Отминалият есенен дял на шампионата за ЦСКА е достоен да бъде описан от любители на епичните романи (за началото на кампанията), на трилъра и абсурда (по средата на сезона) и реализма (към петнадесетия кръг). Въпреки че в тези редове трябва да се прави обзор за мачовете от първенството, събитията са свързани с начина, по който ЦСКА влезе в групите на Лига Европа.
Направи го с гръм и трясък след тактическо реми с руския гранд Динамо (Москва) в София за 0:0 и безапелационна победа при гостуването с 2:1. Покрай тези два августовски мача за историята - в началните четири кръга от първенството, "армейците" показаха, че са в настроение за игра. На старта все още никой не знаеше как ще паснат новите попълнения от Сливен и от Ботев (Пд) на "Армията", както и Спас Делев.
От друга страна не се предполагаше, че Локо(Пд) ще изиграе един слаб сезон. Така преди първия двубой на "Лаута" нещата изглеждаха съвсем логично неизвестни. И от тази гледна точка встъпителното 5:0 срещу традиционно труден съперник бе повече от показателно.
След това играчите на ЦСКА, на които им стана навик да играят домакински мачове на чужд терен, "приеха" Берое в Сливен. Резултатът 3:0 в полза на "армейците", става още по-ценен, като се има предвид какъв сезон направиха старозагорци въпреки налегналото ги впоследствие безпаричие.
После дойде и ранният шести кръг, в който трябваше да бъде срещнат вечният съперник Левски. В навечерието на мача се разигра прословутата "Казанска афера", в която четирима от основните футболисти на "сините" (Зе Соарес, Тасевски, Живко Миланов и Рабе) пътуваха до Казан, за да бъдат "купени" от шампиона Рубин. Докато се върнат след блъфа с късен полет в деня на мача в неделя, ЦСКА с красиви голове на двамата Стоянови от Сливен - Иван и Костадин, би Левски с 2:0.
И някак си оттук нататък безметежният "розов" период на "Армията" приключи.
Последваха три мача, в които ЦСКА взе пълен точков актив срещу Монтана като гост, със Сливен у дома и пак с Ботев като гост в Пловдив. В тези срещи обаче "червените" не показаха никакъв облик, а Любо Пенев повтаряше едно и също след мачовете - че отборът е играл слабо и той самият е предупреждавал играчите за това.
Чудел се как в тренировките всичко е наред, а в официалните мачове не се вижда нищо. Е, кой ако не старши треньорът трябва да знае защо се получава тази метаморфоза. Някак си между другото, докато отборът вървеше без грешка през кръговете, не се забелязваше Любо Пеневата (анти)логика да върти постоянно и повече, отколкото трябва, различни играчи на различни постове.
Така, докато ЦСКА си играеше на ръба на бръснача (както в домакинския мач със Сливен, в който гостите за малко не вкараха накрая не един, а два гола), дойде неминуемото. А именно - загубата, при това класическа, на "Армията" от Миньор с 0:3. Тя бе вододел между оптимистичното начало и мрачната криза, която удари с пълна сила. Сривът траеше, реално погледнато, между загубата от перничани и тази в Ловеч. Но бе нажежен до ярко червено.
ЦСКА също не остана длъжен на есенното разнообразие от извънфутболни събития. Основни фигури не бяха деветимата обвинени, а после реабилитирани "среднощни скитници". Фигурата, която завъртя на пръста си ЦСКА, бе Любо Пенев. Първо изгони играчи, после щеше да се среща с тях. След това подаде оставка, не му я приеха.
Когато трябваше да пътува за Англия за двубоя с Фулъм, не го пуснаха да замине заради проблеми с банка. След това замина. Появи се в хода на първото полувреме на "Крейвън Котидж" като някакъв маг. Междувременно продължаваха неговите изненадващи ротации преди и по време на мач.
Емблематична бе смяната на Руи Мигел при 2:1 за ЦСКА срещу Локо(Сф) в "Надежда" с Янко Сандански. Докато се окопити последният, резултатът бе изравнен на 2:2. А ЦСКА загуби нови ценни две точки. Есенният полусезон за "червените" завърши с две постни нулеви ремита срещу Черно море във Варна и после с Черноморец в София.
В морската столица Любо, който като футболист бе страхотен нападател, извади рядко плашлива тактика срещу неубедителните "моряци". И отново бяха загубени точки. За тези изгубени Любо като че ли натякваше в последно време на самия себе си.
Да приемем, че хиксът с Черноморец в къщи се получи от липса на шанс. При едно от положенията на Мишел Платини топката като по чудо не влезе в бургаската мрежа. Друг е въпросът какъв е полезният коефициент на действие на носещия славно име бразилец. Който на всичкото отгоре започна с добре известните на цял свят номера на неговите сънародници - да се опитва да се скатава. Само дето няма покритието на Кака или Роналдиньо.
Едва в осминафинала за Купата на България срещу Литекс ЦСКА показа класа, за да отстрани носителите на Купата и основен конкурент за титлата.
Ще трябва да се изчакат два месеца, за да се види дали наистина класата се е събудила в "армейските" футболисти. Дали разбитият временно колектив ще проработи пак и дали играчите ще играят отново за своя треньор... Любо Пенев.
Любо Пеневата (анти)логика
Източник: wtv
2:0 над Левски не спаси есенния полусезон на ЦСКА, минал през епоса, трилъра, абсурда и реализма
пиргос
на 17.12.2009 в 19:42:50 #2отбора от подуене е шампион,баце
малка подробност 
Time Bandit
на 17.12.2009 в 17:57:00 #1Ако някой каже,че сезона е бил успешен за нас-то той е време да си ходи,дори и името му да е Л.Пенев.Покрай него трябва да се махнат и целия отбор с 1 до 3 изключения. Нов отбор,с нов тренъор това ни трябва. Нито една купа и срам в групите на УЕФА-това е равносметката за 2009 г. По жалкък е само отбора от Подуяне,но той по не си взе своето във вътрешното първенство.