариант, който е изключително семпъл и при това изпитан. Освобождава се Симонович.  Димитър Пенев отново се съсредоточава върху поста си на почетен президент, защото няма да има нужда да прикрива Дуци с треньорския си лиценз. И да дели успехите си със Симонович, а негативите да обира само той.

После се хвърля  чоп кой измежду Стойчо Младенов и Миодраг Йешич да бъде поканен. И без да се взимат други футболисти, но и без да се продават Зику, Мораеш и Платини, ЦСКА ще бъде шампион далеч преди последния кръг.