Точно преди година ЦСКА загуби баража за Европа от отбора от Бистрица. Това беше прието като най-срамния сезон в историята на клуба. Само че какво да кажем за настоящия?

Отбор с амбиции, с огромен бюджет, с претенции за титла и купа, а накрая - пето място,  загубен финал от Лудогорец и позорно загубен бараж за Европа от Арда. Това е една цяла година, изгубена в илюзии, грешни решения и фалшиви надежди.

 Арда - ЦСКА 1:1 (5:2 след дузпи) в бараж за Лига на конференциите

Нов кошмар за ЦСКА! Арда изхвърли "червените" от участие в Европа след победа с дузпи!

Сезонът в Първа лига официално приключи

Да, Александър Томаш се провали. Провали се като треньор в един от най-важните периоди за клуба. Но истината е, че не е само той. Провалиха се всички. Провалиха се директорите, провалиха се скаутите, провалиха се всички онези безброй фигури, които се навъртат около ЦСКА, мислейки не за емблемата, а за джоба си. Всички онези, които само обещават светло бъдеще, а на терена - НУЛА. Една кръгла, болезнена, разочароваща нула.

ЦСКА загуби всичко, което можеше да загуби. В пореден решаващ мач този отбор не показа характер. Нямаше психика, нямаше сърце. Нямаше... топки. Мачът с Арда беше апотеоз на този провален сезон. И то - по възможно най-болезнения начин - изравнителен гол в добавеното време, дузпи... и съдбата на сезона беше поверена в краката на Сейни Санянг. Да, същият Сейни Санянг, който до преди броени седмици беше отписан, забравен, заточен във втория отбор. Изведнъж изтупан, излъскан, вдъхновен, вкарал два гола срещу отбори, които играеха само защото трябваше да доиграят сезона - и вече си представяхме, че имаме Роберто Карлош. Но не - това си беше старият, добре познат Сейни Санянг.

Снимка 718619

Източник: startphoto.bg

Още щом тръгна към точката за дузпата, всичко беше ясно. Сигурно освен Томаш, нямаше друг човек в цяла България, който да вярва, че ще вкара. И това не е само негова вина. Това е само още един щрих към голямата картина - че този отбор просто си заслужи съдбата. Заради цялото недалновидно управление, което продължава вече втора година, откакто Гриша Ганчев официално се оттегли.

ЦСКА, а сега накъде?

Къде е спортният директор? Пауло Нога дойде с визитка, с претенции, с репутация. Сигурно е отличен специалист. Но така и не чухме нищо от него. Нито веднъж не коментира състоянието на отбора, не застана пред медиите, не изрази мнение за треньора, за посоката, за процесите. Всичко около клуба звучи като добре написан проект за бъдещето. Говорим за стратегии, за визии, за планове... А настоящето? Настоящето гори, руши се, пропада. И никой не иска да го погледне в очите.

Снимка 718620

Източник: startphoto.bg

ЦСКА за втора поредна година пропуска Европа. Пропуска сцената, където се коват големите имена, където се печелят истински пари и където един отбор показва дали има място сред големите. Сега - няма. Ще зацикли селекцията. Ще липсва свеж финансов ресурс. Ще липсва мотивация. Ще липсва всичко.

ЦСКА се връща в първи клас. Всичко започва отначало. Но дали изобщо има идея какво започва? В последните години клубът се опита да създаде структура - имаме изпълнителен директор, спортен директор, имаме главен скаут, говорим за маркетинг, за планиране, за бази, за стадиони... Всичко изглежда красиво на хартия. А на терена? Няма един човек, който да си тежи на мястото. Няма спортен ръководител, който да излезе и да обясни реално процесите за настоящето.

Има ли изобщо пилот в самолета на ЦСКА? Пари има. Всички го виждаме. Но не казваме кой ги дава. От самото начало алармираме - има неясноти, има сенки, има хора, които не искат да се афишират. "Абе, важното е, че има пари" - ще каже някой. Не, не е важно. Важно е КОЙ стои зад клуба. Важно е какво иска, какви цели има, каква философия носи. ЦСКА не е просто бранд. Не е някакъв маркетингов продукт. Това е общност, това е история, това е идеология. И тя не може да се крепи на недомлъвки и полуистини.

Снимка 718572

Източник: startphoto.bg

Сега ще махнем Томаш и ще се преструваме, че всичко е наред. Но не е. Не е наред. И няма да бъде, докато не започнем да гледаме настоящето в очите. Докато не разберем, че отбор не се гради само със стратегии, речи и PowerPoint презентации. Не става само с пари, интереси и обещания. Става със здрава ръка, с истински футболни хора, с отговорност и - най-вече - с разбиране какво представлява ЦСКА.

Ако продължим да прескачаме етапи и да си затваряме очите за проблемите, няма да вървим напред. Ще обикаляме в кръг. Отново и отново.

Снимка 718621

Източник: startphoto.bg