Кирил Метков: Счупиха ми крака и намразих футбола

Кирил Метков е роден на 1 февруари 1965 г. Започва кариерата си в "Локомотив" (Сф). Играе за "железничарите" от 1983 до 1991 г. През зимата на 1992 г. преминава в ЦСКА. С червената фланелка се подвизава до август 1993 г. Печели титлата и Купата на страната. След това преминава в японския "Гамба" (Осака). Метков е първият българин в Джей лигата. В "А" група има 264 мача и 70 гола. В националния отбор записва 9 мача и отбелязва веднъж. От няколко години работи като треньор в детско-юношеската школа на "Локомотив" (Сф). В момента е начело на отбора, родени 1997 година.

- Г-н Метков, треньор сте в школата на "Локомотив". Виждате ли бъдещите Начко Михайлов, Никола Котков и Емил Гъргоров сред децата, които тренират тук?
- Има млади таланти, но има пречки да се развиват нагоре. Първо, условията са ужасни. Нямаме терени. Чакаме да започне строежът на така обещаните от ръководството игрища, защото ни е трудно. Второ, младите нямат достъп до мъжката съблекалня. Не могат да видят какво е да си в първия отбор. А разликата между него и юношеските формации е огромна. Трето, в отбора има много чужденци, които пречат на младите да направят последна стъпка и да влязат в мъжкия тим. По мое време пак имаше играчи от други държави, но бройката им беше ограничена. Налагаха се млади момчета за разлика от настоящето. Чужденците ядат главите на младите в България. Юношите не могат да преодолеят напрежението, ако само гледат отстрани. Не може да влязат на терена и да покажат пълния си потенциал. Трябва им време, за да свикнат с мъжкия футбол.
- Какво ви е дал футболът?
- Най-вече емоции. Имал съм невероятни преживявания. Едва ли щях да ги изпитам, ако не бях станал футболист. Всичко останало е минало и заминало. Накрая ти остават само емоциите, които си изпитал.
- Не успявате да станете шампион с "железничарите". Тежи ли ви?
- Да, в голяма степен. Начинът на мислене на отбора бе различен. Нямахме поставена цел да бъдем шампиони. Винаги съм искал да съм първи. Среднячеството не е за мен, затова реших да премина в ЦСКА.
- И ставате шампион с "червените".
- Затова преминах на "Армията". Знаех, че те винаги се борят за титлата. Исках да стана шампион. И успях. Валентин Михов правеше така, че всички мачове да бъдат приятни. Беше добър ръководител. Имам много незабравими моменти с червения екип. Най-вече в съзнанието ми изпъкват мачовете срещу "Левски". Те бяха специални за всички играчи.
- През 1993 г. с ваш гол ЦСКА спечели Купата на България. На финала побеждавате "Ботев" (Пловдив) с 1:0. Как се почувствахте?
- Това е един от най-запомнящите се моменти в кариерата ми. Мачът беше малко по-различен от останалите. Все пак е финал. Беше ми приятно, че отбелязвам победния гол. Осъзнах, че с това попадение съм донесъл на отбора Купата на страната.
- Имало ли е оферти от други български отбори към вас?
- "Левски" ме искаха през 1989 г. Тогава беше трудно да преминеш от един столичен отбор в друг. Времената бяха такива. Ники Илиев беше говорил с мен. Бях готов да облека синия екип, но нямаше начин. Георги Василев също ме искаше в "Етър". Димитър Васев (сегашният треньор на "Локо" (Сф), с когото играем заедно от деца, по това време го искаха в ЦСКА. Отиде, но след една седмица го докараха с джип на стадион "Локомотив".
- Имате едва девет мача за националния отбор. Обиден ли сте на селекционера Борис Ангелов, че не ви е викал?
- Не. Защо да съм му обиден? Каквото се е изисквало от мен на терена, съм го правил. Винаги съм играл на предела на възможностите си. Това, че не съм получавал шанс за изява в националния отбор, е, защото Ангелов така е преценил. Винаги сме имали добри взаимоотношения с него. Още се виждаме.
- Вие сте първият българин, който заиграва в Япония. Лесно ли се съгласихте да предприемете това предизвикателство?
- Трябваха ми около два-три часа да помисля. Израелски и германски мениджъри ми казаха, че от "Гамба" (Осака) имат интерес към мен. Нещата се развиха доста бързо. Условията там бяха невероятни. Японците са перфектна нация. Изрядни са във всяко едно отношение. Там думата е преди всичко. Щом са ти казали нещо, значи ще го изпълнят. В годините, които прекарах в Япония, са едни от най-прекрасните ми спомени.
- С изключение на един може би. Получавате доста тежка контузия. Помисляли ли сте, че ще "свършите" с футбола?
- Да. Счупих двете кости на пищяла на десния крак. Шест месеца бях в гипс. Претъпях няколко операции. След като мина известно време, разбрах, че е време да кажа стоп. Разбрах, че няма да мога да се завърна отново във футбола. Контузията сложи край на кариерата ми.
- Какво се случи след това?
- Бях два дни в ЦСКА при Пламен Марков, но видях, че нещата няма да се получат. След това отидох в "Локо" (Сф). Там прекарах една седмица и се махнах. После отидох за кратко в "Славия". Но видях, че няма да мога да играя на ниво. Тогава реших да изчезна от футбола. Нямах желание да се занимавам никога повече с него. Исках да го забравя. Дори спрях да гледам мачове.
- Как се съгласихте да станете треньор в школата?
- Съвсем случайно стана. Бях дошъл на един мач на "Локомотив". Не бях стъпвал на стадиона над 10 години. На тръгване срещах тогавашния изпълнителен директор на клуба Иво Тонев. Той ме покани и аз се съгласих.
- Учудва ли ви представянето на "Локо" (Сф) през сезона?
- Да, в голяма степен. Но повече взе да ме учудва, че никой отбор не може да се противопостави на начина, по който играе "Локомотив". На тимовете от "А" група им е трудно да измъкнат нещо от "железничарите", дори когато са домакини. През този сезон "Локомотив" играе грамотно благодарение на Димитър Васев. Той ги научи на много. Изпълняват неговите изисквания на 100%. С новите попълнения са още по-добър отбор.
- Имат ли шанс да играят в Европа?
- Намират се в добра позиция да атакуват местата, даващи право на участие в Лига Европа. Но за там трябва да вдигнат още малко нивото.
- Следите ли какво се случва в ЦСКА?
- Гледам какво се пише по медиите. Само това е. Болно ми, че нещата в ЦСКА са зле.
- Очаквахте ли България да измъкне нещо от Италия?
- С нов треньор е нормално да вземем нещо. Момчета бяха мотивирани, нахъсани. Винаги е така, когато начело на отбора застане нов наставник. По-важното е да се върнат хората на стадиона. Ако няма публика, смисъл на футбола се губи. По мое време, а и преди това стадионите бяха пълни. А сега са празни.