Много шум се вдигна около Антон Карачанаков през пос­ледната година и половина. Не бяха малко тези, които му предричаха бляскаво бъдеще и виждаха в негово лице една от големите надежди на бъл­гарския футбол. Сега е мо­ментът да се направи равносметка и да се види доколко очакванията се припокриха с реалността? Разбира се, ка­тегоричните заключения никога не са полезни, но все пак важна е посоката на разви­тие и анализирането на тенденциите.

21-годишният футболист започна като титуляр в 5 от б-те мача от началото на се­зона, но в нито един от тях не убеди с представянето си. Нещо повече. Той винаги бе сред най-слабите на терена, а в някои от срещите и катего­рично най-слабият. Оправда­нията, че още не е навлязъл във форма заради продължи­телното лечение на конту­зия, вече не вървят. Той бе един от малкото, които про­ведоха пълноценна подготов­ка с ЦСКА и тренираше с от­бора още от първия ден под ръководството на Христо Стоичков. Взе участие и във всички контроли. Тоест той два месеца и половина се гот­ви на пълни обороти и това би трябвало да си проличи чрез позитивно представяне на терена. Имаше предос­татъчно време, за да навлезе във форма. Но нито в контролите, нито в официалните мачове Карачанаков оправда­ва доверието. И дори тези, които най-много вярваха в не­го, вече изглеждат по-скоро скептично настроени. Надеждата, че това момче може да играе сериозен фут­бол, все повече угасва. И доказателствата за това са мно­го. Нападателят до момента се ползва с пълното доверие на Стойчо Младенов. Чест прави на треньора, че му даде достатъчно шансове за изява, за да се убедят всички какви са възможностите на Карача­наков. Защото, ако го бе пра­тил на пейката още след мача в Стара Загора, тогава всич­ки щяха да обвиняват Стой­чо, че е погубил голям талант, като рано-рано го е пресякъл. Младенов обаче показа търпе­ние и направи всичко възмож­но, за да предостави на крило­то достатъчно поле за изява. Но Карачанаков не се възполз­ва. Поне за момента. А и не дава позитивни сигнали за бъ­дещето.

Представянето му срещу Локомотив София в "Надежда" бе поредният израз на пълно безсилие от негова страна. Затвърдиха се опасенията, че Карачанаков не е способен да играе футбол на високо ниво, не може да се нагърбва в ре­шаващи моменти и като цяло му липсва комплекс от каче­ства. На първо място той е изключително неефективен във фаза защита, като изобщо не помага на чове­ка зад него. Затова и негова­та зона е най-уязвима. Отне­тите му топки на мач са крайно недостатъчни, като почти никога не са повече от две, а понякога и нито една. Комбинативността му е близ­ка до нулата, изпуска момен­та за пас и често взима греш­ни решения в ключови ситуа­ции. Да разчиташ на него да се бори за първа топка и да бъде агресивен е твърде наив­но. Освен това му липсват бързина и настоятелност. Както неведнъж сме отчита­ли в аналитичните си мате­риали, той има само едно сил­но качество - умее да шутира сполучливо от разстояние. Но само толкова. А това за ЦСКА не стига. И тук идва въпросът спосо­бен ли е Карачанаков на по­добри изяви и това е само мо­ментен спад, или просто та­ванът му е твърде нисък и става въпрос за силно надценяване на качествата му. Смя­таме, че по-скоро вярно е второто. Един флангови фут­болист трябва да умее да пробива, да преодолява пространства с топка в кра­ка, да прави поне по 6-7 цент­рирания след набези по крило­то... А тези компоненти от играта не се забелязват при него. Истината понякога не е приятна, но нещата трябва да се казват такива каквито са.