Новата перла в атаката на ЦСКА Мауридеш даде интервю за предаването "Домът на футбола" по "Диема". Ето какво каза нападателят:

"Започнах да играя, когато бях на 6 и застанах на вратата. Контузих си китката. Баща ми ми каза да пробвам като защитник. След това играех в средата на терена, бил съм и крило. Накрая си казах, нека да опитам да бъда и нападател, само това още не бях пробвал, да видим какво ще излезе и ето, че успях, задържах се в атака.

Снимка 369669

Източник: LAP.bg

Само мога да благодаря за възможността, че имах привилегията да се уча от най-добрите в Интернасионал. Там станах футболист. И наистина ужасно много съжалявам, че не успях да играя много за първия отбор. Но независимо от това, винаги ще държа Интернасионал близо до сърцето си.

Само споменаването на тези имена, на Диего Форлан, на Андрес Д'Алесандро, на Дунга, говори за класа. Аз съм истински късметлия, че играх заедно с Форлан и Д'Алесандро, а Дунга ми беше треньор. На него вечно ще бъда признателен, защото ми даде шанс да играя редом до подобни звезди, а аз бях само на 18 тогава.

Още преди мача се случи нещо странно. Говорих с баща ми и му казах - татко, да знаеш, че ще вляза в игра, Д'Алесандро ще центрира и аз ще вкарам с глава. Изведнъж всичко това се случваше наистина - аз бях на терена, той ме видя и естествено центрира отлично, а аз се разписах. Радостта беше неописуема, обзе ме изцяло. Тренирал съм и жиу жицу и капоейра, правил съм хиляди пъти подобни салта - никога не съм имал дори минимален проблем с това. Но именно това, което направих след гола доведе до контузията ми, просто коляното ми поддаде и след това бе ужасно.

Снимка 369656

Източник: LAP.bg

След като получих контузията, първоначално се смяташе, че след 4 месеца ще мога отново да започна да тренирам. Възстановяването вървеше добре, но ми бе изключително тежко, тази бе първата ми по-сериозна травма. И когато трябваше да подновя тренировки се появи още един проблем в коляното, някакво възпаление или кръвоизлив, така ми обясниха, което забави завръщането ми в игра с още 9 месеца. Определено тези 13 месеца бяха най-тежките в кариерата ми. Дори бях готов да захвърля всичко, беше ми писнало, от процедури, от рехабилитация...

Но тогава изключително много ми помогна моето семейство. Ако не беше семейството ми, може би сега нямаше да съм футболист. Огромно благодаря за всичко, което направиха за мен тогава. Все още мога да правя тези салта, но съпругата ми е непреклонна. Каза ми, че ако види още веднъж нещо подобно, ще изхвърча от вкъщи, така че се въздържам, искам да има къде да живея все пак...", каза футболистът.

ЦСКА приема Адмира Вакер на "Армията", "червените" с кадрови проблеми на всички постове

ЦСКА приема Адмира Вакер на "Армията", "червените" с кадрови проблеми на всички постове

Австрийският тим пристигна в София без наставника си Ернст Баумайстер