ЦСКА постигна пета поредна победа, четири от които дойдоха при гостувания, и нагласите в червената общност са, че тази на "Лаута" бе от т.нар. шампионски. Все още обаче се намираме едва в средата на първенството, а и цялата добре смазана задкулисна машина на Хегемона е впрегната в действие, така че нека победата в Пловдив не бъде наричана "шампионска" поне засега, а по-скоро сладка, изстрадана и многозначителна по пътя към вечната историческа цел на армейците, а именно първото място.
По горещите следи на изключително напечения двубой отново най-ярко се очертава фигурата на треньора Саша Илич. За пореден път той поднесе чудесен материал по треньорско творчество както с промените, които предприе, така и с ефективността на изпълнителите, на които се довери. Беше ясно, че към края на изморителния полуетап от първенството, започнал още при 40 градуса през юли, съчетан с евромачовете и преминал през тежкия маратон от 5 гостувания извън столицата в рамките на 20 дни, ЦСКА няма да покаже кой знае колко бляскава продукция на "Лаута". Затова и съвсем нормално наставникът заложи на проверените си оръжия и те отново му донесоха победата. Компактната игра в защитата и предмостието й не се огъна пред мощния натиск на Локомотив, който изигра най-силния си мач през сезона. В пореден мач блесна Амос Юга в новото си амплоа, промотирано от Илич. Оттам нататък като зрял отбор ЦСКА използва единствената си реална възможност за попадение и го реализира. Стори го Лазар Туфегджич, който отнася справедливи критики за представянето си от началото на сезона, но в много важен момент даде своя принос. По подобен начин вече се изявиха Гарсес, Морено, Назон, дори и оспорваният от мнозина Де Нойер, който отбеляза екзистенциално важен гол в последната минута. Така много сладкият успех на "Лаута" се оказа функция на всички оптимистични, драматични и принудителни обстоятелства около ЦСКА през последните 4-5 месеца, откакто Саша Илич води 31-кратните шампиони.
Сериозни похвали в този мач заслужава домакинският отбор, който показа чудесен футбол и даде страхотна битка на съперника си пред темпераментната публика на "Лаута". Александър Томаш, който е един от най-проспериращите български треньори, е изградил състав с добри изпълнители, който е готов да направи следващата крачка в развитието на Локомотив, започнало при Бруно Акрапович и продължило под ръководството на Александър Тунчев.
Връщайки се към ЦСКА, представянето на Локомотив е поредният повод победата на традиционно негостоприемния стадион "Лаута" да е толкова сладка. Червените обаче продължават да изпитват определени трудности при изграждането на оптималния си състав и със сигурност ще се нуждаят от надграждане по време на зимната пауза, за да задържат първата позиция, която уверено заемат към този момент. То трябва да е както с две-три класни попълнения, така и чисто сред настоящите изпълнители, от които Саша Илич вече демонстрира, че умее по перфектен начин да изстисква максимума на възможностите. Но за да си осигури благоприятна позиция в дългото прекъсване в шампионата, ЦСКА се нуждае от още две победи през есента. Червените направиха пет поредни големи крачки в правилната посока в последните седмици и са длъжни да преминат следващите две с набраната инерция и самочувствие.
armeec51
на 02.11.2022 в 21:44:29 #3Аз Колеги бих добавил съвсем краткото си мнение за Треньорите, що се изредиха в нашият тим . Паралелно с тях, наблюдавах и Сашо Тунчев . Като играч не ме впечатляваше изобщо, но от как е Треньор, той ИЗРАСТВА с всеки мач и във всеки отбор . Надявам се , че и нашите Ръководителчета на Армията го държат под око , и след година на Новият стадион, той Тунчев, да изведе един перспективен и обигран отбор, в който да преобладават поне 7 Българи Армейци !!!
elaizgrey
на 02.11.2022 в 15:22:36 #2О Боже, шедьовър след шедьовър. Това са закъснели подаръци за отминалия вчера ден на народните будители. Жалко, че докарват до тежки умопомрачения подуянски скодоумия като водното л@йно, гибона 84, владко гладкото и ориндж припс - все известни форумни илитерати
asentset.o
на 02.11.2022 в 14:49:30 #1Поредният блестящ анализ на Жоро Атанасов, браво!