ЦСКА възнамерява да привлече фланговия футболист на Пирин Благоевград Андрей Йорданов, съобщи "Блиц".
22-годишният ляв бек, който може да играе и по крилото, отдавна е в плановете на родния си клуб. Андрей Йорданов е юноша на ЦСКА и във вените му тече "червена" кръв. Талантът е племенник на бившия нападател на червените Евгени Йорданов.
Андрей ще се присъедини към ЦСКА от лятото, а договорът му ще бъде за срок от 3 години.
Така червените ще продължат политиката с налагането на все повече българи. ЦСКА очаква да се подсили и с друг от младоците от Пирин - Иван Тасев. "Червените" разчитат много и на контузения в момента Мартин Стойчев, а на капитана на младежкия ни национален отбор Християн Петров и на Станислав Шoпов също се възлагат големи очаквания. От следващия сезон младата вълна в ЦСКА ще се задълбочи още повече.
Новият треньор Стамен Белчев също много е харесал Андрей Йорданов и е убеден, че той може да даде доста на любимия си клуб.
Този сезон левият бек има 19 мача и 2 гола за Пирин в първенството. Със силните си изяви Андрей Йорданов си заслужи и първа повиквателна за националния отбор, след като Илиан Илиев го включи в разширения си списък за мачовете с Танзания (1:0) и Азербайджан (1:1).
Oсвен за Пирин и родния си ЦСКА (1 официален мач в първенството през 2019 г.), Йорданов е играл още за дублиращия отбор на "червените", ФК ЦСКА 1948 Литекс, Царско село и Крумовград.
УмеренЦСКА
на 17.04.2024 в 00:05:24 #32"Е съвременния човек не може да оцелее в дивото." ...Ама има ли смисъл? През осемнадесетия век е било много модна работа да се рекламира "непокварения дивак" като алтернатива. И Русо и Волтер са понаписали доста неща по тия времена.... Хеле, френският морският капитан Бугенвил доста е допринесъл с неговите литературни писания за "острова на Афродита", Таити. След него капитан Кук (англчанин) доста по- реалистично е оценил "тропическия рай" на Полинезия. По неговите дневници основното е било как за разни дрънкулки и долнокачествени ножове и брадви могат да се получат прасета и плодове за боледуващите от скорбут британски моряци. ПП Абе много ми стана вече години да ми чакат разни "синеоки бизнесмени" да раздат своите брадвички и ножове на българските "туземци"! По времето на капитан Кук за един гвоздей всеки моряк можел бил да получи някоя красива таитянка. Все се надявам, че България не е някакво Таити. Поне историята дава някакви надежди, преди столетия българите не са се потурчили, въпреки всички преференции.
УмеренЦСКА
на 16.04.2024 в 23:42:40 #31Колега, романът на Ремарк "Черният обелиск" е много качествено литературно произведение. Писано е от автора с всичкия си опит от неговата епоха. Нищо, че катаклизмите Ремарк е преживял лично в Америка, далеч от тях. ...Всеки, който чете този роман може да отбележи каква пропаст има между главния герой на романа, който е автобиографичен. От сцена на сцена Лудвиг Боймер или е циник, възпитан от "фронта" или се проявява като "романтик". Целият роман е пълен с "романтика" и "цинизъм". Романтиката е с побърканата Изабела, а цинизмът- със сцените с "пирона", с похожденията на жената на касапина Вацек и особено на побоите между певческото дружество и нацистките щурмоваци... Нацистите са изгорили романите на Ремарк и той сам е емигрирал в Америка, за да се спаси от лоша работа. ...Но Ремарк е бил един от тези смели хора, които са се опитали с книгите си "На западния фронт нищо ново" и "Обратният път" да кажат нещо против нацистката истерия и са пострадали съответно. Както е пострадал и писателят Лион Фойхтвангер защото е написал за пръв път нещо за нацистките концлагери... ...Всяко нещо трябва да се оценява по времето си. Романите на Ремарк "Искрица живот" и "Време да се живее и време да се мре" са написани ог гражданин на САЩ без никакви участия в тия гадни години на двадесетия век. Имат смисъл неговите спомени за фронта на Първата световна война и за "изгубеното поколение" след нея.
cvetomirmagnitski
на 16.04.2024 в 23:10:41 #30М,да, просто ще цитирам Черния обелиск.
Кой, кой Оскар - сълзата
УмеренЦСКА
на 16.04.2024 в 23:01:31 #29...Всеки може да си помечтае да бъде абсолютно независим от обществото... Намекнах нещо за цитираната от мен позабравена книга на Тор Хейердал, издадена малко преди Втората световна война. В нея младият тогава автор си признава как се е явил на остров Фату Хива. Мислел си, че ще се изхрани с тропическите плодове. Но първо му се наложило да си плати на островяните за правото да яде банани. След това (в неговата стара книга е писано откровено) през нощта сънувал малко месце. Накрая той и жена му се разболели от тропически болести и му се наложило да отиде до друг остров, където имало лекар, който ги спасил от ампутиране на заразените им крака. ...Романът на Даниел Дефо за Робинзон Крузо е просто гениално произведение на литературата. Но то няма нищо общо с реалната действителност. Никакъв Робинзон не е имал шансове да оцелее на необитаем остров по романа на Дефо. Прототипът на Робинзон за няколко години (Селкирик) е подивял за няколко години. Англичаните са "фърст" в литературата, романът на Хърбърт Уелс "Островът на доктор Моро" е просто анти- робинзонада. И то толкова убедителна...
cvetomirmagnitski
на 16.04.2024 в 22:46:02 #28Хубаво, Умерен, аз пък съм чел Ремарк, там, не можеш да се впишеш, и?
УмеренЦСКА
на 16.04.2024 в 22:42:13 #27"...това е свободата. Да можеш да живееш както искаш, а не някой да ти обяснява, как трябва да живееш..." Уважаеми, на времето прочетох книгата на Тор Хейердал в превод, естестевено. Тя се наричаше "В търсене на рая". Писана е между двете световни войни и няма нищо общо с развитието на този норвежец в следвоенната обстановка. Той я пренаписа тая книга в наше време и тя е достъпна за всеки под заглавието "Фату Хива". Сравнението на тези две книги, писани от един и същ писател е много полезна работа зае това как се променят нещата. Първата, оригинална книга на един норвежки студент, който си е въобразявал, че на един остров в Океания ще заживее както си иска е истинско "откровение". Попадайки на един нецивилизован остров, горкият накрая е установил, че и там съществуват "меркантилни" условия. В преработената си книга напразно се е опитал да премести нещата към "екологията". ...Просто давам пример за краха едни илюзии за "свободата". Ако Тор Хейердал не се беше отказал от тая си "свобода", за която като млад студент е заминал за Маркизските острови, никой нямаше и да си спомня за него. Но той "реалистично" е успял и то на време да построи сал и да поплува с него и да стане "звезда"...
cvetomirmagnitski
на 16.04.2024 в 22:37:12 #26Иска, вярно е! Стадото си държи, че е било робско, ръка иска да целува
УмеренЦСКА
на 16.04.2024 в 22:24:02 #25"Значи все пак са доста отдавна тия ерзац-колбаси навлезли в бита на българина." Глей саа, още при Тошо се шегувахме с тия кренвирши, които като се сварят, се разпадаха. Гощаваха ни със соя, бяхме свикнали. Но когато дойде "демокрацията" имаше реклами, че еди кои си кренвирши били от чисто месо. Купувал съм от тях, те се разпадаха във врялата вода по същия начин. Но имаше "реклама", както и сега, я някой да каже, че рекламата е едно, а същността- друго...
cvetomirmagnitski
на 16.04.2024 в 22:23:25 #24Умерен, това е свободата. Да можеш да живееш както искаш, а не някой да ти обяснява, как трябва да живееш
cvetomirmagnitski
на 16.04.2024 в 22:20:17 #23Полските филми
cvetomirmagnitski
на 16.04.2024 в 22:10:47 #22Дето киселееше, преди да излезеш от магазина, ех
Тунчо
на 16.04.2024 в 22:09:52 #21Вече и бастун трудно,но и годините станаха много.1951...страх ме е вече да ги броя.
cvetomirmagnitski
на 16.04.2024 в 22:07:12 #20Г-н Мрежа, не сте ли гледали онази култова сцена с Тодор Колев, дето разменяше саламите?
УмеренЦСКА
на 16.04.2024 в 22:04:19 #19До мен: "...дали си спомня га са пуснали кремвиршите из магазините в Бг..." Кренвирши съм ял като дете, примерно в началото на шестдесете години на миналия век. И боза съм пил като ученик, и гевреци посипани с маково семе съм ял. Това няма значение. Но си спомням осемдесетте години на миналия век, когато Тошо си изплати (май му ги опростиха) дълговете към СССР и обяви ерата на всеобщото благоденствие съгласно Десетия пленум. Беше много интересно време. Магазините бяха пълни със замразено месо, в центъра на София имаше лавки, обслужвани от облечени с национални носии продавачи, които раздаваха пълни чаши вино и печена скара за съвсем скромни цени. ...Никак не съм склонен да си спомня тия години на "всеобщото благоденствие" с умиление. Да, тогава имаше хляб и месо на абсолютно поносими цени, нямаше проблеми с парното отопление и тока. Покойната Людмила учеше българите на "висши" материи, примерно на идеите на Леонардо да Винчи и правеше "асамблеи"... ПП Спомням си, обаче, какво стана когато дойде на власт Горбачов. У нас взеха да налагат "сух закон". Лично аз никога не съм бил алкохолно зависим, но имах едни колеги по служба, за които това беше цяла катастрофа!
zahari-stoqnov
на 16.04.2024 в 22:03:09 #18Наздраве и на теб Тунчо, просто прекаляваш с тия приказки за печки, патладжани и др.такива,желая ти здраве
Тунчо
на 16.04.2024 в 22:01:26 #17Ами аз всички съм ви канил бе....във фейсбука....па и у дома ама вече не ставам....краката не ме слушат...едвам се влача.
Тунчо
на 16.04.2024 в 22:00:06 #16А не,не съм свирката бе.Аз мисля че по рано от свирката почнах да коментирам тука
VLAD
на 16.04.2024 в 21:59:53 #15Иначе кренвиршите станаха модерни последните 10на години покрай футбола.
Тунчо
на 16.04.2024 в 21:56:32 #14И като отвори реч за ония времена,черноморския е тука от поне 20 години и още поства...ватерлото също от години е във форума...уважение за което.ние сме старата генерация.
cvetomirmagnitski
на 16.04.2024 в 21:55:22 #13Е, не си виждал, като мищу кажеш на чичото, може ли повече горчица