"Боже, колко мъка има по този свят, боже", казва Петър Моканина в разказа на Йовков "По жицата". Известната фраза важи с пълна сила за футболистите на ЦСКА, които са толкова жалки и смешни, че едва ли осъзнават, че са стигнали дъното. А това са хора, които носят свещените червени фланелки на отбора, постигнал толкова успехи в България и в Европа...

Мъчението срещу Хайдук (Кула) бе върха на кретенизма от страна на ЦСКА. "Армейците" напълниха гащите срещу сръбския анонимник Хайдук, който в своята история имаше едва четири мача в Европа. И то в турнира Интертото. Клуб, който няма лицензиран стадион, няма фенове, няма пари за ток и наем на стадион, няма нищо. Половината му футболисти стават за келнери, продавачи на сладоледи, за чистачи на бензиностанции, но не и за спортисти. "Мегазвездата" Османович има вид на шкембеджия, току-що навлизащ в месарския бизнес.

Вратарят им Джуричич е готов за снимки в Холивуд за някой трагикомичен екшън - артист от класа. Де Ниро и Ал Пачино ряпа да ядат! Централният бранител Раданович бе с два вързани крака, а по едно време превързаха и главата му.

Но сърбите се хвърлиха като хайдуци. Като истински хайдуци. Може да са некадърни и да "пукат" топката, ама играха със сърце. Бореха се и се бранеха, сякаш зъл враг бе обсадил тяхната родна област Войводина. Отсреща им обаче нямаше никакъв зъл враг, а подобие на тимче.

"Червените" се прочуха толкова много, че този отбор вече няма смисъл да съществува. Всички, които имат нещо общо с ЦСКА, трябва час по-скоро да напуснат. Те записаха най-срамната страница от историята на клуба в Европа. Загубите от исландския Акурейри (0:1), от унгарския МТК (1:2) и от Омония (1:4) са цвете в сравнение с играта, която ни бе демонстрирана в четвъртък.

Не знам какви планове да бъдат обявени на "Армията" - план 2010 или 2020, но това не може да продължава. Преди две години агонията пак бе на мода в Борисовата градина. Тогава в ролята на мъчител за ЦСКА бе Омония (за втори път). "Червените" пак губеха с 0:1 и изравниха в самия край чрез Амиран Муджири. После дойдоха продълженията, в които българският отбор все пак спечели с 3:1. Едно е обаче Омония, а друго - сбирщината Хайдук. А и резултатът сега е 1:1.

За какви вътрешни правилници говори онзи ден председателят на Надзорния съвет на ЦСКА Стефан Орманджиев. Та на него не му ли е ясно, че ЦСКА няма лице, че този отбор не може да съществува по този начин. И как имаше наглостта Стиви'О да каже, че бил доволен от резултата и че ЦСКА е играл срещу стойностен противник.

Как не го е срам поне малко. Защо Пламен Марков дойде в отбора? На шефовете не им ли бе ясно, че г-н Марков не става за треньор на "армейците". Той е толкова тих, плах и бездушен, че дори сам не може да си повярва, че може да спечели даден мач. Как футболистите да отстраняват, да мачкат съперника, като няма кой да им подвикне покрай тъчлинията.

Феновете бяха съвсем прави през пролетта, когато извикаха на няколко пъти срещу управата. Но тогава шефовете веднага се разтичаха и затвориха сектор "Г", започнаха разследване кой е изричал обидните реплики. Сега привържениците отново не издържаха и скандираха същите думи. Тях не може никой да ги спре, защото те страдат, мъчат се, плачат, когато виждат, че някои иска да срине любимия им отбор. Те не могат да гледат разпадането на ЦСКА. Те са хората, които не спят по цели нощи, държани са по граници, бити са и малтретирани, но въпреки това отиват и викат "само ЦСКА".

Само че това явно на някои хора не им се струва важно. Те гледат как да приберат някои лев в повече и да припечелят, а отборът - вълците го яли. Тези хора час по-скоро трябва да се махат от ЦСКА. Щом не могат да направят нищо добро за клуба, поне да не пречат и да не го дърпат толкова страшно към дъното на пропастта. Този отбор няма нищо общо с онзи, в който са играли Жеков, Стоичков, Якимов, Пенев, Костадинов и т.н. Какви са сегашните футболисти в ЦСКА?

Пълни лигльовци, изрусени манекени, незаслужващи нищо повече от презрение и ненавист.

Едва ли някой от тях се е почувствал зле след срамния мач. Сигурен съм, че всеки си е казал на ум: "Абе, нали ги отстранихме, това е важното". Не, драги ми футболисти и скъпоплатени звезди, не това е най-важното. Вие направихте така, че хиляди хора да страдат и да се чудят как така техният любим ЦСКА не може повече от три часа да вкара гол на Хайдук (Кула). На Хайдук, не на Барселона, Милан или Интер. Но явно така ще бъде оттук нататък, мъка, мъка и само мъка. Радостта е за други, които знаят как се работи и как се постигат успехи. Успехи, които ЦСКА отдавна не е постигал, скоро няма и да постигне.