Исека: Готов съм да вкарам гол на Левски

Петък е. 8:20 часа. На базата на ЦСКА в Панчарево животът вече кипи. Багери, работници... Старши треньорът Александър Томаш, асистентите му и администраторът Стойко Сакалиев вече са там. Томаш минава и проверява всяко блюдо от приготвяната закуска. До 9:00 часа всички играчи са пристигнали. Заниманието е от 10:30, но те трябва да имат време да се подготвят...

Имаме уговорка за интервю с нападателя Аарон Лея Исека. Белгиецът е усмихнат и позитивен. Сам предлага да го наричаме "Исека", защото "така ще е най-лесно за всички". Ето какво каза специално за "Тема Спорт" юношата на Андерлехт, чиято кариера преминава през белгийски гранд, френския Олимпик Марсилия (където е призван да замени брат си Мичи Батшуай, който е продаден на Челси за 33 милиона евро), английския Барнзли, а за последно носи екипа на гръцкия ОФИ Крит.

Исека, защо реши да приемеш офертата на ЦСКА? Отборът не играе в евротурнирите, започна лошо в първенството...

- Аз говорих с хора от клуба, проведох разговори със старши треньора Александър Томаш и видях един проект, в който повярвах. Възможност да играя за клуб, който ще се бие за първите места и дори за нещо повече. Ще бъда честен - усетих, че ЦСКА ще ми даде възможност да представя себе си на най-високото ниво, да играя квалификации в най-силните европейски турнири. Осъзнах, че интерес към мен има от най-големия български клуб и бе най-нормалното нещо да приема тази оферта, защото знаех, че във всеки мач ще се бием за победа и за титлата.

Преди да подпишеш с ЦСКА говори ли с Локило, с когото се познавате от академията на Андерлехт, и какво ти каза той?

- Разбира се, че разговарях с него. Познавам го от времето, когато бяхме много млади. Познавам семейството му. Ние не сме играли заедно в юношеските отбори, защото аз съм малко по-възрастен от него. Но и той бе на мнението, което аз имах за ЦСКА, че ще играем и ще се бием във всеки мач за победа и да спечелим всичко. Всеки футболист мечтае да играе в отбор, чиято философия е винаги да е на първо място.

А какво знаеше за българския футбол?

- Разбира се, знаех за Бербатов, който е един от най-великите нападатели, които аз съм гледал. Знаех, че е тръгнал от ЦСКА, и това ми беше достатъчно. Честно казано, не знаех много за първенството, но името на ЦСКА ми беше достатъчно да кажа "да".

Вкарваш хеттрик в Младежка шампионска лига, играеш в един от най-големите клубове в Белгия (Андерлехт), в Олимпик Марсилия, в Англия, но след това сякаш кариерата ти тръгва надолу. Защо? Контузии или друга причина?

- Мисля, че е микс от всичко. Аз съм силно вярващ и знам, че всичко, което ми е предоставил Бог, е с една причина. Всяко предизвикателство, през което съм преминал, ме е направило това, което съм аз днес. Футболът не е лесен и винаги можем да намерим извинения, но аз не съм от тези хора. Знам, че е имало периоди, в които съм бил по-добър, а след това нещата не са се получавали, но това ме е направило по-силен, по-концентриран, по-мотивиран и искащ. Сега се чувствам по-силен, по-добър...

Преди малко ти загатна за това, но вярваш ли, че ЦСКА може да те изпрати отново в някое от топпървенствата?

- Разбира се. ЦСКА разполага с много добри футболисти, което ще ми помогне да представя себе си. На първо място всичко зависи от мен самия. Името на клуба не може да ме качи на следващо ниво, но ако вкарам 30 гола съвсем нормално ще ме видят и други, по-големи клубове. Това са логиката и законите на футбола.

Кои са най-големите футболисти, с които си играл?

- Уф, уф.. (замисля се)... Мисля, че най-голямото име е Ласана Диара от Реал Мадрид, но най-добрият, с когото съм играл, не съм сигурен, че го знаете. Това е Матиас Суарез. Той е играл в Аржентина, в Андерлехт... Играл е с Меси, Той беше огромен, невероятен талант, но имаше много контузии, които му попречиха да стане успешен.

Кой беше идолът ти, когато бе малко хлапе?

- Никога не съм имал идол. Моят идол винаги е бил само Исус, но моят любим футболист... Ок, за мен най-добрият е Лео Меси, но любимият ми нападател е Луис Суарез. Той е типът нападател, който харесвам аз. Винаги съм се възхищавал на головия му инстинкт и на желанието за победа.

Пречеха ли ти сравненията с брат ти Мичи Батшуай?

- Сравнения? О, не, не... Никога. Никога не е имало сравнения между мен и него. Той е много, много високо и няма как да ме сравняват с него. Аз мога да се гордея с това, което е той, което е постигнал. Той е пример за мен, обичам го и мечтая да постигна неговите резултати.

Защо избра да играеш за националния отбор на Белгия. Имал си възможност да играеш за Конго?

- Причината е много проста. Да, аз имам конгоански корени, но никога не съм ходил в тази държава. Винаги съм живял в Белгия и когато бях малък и се появи възможност да играя за юношеските национални отбори на Белгия, пред мен не е имало дилема, а просто с радост приех тогава. Никога не съм имал разговори с конгоанската федерация, но човек никога не знае какво може да се случи. Аз се стремя да давам най-доброто от себе си, да съм готов за следващото предизвикателство, защото във футбола никога не знаеш какво те очаква.

Какви са първите ти впечатления от българския футбол?

- Първото, което мога да кажа, е, че ми направи впечатление, че всички отбори излизат прекалено дефанзивно срещу нас. На този етап това ни създава малко трудности, но този респект показва, че те се притесняват от нас и съвсем скоро ще започнем да се справяме.

Все още не си отбелязал гол, готов ли си да го направиш срещу Левски? (б.р. - В този момент се намесва пресдиректорът на ЦСКА Виктор Игнатов, който с усмивка му казва: "Внимавай, защото когато този журналист прави интервю с нападател преди мач с Левски, той винаги им вкарва")

- (Смее се) Да, да готов съм. Искам да го направя, макар че за мен е по-важна победата, а не дали аз ще вкарам гола. Ако отбележа, ще бъде чест за мен, защото това ще е плод на усилията на целия отбор. На първо място обаче поставям успеха на целия отбор.

Знаеш ли вече какво означава за България мачът ЦСКА - Левски?

- О, да... От първата минута, в която влязох в съблекалнята, се говори само за този двубой. Вече знам какво означава той за феновете, за клуба, за треньорите и за нас играчите.

В последните 3-4 години брат ти премина през Бешикташ, Фенербахче и сега е в Галатасарай - нали ти няма да приемеш оферта от Левски?

- (смее се) Не, не... Няма да направя като него. От първата минута тук моето сърце е червено.

Все още не си спечелил голям трофей в кариерата си. Вярваш ли, че е възможно с ЦСКА?

- О, да. Това бе причината да приема офертата на ЦСКА.

За финал - смяташ ли да започнеш да учиш български език?

- Задължително. Треньорът непрекъснато ни притиска час по-скоро да го правим. Аз уча. Вече разбирам някои неща, но ми е трудно да говоря. Скоро и това ще стане.