Дормушали Саидходжа е най-добре представящият се футболист на ЦСКА в зимната им подготовка. Той стана и голмайстор на турнира „Албена къп", след като вкара 3 попадения. Муши подписа договор с шампионите през декември.

За краткия си престои в ЦСКА, 22 -годишният нападател вече спечели обичта на голяма част от привържениците. Часове след спечелването на първата купа за ЦСКА за годината, Муши бе така любезен да отговори на въпросите на „Топспорт". Той разкри неизвестни до сега неща за себе си и бе максимално откровен.

- Дормушали, честита първа купа на ЦСКА за тази година. Как се чувстваш?
- Безкрайно съм щастлив. Вече играя в отбор, които се бори да вземе всичко. Невероятно е чувството да си партнираш с толкова класни футболисти.

- Вкара три гола в турнира „Албена къп". Стана голмайстор! Направи това само месец, след като премина в ЦСКА. На какво се дължат успехите ти?
- Това е изключително признание за мен. Не го дължа само на себе си. Зад мен има цял един отбор, които ми помага с всички сили.

- Към теб има доста големи очаквания. Притесняваш ли се от това, че може да не ги оправдаеш?
- Не, не ме страх от нищо. Знам, че да играеш в клуб като ЦСКА е трудно. Очакванията към всички нас са огромни. Но аз съм тук, за да покажа какво мога.

- От много малко време си в клуба, а знаем, че всяко начало е трудно. Така ли е и при теб?
- Почувствах се на мястото си още от първия си ден в ЦСКА. Не мога да кажа, че ми е трудно. Познавах и преди това повечето момчета, а и те ме приеха много добре.

- Херман Пиетробон беше твоя конкуренция в атака, но го освободиха. Кои са другите, с които ще се бориш за титулярното място в атаката на „червените"?
-Конкуренцията не ме плаши. Научих се, че по този начин мога само да израсна. Има много добри нападатели в ЦСКА, но не е коректно към колегите да казвам имена.

- Феновете на ЦСКА се славят като едни от най-претенциозните в страната. Как смяташ да спечелиш тяхната обич и след това да я задържиш?
- Искам да помагам на отбора да побеждава. Не е важно дали аз ще вкарам головете или някой друг. Добрата и сърцата игра винаги се усеща от феновете.

- Старши треньорът на тима Димитър Пенев се слави като човек с труден характер. Как работи с вас?
- Той има гениален подход към нас. Доказал се е в цял свят. За нас е изключителна привилегия да работим с него. Можем да научим много.

- Ти премина при „червените" в момент, в който фирма „Титан АС" купи ЦСКА. Усещаш ли сигурност в клуба? Познаваш ли ръководителите от фирмата?
- Собствениците са сериозни хора. Има сигурност в ЦСКА. Не ги познавам лично, но това няма никакво значение. Важното е ние и те да си вършим добре работата.

- С кого в отбора се разбираш най-много?
- С Тошко Янчев се знаем още от Рандерс. Той е много точно момче. Ивайло Петров и Кирил Котев също са ми големи приятели.

- А с кого делиш една стая на лагери?
- С Йордан Минев. Той беше мой съотборник в Ботев. Познаваме се от много време.

- Хората познават голмайстора Саидходжа. По-малко се знае за теб като човек. Разкажи ни нещо за себе си. Какво обичаш да правиш, когато не се занимаваш с футбол?
- Голяма част от времето ми минава в подготовка за следващия мач. Имам малко свободно време. Разпускам активно с риболов. Така се успокоявам най-лесно. Слушам и много музика. Любимите ми стилове са чалгата и ретрото. Най-много се възхищавам на Бони М.

- Малко хора знаят за теб, че си учил в колеж. Как се стигна до това?
- Започнах да следвам в Европейски колеж по икономика и управление в Пловдив. Избрах си специалността публична администрация. За жалост не завърших, защото бях прекалено ангажиран с Ботев.

- Преди време спаси закъсал автобус. Ще ни припомниш ли точно какво се случи?
- Бях тръгнал по пътя Пловдив - Стара Загора. Тогава на първото село преди Стара Загора - Богомилово, видях закъсал автобус. Времето беше много студено. Около 30 човека бяха застрашени от измръзване. Нямаше как да не помогна. Изтеглих ги с джипа си.

- Това е много благородна постъпка. Ти не си я направил за слава, защото, ако не беше кметът на селото, който огласи случката, нямаше да разберем за нея. Какво показа на хората с тази постъпка?
- Това е така. Не съм търсил слава. Нищо не исках в замяна. Просто съм благороден човек, възпитан и не можеше да не помогна. С постъпката си може би дадох урок на лошите хора, на които не им пука за никой друг освен за тях си.

- Как се определяш като човек?
- Трудно ми е да кажа какъв съм точно. Но може би съм скромен и не съм свикнал да се шуми около мен.

- Това обаче няма как да не стане, тъй като ти играеш в един от грандовете на България. Къде мечтаеш да продължиш кариерата си в чужбина?
- За сега мисля само за ЦСКА. Ако трябва все пак да избирам къде искам да играя, ще кажа Челси. Това е любимият ми отбор.

- Идваш от Пловдив. Свикна ли вече със столицата?
- Нямам проблем с това. Навсякъде в България е хубаво. София е един чудесен град.

- Клубът намери ли ти вече жилище?
- Да. Това стана още преди да заминем за лагерите. Исках да се устроя и да не мисля повече за това. Харесах си жилище до околовръстния път. Близо е до Панчарево. Така ще ходя по-лесно на тренировки.

- С кого ще живееш? Ще вземеш ли семейството със себе си?
- Ще живея сам. Родителите ми имат бизнес в Пловдив и няма как да го оставят.

- Сам, далеч от роднини и съотборници, които в по-голямата си част живеят във вътрешността на града. Няма ли да ти е скучно така?
- Свикнал съм да живея сам. Не ми пречи това, че около мен няма оживени места. В Дания живях шест месеца така. Това ми беше и голям урок в живота.

- Разкажи ни повече за престоя си там. Защо не се получи с Рандерс?
- Дадох всичко от себе си, което можах. Лошото бе, че треньорът, който ме бе харесал, се смени. Трудно е да е докажеш в руга държава. Трябва да си поне две класи над футболистите от страната. Играех повече за втория отбор. Вкарах 14 гола за 9 мача, но явно не им бе достатъчно. Имах много силен конкурент в атака - Джибиффал, който по-късно беше искан от Фенербахче. Трудно беше да се съревновавам с него.

- След Рандерс се завърна отново в Ботев. С какви чувства оставаш отбора? „Канарчетата" в момента имат доста проблеми...
- С най-добри чувства. Надявам се да се оправи всичко там. Ботев не заслужава това, което става в момента. Винаги ще им бъда благодарен за всичко, което направиха за мен.

- Какво ще ти липсва най-много от Пловдив?
- Отборът на Ботев. Семейството си го виждам. Но винаги ще обичам „жълто-черните" и ще ми липсват малко или много.

- Какво си пожелаваш?
- Титла с ЦСКА. Много успехи на мен и моите съотборници, както и на всичките ни привърженици.